Реквием за Моцарт - не вдига IQ-то

Учените заявиха, че слушането на композициите на Волфганг Амадеус Моцарт не води до повишаване на коефициента на интелигентност. До този извод те са достигнали след повече от 15 години изследвания на твърденията за подобен ефект. Вестта е тежък удар за вярващите в т.нар. "моцартов ефект".

Феноменът за първи път бе упоменат в научно изследване, публикувано през 1993 г. в уважаваното сп. "Science". Според него тинейджъри, които слушат Соната за две пиана в ре мажор на Моцарт (1781), се справят по-добре в тестове за мисловни способности, отколкото подрастващи, слушащи нещо различно или пребиваващи в безшумно помещение.

Откритието, до което тогава достига група в Калифорнийския университет, състояща се само от 36 студенти, доведе до това в детски ясли в САЩ да започне да се пуска класическа музика. А в Джорджия дори бе възприет принципът да се подарява на новородените безплатен диск с класическа музика. Медиите и Интернет на свой ред бяха залети от провокативни твърдения как "класическата музика повишава коефициента на интелигентност на децата".

Оттогава насам обаче има много предположения, че ефектът е по-скоро мит, след като допълнителни изследвания не успяха да повторят този резултат. Сега екип от факултета по психология на Виенския университет е анализирал всички изследвания от 1993 г. насам, които са се опитвали да възпроизведат "моцартовия ефект" - и заявява, че не е открил каквито и да е сериозни доказателства за съществуването на този феномен.

Общо са проучени 3000 души, участвали в 40 изследвания по цял свят. "Тези, които са слушали музика, Моцарт или нещо друго - Бах или примерно Pearl Jam, са имали по-високи резултати от тези, които са работили в пълна тишина. Но ние вече знаем, че хората се справят по-добре, ако имат стимул", казва Якоб Пичниг, ръководил актуалното проучване. "Бих препоръчал на всички да слушат музиката на Моцарт, но тя няма да повиши когнитивните способности, както се надяват някои хора", допълва той.

Срещу мита за "моцартовия ефект" тези дни се изправи дори самата авторка на първоначалното изследване. Според психоложката Франсис Раушър музиката не може да повлияе на интелигентността като цяло, тя може най-много да доведе до повишаване на нивото на логическите разсъждения. Тя казва, че въпросното многократно цитирано изследване, което често бива разбирано погрешно, реално е дало резултати, които се тълкуват извън контекста.

В следващите 15 години Раушър продължава с многобройни експерименти, в които анализира как уроците по музика се отразяват на състоянието на студенти и ученици, включително и чрез опити с 3- и 4-годишни деца, които взимат уроци по пиано и по перкусия. "Хипотезата ни беше, че различни типове музикално образование биха се отразили на способностите за познание по различен начин", казва психоложката. "Например смятахме, че тези, които се обучават на ударни инструменти, биха били по-добри в математиката и пространственото мислене, тъй като ритъмът е просто разделяне на удари за единица време."

Част от хипотезите действително се потвърждават. Но теорията, че изучаващите вокално пеене биха се справяли по-добре със задачи за визуализация, е тотално опровергана - същите ученици и студенти постигат отново по-добри резултати в пространствено-времеви задачи, в сравнение с тези без каквато и да е музика, която да възприемат или която да изучават. Така че самата психоложка констатира, че цялостен (поне краткотраен) ефект е налице, но той не зависи от типа музика, а само от нейното наличие.

"Понятието "моцартов ефект" в момента се използва за описание на всякакви изследвания с музика и обучение - и само по себе си е безсмислено", обобщава Раушър. Подобни експерименти според нея биха били ефективни единствено при съчетание от три условия - да се извършва реално музикално образование за поне две години, а не просто слушане на музика, децата да са под 6-7-годишни и обучението им да бъде на наистина високо ниво.

Тагове: музика, моцарт, iq

Новините

Най-четените