И да не публикувате това писмо, аз пак ще се радвам, ако един единствен човек го прочете и наистина повярва в думите ми... (Публикуваме го, защото ти вярваме. Бел.р.)
Седя и пиша защото вече ми писна! Дойде ми до гуша от тия глупости! Дойде ми до гуша от безумието, наречено български новини! Писна ми от тъпата кутийка, която държи съзнанието ми ограничено до четирите граници на България!
Какво ви става, бе, хора?!
Аз съм на 20, тя е на 40. Говорим си за България. Първо си говорехме за новините - какво е това безумие, по национална телевизия, в прайм тайма ми показват АВТОМАТ ЗА ЧОРАПИ?!
Честно - вие нормални ли сте или аз съм абсолютно психически нестабилна. Не, не, не, извинявам се - каква глупост от моя страна. Не го бях осъзнала досега - ние живеем на най-миролюбивата планета, където един от най-големите научни върхове е автоматът за чорапи. И Бойко Борисов. Но това е друга тема.
Разбирам ги за автомата за чорапи - все пак с нещо положително трябва да разнообразиш "10 загинаха във верижна катастрофа", "Симеон Дянков клюкари с Цецка Цачева" и подобни безумия. И още: насаждане на чувство за обреченост и негативизъм. Ало, журналистите, PR-те - това са основни похвати за манипулиране на публиката. Ама си мълчите. Какво се случва по света... На мен ми пука.
Пука ми за разлива в Мексиканския залив, пука ми за атентатие в Ирак, пука ми за Япония, ако щеш. Защото отвъд границите на малката кутийка, в която се опитват да заключат съзнанието ми, има цяла една планета! И аз, и ти, и сбръчканата ти съседка, която храни песовете пред блока сме част от нея. И все пак не ти пука - а трябва.
Продължаваме спора
Как да й обясня, че в България е добре. Как и на теб да ти обясня, че в България е добре. Тя ми казва - зле сме! Питам: Защо? Ние сме затънали в калчищата на корупцията, мизерията и какво ли още не (повтаря ми снощната емисия новини).
Добре, й казвам аз с моето математическо възпитание: '89-а година българската икономика се срива, по улиците тук-там някоя жигула влачи морно тяло. '97-а година сме нямали какво да ядем. Ето лето 2010-о аз съм облечена, обута, с леко наднормено тегло и с лаптоп. Простият ми математически мозък регистрира прогрес.
Тя казва: "Ама виж Германия - няма една дупка по улицата..." Живяла съм там. Казвам й - през 2006-а само САЩ инвестират 99 милиарда долара в Германия. Ама, ама - факти. Кой инвестира в България толкова пари (дори няма да говоря за инвестициите след падането на Берлинската стена). Стига сме се сравнявали с установени от 200-300 години икономика - защо никой не ни сравнява с Полша, който са горе-долу на нашето дередже? (Не са, мила Ина, Полша е единствената страна в ЕС, която отчита икономически растеж от 1.7% за 2009-а, не е прегряла от кредитен бум и т.н. Но си права за останалото... - бел.р.)
Медийно черногледие
И в крайна сметка съм ядосана. Защо? Защото не само, че ни приказват абсолютни глупости, но и защото им вярваме. Зле сме били. Ами зле сме, щом си го набиваме. А може и да има положителна страна, защото като си мислим колко сме зле, няма да забием на едно място в самодоволството си и да си мислим, че така ни е добре. Може би не съм толкова ядосана.
Към поколение '60
Не плюйте на труда и усилията си за последните 20 години. Не плюйте и на нас, новото поколение, че сме "хаймани". Не сме. Обичам ви, защото сте поколението на родителите ми. Надявам се и вие да ни обичате, защото сме поколението на вашите деца.
И стига с това черногледство.
