Приписват на Ленин един много любопитен термин - „полезни идиоти" и макар да няма нито едно доказателство, че Владимир Илич го е използвал, той е останал в политическия жаргон оттогава насам.
Значението му обхваща хора, които пропагандират кауза или защитават личност, за чиито цели не са съвсем наясно, но това не им пречи да подходят към акта си с хъс и жар, без да си дават сметка, че са цинично употребени.
Мотивите на полезните идиоти обикновено са много чисти; те са напълно убедени в правотата си и се изживяват като гаранти на справедливостта.
Обикновено това са изтъкнати представители на културата, общественици и интелектуалци, които някоя съмнителна политическа (или икономическа) креатура е успяла да спечели на своя страна с най-елементарния трик за ласкателство - изумление пред таланта им и покорно почитание, изразено в ненатрапчиво субсидиране.
Това гарантира усещане за признателност, което съзнанието на твореца трансформира от материално в духовно; той е оценен в преносен смисъл, макар всъщност да се е случило в буквален. Все пак никоя от въпросните съмнителни креатури не е толкова глупава, за да се опита да си купи подкрепа директно. Интелектуалците биха усетили това и вроденото им чувство за свян би ги направило фалшиви, следователно неизползваеми.
Ето защо услугите им в кризисна ситуация се набавят по заобиколен и далеч по-ефективен начин
На тях се е дала възможност да се себеизразяват свободно, да бъдат такива, каквито си мислят, че са - и междувременно е късно да усетят, как в това себеизразяване се е промъкнала несвободата на задължението към благодетеля.
През годините „полезни идиоти" са били Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Бърнадр Шоу, Сартр, така че не би трябвало да ни се обиждат, че ще бъдат прибавени към тази компания и онези български творци, които побързаха да изпъчат гърди тези дни в подкрепа на банкера Цветан Василев.
Последният, разбира се, не може да бъде сравнен със световни сатрапи като Сталин и Мао, но мащабът се отнася двустранно. Фактът, че някоя личност с неизяснен произход и интереси е финансирала техен проект, не означава автоматично, че въпросната личност е чиста като сълзица, единствено поради тази причина.
Но те или не забелязват, или отказват да забележат, че отявлената им публична защита е нелеп пропаганден ход, най-малкото защото това, което бранят има много по-мощни защитни механизми от значките на добротворец, с които се е закичил.
Между другото и ответната страна в конфликта би могла да си позволи същия ход - в печатната империя на Пеевски сигурно ще се намерят достатъчно автори, публикували творбите си с индиректната му подкрепа. Но прави ли го това приемлив обществен персонаж?
Да бъдеш „полезен идиот" е част от рисковете на избора да се занимаваш с култура, изкуство или спорт
Произходът на която и да е парична подкрепа обикновено води да мътни води и творецът е обречен на публична изолация и мизерия, ако прекалено много мисли в тази посока. Но той трябва ясно да си дава сметка за отговорността, която носи, когато брани правото си да съществува и да се изразява, венцехвалейки финансовия си благодетел.
Защото в очите на останалите естественият му хъс ще бъде объркан с продажничество, а случи ли се тази идиотщина, позорен етикет ще бъде лепнат на всичко, което създава. И то ще стане безполезно, независимо колко възвишен е бил замисълът му.
Аеросмит: "Благодарим а Ц.Василев, че ни даде шанс да стъпим на ст.Локомотив. Вечна признателност за нашия спонсор"
Чета излиянията на творците и ми се гади.
Да, мен също ме подразни много силно огромната благодарност към Василев в края на филма на "Въргала". Това до голяма степен обезценява филма, защото казва - има лоши, но някои от лошите са добри, защото ни помагат да кажем какви са лошите. Тъпичко. Драго Симеонов е мислещ човек и заслужава уважение заради това, жалко че още се закача по глупав начин с християнството, но мисля и това ще отмине.
В крайна сметка, спокойно можем да прибавим и всички музиканти, които пеят на предизборни концерти на партии. Всички актьори, които участваха в клиповете на РБ и т.н. Артистите като цяло, са в зависимост от финансирането от страна на всякакви "меценати". У нас най-вече. За какво, всички се шашкат, не ми е ясно
Хубав текст на Симеонов! Колкото до използването на имената на Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Бърнадр Шоу, Сартр, то те наистина са известни с прояви на симпатии към социализма в отделни периоди от живота си. Не ми е известно обаче да са го правили като благодарност за финансова подкрепа, какъвто е нашият случай.
Като цяло подкрепям идеята, но цитираните велики имена малко пресоляват манджата. Мащабът между тях и автора..., мани,мани. И последно, ако си толкова сръчен в откриването на полезни идиоти, вгледай се в себе си...
Добра, елегантна статия... Браво, Драго!
За да види бял свят изкуството се нуждае от пари,но трябва да се внимава с рекламата,особено в държава като нашата,в която болшинството от богатите са с не дотам чисти имена.