В България има наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на деца. От телефон 112 обаче не пращат патрулка, ако се обадите, че бият дете.
Може да е единичен случай - като този, за който разказва Пламен Русев. А може би не. Русев и съпругата му обаче са провокирани и вече решени да посветят време и пари, за да имат децата в България някаква защита. Телефон, на който да се обадят, и хора отсреща, които да се отзоват незабавно на SOS-а.
Не като тия телефони - 112 и/или 116, на първия от които и да звъннеш, не идва патрулка, на втория пък по-добре не звъни от 17.30 до 8.30 сутринта.
Откъде тръгва всичко...
Пламен Русев: "Нямам думи да предам болката, гнева, смразяващата сила на безхаберието, беззаконието и кражбата на живота на едно дете; онези чувства, които ако не реагираш агресивно и не проявиш груба сила срещу неправдата те разкъсват отвътре и изпълват гърдите ти с топъл въздух - точно както се чувстваш - лек, безсилен и нищожен...
Казах го... Идвам от нощна прожекция в кино "Арена" в един мол. На излизане, минавайки покрай тоалетните, чух зверски крясъци на жена. Не разбирахме какво става, но със съпругата ми тръгнахме веднага натам - може би за да помогнем.
И какво видяхме - една озверяла дебела - или по-скоро би било редно да кажа разплута мрачна купчина от плът, която бълваше страх, омраза и гняв срещу едно прекрасно момиченце на видима възраст около 5-6 години и потънало в сълзи лице. Детето трепереше от страх и повтаряше, хлипайки: "Мамо, само не ме бий повече, моля те, мамо, недей...."
До тях стоеше мъж - същия калибър като майката, с разкопчана риза почти до пъпа и със златен синджир, заплетен в космите на гърдите...
Първо отидох при него, защото като влязохме в общото помещение, жената набута момиченцето в женската тоалетна, откъдето крясъците и заплахите продължаваха с още по-зверски викове.
Помолих мъжа да успокои жена си, а той каза: "Щом е заслужила - ще си го получи". Това преля чашата, но усетих, че нищо не мога да направя, освен да се обадя и да потърся помощ за това дете от държавата. Така и направих - обадих се на 112. Оттам любезно ме свързаха с най-близкото до мола полицейско управление. Там уморен мъжки глас, който нямаше име и длъжност, след като почти ме изслуша ми каза - няма кой да ви пратя и ми затвори телефона... ЗАТВОРИ МИ!
Влязох в женската тоалетна където детето ревеше, а подивялата жена му крещеше. Застанах между тях, тя не престана. Нямате идея какво ми костваше да си задържа нервите. Това ми доведе онази празнота в гърдите. Обърнах се и попитах детето дали е добре и дали иска да я изведа - не...
Отново набрах 112 - друга жена ми обясни, че вече са приели обаждането ми и нищо не могат да направят. Аз им казах, че това е най-безмисленият и абсурден разговор, който съм водил някога, казах си името, за да го запишат (никой не ми го поиска), казах и че видимо жената има нужда от преглед.
Отговориха ми, че е добре на сутринта тя да потърси лекарска помощ... ТЯ ДА ПОТЪРСИ САМА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ... ЗА СЕБЕ СИ.
Аз им обясних, че са безполезни и че едно българче ще бъде пребито и никой няма да му помогне... А те ми казаха лека вечер. През това време двете туловища и малкото момиченце си тръгнаха...
Какво трябваше да направя?!? Какво става в тази държава? Защо има телефон 112? Защо има полиция? Какво е станало с горкото дете? Какво става всеки ден с него?"
Както обясни Русев, на излизане от мола, съвсем наблизо, е видял две патрулки... И какво от това? В България, по подразбиране се разбира, че всеки може да бие детето си - нали си е негово.
Защитата - само на хартия
В България има Агенция за закрила на детето. А според въпросната цитирана по-горе наредба:
"Полицейска закрила се предоставя в рамките на 48 часа, когато:
- детето е обект на престъпление;
- има непосредствена опасност за живота или здравето на детето;
- има опасност детето да бъде въвлечено в извършването на престъпление;
- детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
- детето е останало без надзор".
В конкретния случай нищо такова не е произтекло, защото никой от МВР не се е отзовал.
Има и Наредба за специализирана закрила за деца на обществени места.
"Целта на наредбата е да осигури специализирана закрила на децата на обществени места чрез:
- защитата им от опасностите за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие;
- насърчаване готовността и способността на децата да поемат отговорност сами за себе си."
Има и други нормативни документи плюс Закон за закрила на детето, които са всъщност куп непотребни никому мъртви норми, защото нито една държавна структура не си мърда пръста.
Въпросната Агенция за закрила на детето също е безполезна структура. Направена е така още при създаването си преди 10 години, като просто е оперирана от всякаква функционалност - освен "ръководство, координиране и контрол в областта на закрила на детето". Общо взето, представителни функции. Работата на практика е прехвърлена на социалните работници, които са към социалното министерство. Агенцията има задачата да ги уведомява... Толкоз.
Не може да налага санкции и единственото, с което може да се похвали, е откриването на телефон 116 111 от края на 2009-а - за подаване на различни сигнали. Заради един телефон обаче да има неефективна и парадна структура, от която българските деца - нито битите в семействата, нито малтретираните в социалните домове, да имат каквато и да била полза, е, меко казано, нелепо.
Защото агенцията си има бюджет от малко над 1 милион лева - и работно време като за чиновници, то се знай.
Можем да направим нещо добро
Всъщност структурно нещата трябва да се променят. Необходимо е да има специализиран държавен орган, който ефективно да работи по защита и закрила на децата. Необходимо е и хората, които са безотговорни родители, да бъдат санкционирани по някакъв начин и това да се документира.
Групата на Пламен Русев предлага конкретни мерки какво да се направи. Децата на България намаляват, а не можем и да ги опазим от собствените им родители. Що за държава сме тогава?
Можем да го направим заедно с него и хората, присъединили се към неговата кауза.
.. Сега осъзнавам какъв късмет е да сам попаднала на моето прекрасно семейство...
Битието определя съзнанието - колкото си повече бит - толкова си по-съзнателен!
Знаете ли какво ще стане следващия път? Тези двамата просто ще укриват боя по-добре.
Препоръчвам ви да прочетете статията още веднъж, като се постараете да се абстрахирате от чувствата и емоциите на автора, както и предразсъдъците му относно пълните хора и няма да видите нищо особено в случката.
Уважаеми г-н Русев, по принцип подкрепям изказаното от Вас възмущение, но точно по повод закъснели реакции касаещи закрила на децата в РБългария миналата година МТСП /Министерство на труда и социалната политика/ издаде указания за сформиране на екипи, обединяващи специалисти от различни области /закрила на детето, полиция, лекари, училище, община и др./, които да разрешават подобни казуси. В резултат на издадения по-късно /също миналата година/ координационен механизъм, ежемесечно, Дирекции "Социално подпомагане", по населени места, подават графици на дежурните /държа да подчертая - 24 часа в денонощието/ служители от самите Дирекции и от местните Районни полицейски управления /РУП/. Тези екипи дават 24.00 часови дежурства и служителите могат да бъдат търсени при нужда. Телефоните /мобилни и стационарни/ на отдели закрила на детето, освен в подаваните до полицията графици, са обявени и в сайта на АСП /Агенция за социално подпомагане/, т. е. общодостъпни са. Бихте могли да се обърнете към ОЗД /отдели закрила на детето/, като държа да подчертая, че АСП не е ДАЗД и смея да твърдя, че служителите си гледат качествено работата.
Темата е много деликатна. Доста мислих, но незнам как точно бих реагирал аз на този казус. Майка крещи на дете си - защо му крещи, какво се е случило, верно тук свинята е луда, но доста пъти съм виждал майка да крещи на дете си защото детето е идиотче и е направило беля. Опитвам се да се поставя на мястото на всички. От страната на свинята майка, от страна на органите и от страна на другите майки, от страна на бащата глиган.
Има два тип майки: свине-майки и майки свине. За бащите е горе-долу същото. Децата правят бели, това е ясно, но да крещиш на улицата или където и да било, е това не го одобрявам.
Случаят ,описан в статията ми звучи като недобре обмислена измислица,за съжаление голяма част от читателите се вързаха",нощна прожеция"и в същото време неприятна случка с дете,телефонни разговори,дежурен полицай и никаква реакция,а в мола няма и охрана.Пълна глупост...ха,ха,ха. Вервайте си.
до sake ти си един празен, глупав и смешен човек. Случката е 100% истина, човека си е написал името и не е анонимен, има го в харесалите статията, има го описано и на други места. и вместо да се замислиш какво го е провокирало да даде гласност на тази случка и върху самия проблем драскаш бесмилсения си тъп коментар
Миле,прав си,има такъв момент,някои просто си създават алиби под форма-организация за защита на детето с цел да дръпнат пари и после,няма такава организация,фондацията е закрита,а къде са парите?!
@16 По повод Вашата реплика,уважаеми Суисидал,бих казал следното: Колкото Вие сте автентичен,толкова и случката.Измислете си име и рождена дата,сложете си снимка ,примерно на Ален Делон и нека вярващите, да Ви вярват,но не ме задължавайте и мен да ви повярвам. Когато бях на 30,вече имах две деца-момичета,вече са големи жени,но тогава те като добри деца си лягаха след сънчо и с целувка за лека нощ,а Вие вярвате в историйка за среднощтни разходки.
Дано след кротката забележка на Ивка саке се озапти малко.
До Ивка Христова С удоволствие Ви отговарям.Аз съм на 48 години,което предполага,че съм бил млад родител в периода 1987-1995година,тогава също имаше вечерни кинопрожекции от 20,00часа,но с тази разлика ,че към киносалоните имаше оборудвани стаи за деца с необходимия персонал от правоспособни педагози. Не е било проблем и да отидем семейно на ресторант до 21,30часа в 10.00,всичко приключваше.Ходили сме и на ношен бар със приятелски семейства,но за децата ни се грижиха,нашите родители-бабите и дядовците. Така беше.
Nikoj Nqkoj, бе споко бе чалавек - ке дигнеш кървно с тея толерасти... де ги виде у таа статия?
До Ивка Христова Да ,съгласен съм,че лицата биха могли да бъдат идентифицирани,но не съм съгласен,че не е имало кой да предприеме ответни действия на момента. Не мога да повярвам ,къде е била охраната,полицията не е взела отношение,звучи ми наивно ,условно и хипотетично.Ако,ако,ако... Просто случаят е измислен на база друг подобен,може би битов случай,пренесен в друго време и на друго място-късно вечер в мола. Ако някой Ви хване за задните части в мола и никой не ви защити,може и да Ви повярвам.