Матей Константинов, един от продуцентите на Love.Net, е на 46 и за първи път пие бетаблокери. Не защото е минал отвъд реалността и се движи като Халеева комета в сайтовете за запознанства като героите в най-новия български филм.
За персонажите на Захари Бахаров, Койна Русева, Диляна Попова, Христо Шопов и останалите търсачи на тръпки, секс, любов и всичко, различно от самотата, историята приключи на 1 април. Тогава лентата тръгна по кината. За Матей и съдружниците му започват екстрасистолите.
В производството й тримата - режисьорът Илиян Джевелеков, Георги Димитров, който е сценограф и художник, и Матей, който е "писач" и продуцент, но такива са и другите двама, са вложили твърде много. Включително и лични средства като съдружници и едно усилие. "И това усилие е точно жертвоготовността, която липсва на братята продуценти...", казва Константинов.
Десетина дни след старта на филма, те се опитват да не остане сирак като много български филми, които - „като станат в първи клас, им мятат тежката раница на гърба и ги оставят да се оправят. Имаме опит с "Дзифт", него го водихме на училище до седми клас... Показан е на 50 фестивала, включително и на големия - в Торонто, успяхме да го продадем в десетина държави"...
Скоро и на Love.Net му предстои първата прожекция в Кан с цел да получи зелена карта за прожекции в чужбина. И бездруго нахално завършва със земното кълбо...
Но този разговор всъщност има две сюжетни линии - за киното като бизнес и българското кино. Нали Матей е и сценарист, и продуцент. А тримата съдружници и създатели на Love.Net правят и добър бизнес в рекламата, благодарение на който успяват да досъберат парите за финансирането на лентата.
Филмът е създаден с 1.3 милиона лева субсидия от Националния филмов център, плюс още 600-700 хиляди лева от рекламодатели и, както вече стана ясно, лични средства на продуцентите.
Всъщност...
"...два милиона струва филм и половина. Защото стана 3 часа и пет минути и след третото рязане е в сегашния си формат от час и 45 минути. Можехме да спестим, много неща паднаха на монтаж. Но Love.Net e направен без компромиси и това му личи - хубава лента, добро осветление, Емил Христов (оператор - бел.а.). Георги Димитров направи така, че декорът не е плосък, а триизмерен, визуализацията на филма е наистина уникална".
- Липсва ми един автентичен български простак...
Имаше такъв - Киро Маршруткаджията (във филма това е един персонаж от нета, който гръмовно пита: "Искаш ли да ти правя садо-мазо?"), всъщност отпаднаха две сюжетни линии - имаше и едно момче, прототип на Ясен, който е сляп, диджей, в Дарик..."
- Защото от тази драматургична плетка излизат едни хора с добър социален статус, но те са малцинство в България...
Това, че живеем всичките в мръсни панелки и си хвърляме боклука през балкона, никак не ми се ще да го приема. Ако приемем, че киното, въпреки масовия си характер, е изкуство и предметът на изкуството са категориите грозно и красиво, ние сме избрали красивото всъщност. Няма да се оправдавам, че не показваме мутри, кръв и сополи.
- Така щеше да се види, че и човекът от старата панелка, и другият, който си е купил апартамент в нова жилищна кооперация всъщност са еднакво самотни - макар и не по иденничен начин. Нали това търсят всички в Love.Net - да бъдат обичани. Дори и героинята на Койна Русева, скрила се зад иначе провокативния профил на разгонена кучка в нета.
Но по някаква причина простаците паднаха първи на монтажа.
- Колко пари ви трябват, за да спрете лекарствата?
Трябва да върнем на държавата 20%, трябва да платим авторски права 17% , имаме копродуценти и т.н. От сто лева приход остават десетина, повече от половината в салоните, процент за дистрибутор, НФЦ, авторски права, копродуценти и т.н... Ако половин милион гледат филма, тогава може и да спрем хапчетата.
- Разчитате на зрители, но в много от градовете у нас няма кина.
Има доста салони вече, а кина да, за съжаление, няма в градовете. Когато разпространявахме "Дзифт" преди години, го гледаха 40 000 зрители и беше рекорд за две-три години - тъжен и смешен. Но вече има кинотуризъм - хората хващат автобуси и пътуват да гледат кино.
- Добре, това ли е бъдещето на българското кино - като събиране на пари...
Не би трябвало, защото продуцентите и режисьорите ще умират много млади. Тъкмо натрупахме опит с "Дзифт" и Love.Net - и да си отидем, не е честно. Знам обаче какво искаме да се промени.
- Какво?
Не е лошо да има един фонд за българското кино, но технологията за събиране на пари да не е през събиране на такси от разпространителите, защото те просто ще затворят кината. Не и на доброволни начала, трябва да има данъчни облекчения за тези, които помагат.
Сега ние, грубо казано, сме извили ръцете на много партньори - над 17, за да вземем точното осветление, да вземем премиум лента, тези пари не са отишли за пури на продуцентите или в джоба им...
- Това ли имаше предвид американският посланик Джеймс Уорлик, когато обяви за някакви насърчителни мерки в киноиндустрията, които се подготвят - или ще се подготвят, или нещо, което ще е от полза за собственика на Киноцентър Бояна - американската компания "Ню имидж"?
Тази идея също е добра - да дойдат повече снимачи тук е перфектно за всички кинаджии. Но аз имам друго предвид - когато една голяма корпорация даде, да речем, сто хиляди лева, в края на годината да ползва някакви данъчни облекчения, защото ги дава за култура и това се доказва много лесно с документи
- Колко време трябва да мине, за да тръгнете към следващия филм?
Ами ние сме вече със следващия филм, но там сме продуценти - един доста мащабен руско-български проект. Той е на Павел Лунгин, най-продаваемият руски режисьор. Сценария го харесаха и американци, по-големите от "Ню имидж" - "Милениум", имат си копродуценти на място .
Бюджетът му е 12 милиона евро, много ни се ще да сме копродуценти, но по европейския закон трябва да сме с поне 10% участие, което означава 1.2 милиона евро... Но, така или иначе, ще сме сервизна компания в България...
- А историята е...
... изцяло българска, разказва за срещата на Макгахан (американският журналист от ирландски произход, който - като кореспондент на британски вестник у нас, пръв описва зверствата от Баташкото клане през 1876 г. - бел.а.) Софи Арно - френската любовница на генерал Скобелев, и самият Скобелев. И срещата с Осман паша, който е един интелектуалец.
Такъв тип е руският сценарий, ние по него работим в момента, показва бохемщината и артистизма на тия човеци, не е апологетичен филм, но е с много амбиция - хеликоптери, подводни камери, изтръпнали сме всички как се прави тоя екшън, а се снима изцяло в България. Тоест тези 12 милиона ще останат тука. Този проект за година ще даде работа на триста български кинаджии. До края на годината сме в тоя проект.
Филмът се казва „Удряй пръв" и спечели конкурса, обявен от фонда за руските блокбъстъри под егидата на Путин. А Джейсън Стейтъм ("Транспортер", „В името на краля") е готов за Макгахан.
- Екшън герой като Стейтъм ще играе кореспондент на вестник?
Ами Макгахан е бил такъв типаж, боксьор професионален, див човек, по френология даже си приличат. С голи ръце е разгонвал онези с ятаганите в Батак...
- Е, поне в Русия нямат проблем с наличието на киносалони. Още от времето на Ленин...
Там дори обратният процес съществува. Собствениците на казина, които преустроиха кината в игрални домове, след това бяха наказани не само да върнат залите обратно на киното, а и всичките казина, които са построили, да станат киносалони.
- Последно - защо все пак да гледаме Love.Net?
Не прилича на нищо, което сте гледали.
