Знаете ли, тия дни дори на вездесъщия премиер (няма да споменавам напразно името Му) му омръзна да слуша похвални слова за себе си.
Онзи ден в телефонно интервю по Нова коравият генерал каза, че му писнало да му отразяват рождените дни и да търсят в това топ новината от днешния ден.
Да де, ама все пак рожденият ден отново се оказа топ новината на деня. А не фактът, че във въпросния ден на Орлов мост се организира протест, който събра най-големия брой млади хора в последните не помня вече колко години.
Тортата във формата на магистрала (леко хлътнала в средата), поднесена от Искра Фидосова, ножиците за рязане на ленти и ангажиментът, поет от генерал Борисов да ожени още един от своите министри, обиколиха всички медии за секунди, прескачайки разни маловажни събития като поредния нахапан от бездомни кучета възрастен човек и поредните, повтаряни като мантри оправдания от столичното "Екоравновесие".
А във Фейсбук изскочиха няколко стари, но златни чудеса, като например поемата на самобитната русенска поетеса доктор Венета Бакалова, в която между другото четем:
"О, достолепни генерале, поведи ни
Ний вярваме във твоят свят обет
от враговете Де Пе Се пази ни
проправяй бъдният ни път напред"...
Или пък строфите на друг народен гений - хисарския поет (да не се бърка с хисарския поп) Стоян Бочуков, който възпява Бойко Борисов с тази ода:
НА БОЙКО БОРИСОВ
Светец на истината се роди
в България с много лъжци дори,
войн с душа искряща, без покой,
отиваше на все да види той.
Бойко съзна истината свята,
пое в села, градове, полята
да се бори с лъжци по земята
българска, опръскана с лъжата.
Странна държава сме, не мислите ли. От 70 години насам все едно и също ни вълнува - кога е рожденият ден на Първия? Как го празнува? Какви подаръци получава?
Тази година ми липсваше само тази, как се казваше... Дето била личната астроложка на Берлускони.
Да се изтъпани в централните емисии и да направи хороскоп на премиера и да обясни в кой дом е Меркурий и как това ще се отрази на влизането ни в Шенген.
Замислих се как беше преди. Преди двайсет и кусур години, когато нямаше много партии а само една (там пак бяха същите хора, които после преминаха в различни партии за да съхранят заблудата, че у нас се случва истинска демокрация).
Беше същото. Новините започваха със съобщение за рождения ден на другарят Тодор Живков. Как той не празнува, защото много работи - тази година е открил завод за полупроводници и догодина трябва да открие завод за...цели проводници, хахахаха...
После поети посрещат Първия. Следват стихове:
"Другарю Живков! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.
А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!
И тогава Бай Тошо, с присъщото си чувство за хумор заявяваше, че ни чака още работа по пътя към "комунизъма", както по неповторим начин го произнасяше генералният секретар на БКП и председател на Държавният съвет на Народна Република България.
Какво се е променило оттогава?
Не много. Освен че в магазините има 50 вида шоколад и 13 вида яйца от различни по коефициент на щастие кокошки.
И че преди ни лекуваха безплатно и некачествено а сега ни лекуват скъпо и некачествено.
И че в Конституцията не фигурира член първи, който гарантираше ръководната роля на БКП.
Иначе всичко си е постарому.
Има позволени и непозволени теми. От позволените теми има такива, които са напълно позволени и такива, които са позволени на две трети.
Важното е, че сега медиите показват винаги 2 гледни точки.
Например ACTA - от една страна шефът на Булакт, уважаван бизнесмен. От другата страна трима пияни в Борисовата градина, издирвани няколко часа, за да произнесат, поглъщайки евтин алкохол - "Искаме да си даунлодваме порно, раз'ираш'и".
Или флашмоб на Орлов мост, отразен с 12-секунден репортаж, нарочно заснел някакви 5 пияници в парка.
Едно време "Работническо дело" по същият начин отразяваше американските войници, които са се напили с..."Кока Кола".
Вкратце всичко удивително много мяза на онова, което се случваше преди 10.11.1989 г.
И сега, както и тогава хората на изкуството и културата в 80 процента от целокупния си състав не протестират за бездуховността, която битува навсякъде.
И сега, както и тогава найпослушните получават разни облаги. Преди - апартаменти и коли. Сега - субсидии от разни европейски фондове по различни програми.
И сега, както и тогава има дисиденти. Само че не ги депортират. Дори ги оставят да говорят по някоя минута в определени медии, отнасяйки се към тях с присмех и пускайки ги във времето, отделено на сутрешните блокове в графа - Забавление и шоубизнес.
А сега няколко паралела между новините тогава и новините сега.
Националната телевизия по повод събитията в Полша и военното положение през 1981 - "Малобройна група реакционери се опитват да съботират социализма в братска Полша".
Родна телевизия за шествието срещи ACTA - 2012 г. - "Около 800 души протестираха" (при поне 8000 демонстранти).
Националната телевизия по време на земетресението във Вранча през 1977 г. излъчваше "Златният Орфей", вместо да успокои хората.
Сегашните телевизии, по време и часове след земетресението с епицентър Дивотино излъчваха повторения на турски сериали (които по принцип действат успокояващо и леко мелодраматично, особено след като те е друсало нещо със сила над 5 по Рихтер).
Преди, след Чернобил един пич, Шиндеров май се казваше... Обясни, че всичко е наред и хората се нагълтаха с тежки метали. Даже и пак си манифестираха, както и в братския СССР.
Преди дни един електронен сайт ни зарадва със статия за шистовия газ, която се казваше ни повече ни по-малко - "Великолепният фракинг".
Но да се върнем там, откъдето бяхме започнали. От рождения ден на премиера, тортата, новините и поемите.
Преди няколко дни, безцелно ровейки се в интернет (господин Блатечки, не съм свалял ваши филми, кълна се) се натъкнах на стари кадри с героя от едно шоу Боби Турбото.
Този събирателен образ на младия лумпен, който ръси нецензурни простотии и прави секс с плюшената си мечка в 10 часа сутринта по най-гледаната частна медия у нас ме накара да се замисля за няколко неща.
Опитайте се да си представите същия този пич да прави същото шоу днес, около 10 години по-късно по същата телевизия. Няма да стане, нали. И съм убеден, че това не е по вина на някаква фантомна цензура, която обитава, невидима за никой пространството наоколо.
Просто времето на комунизма се върна под някаква форма, но не толкова в политическата система, колкото в собствените ни глави.
И ако всяка телевизия е започнала своите новини с минути за рождения ден на премиера, то не е, защото отнякъде са получили директива за това.
В новите български медии властва автоцензурата на хора, скрили страха за заплатата си зад делови костюм, нахакани маниери и - не за всички - претенциозни CV-та.
Тези хора са толкова стерилни, че, както казваше Моцарт във филма на Милош Форман, вероятно акат мрамор.
Тези хора формират медийната среда у нас. И затова не очаквайте да бъдете информирани за друго така добре както за рождения ден на премиера.
Сигурно и на него му е писнало да си гледа рождените дни в новините.
Според пийпълметрията обаче на нас не ни е писнало да гледаме машините за заглаждане на мозъчните гънки.
Нито преди, нито сега.
