The Rolling Stones срещу The Beatles. Megadeth срещу Metallica. Blur срещу Oasis...
Историята на музиката е пълна с разнообразни съперничества през десетилетията - някои, родени от истински вражди между музиканти, а други са произведени от алчни лейбъли и предани фенове.
В началото на 90-те на световната музикална сцена се заформя един друг голям конфликт.
По това време грънджът от Сиатъл е превзел музикалните класации, а две големи групи стоят начело на тази вълна - Nirvana на Кърт Кобейн и Pearl Jam на Еди Ведър.
И макар медиите по онова време да представят грънджа като една голяма група от музиканти, които са приятели и споделят един и същи младежки гняв и решимост да променят модерната музика, Кобейн решава, че трябва да открие приятелски огън.
В едно свое култово интервю за отдавна закритото вече списание Flipside от 1992 г. той говори именно как групата му отказва да свири заедно с банди като Guns N' Roses, защото не харесват посланието на тяхната музика.
Тогава обаче той започва да коментира и изпълнителите от гръндж сцената.
"Не мога да коментирам Soundgarden, защото ги познавам лично и наистина ги харесвам много, но имам силни чувства към Pearl Jam и Alice In Chains и групи като тях. Те очевидно са просто корпоративни марионетки, които се опитват да се включат към алтернативното движение, а ни класират в една и съща категория с тях", възмущава се Кобейн.
Пред списанието фронтменът на Nirvana отправя някои наистина тежки твърдения спрямо колегите си.
"Тези групи са били на сцената на тупирания рок от години и изведнъж спират да мият косите си и започват да носят вълнени ризи. За мен това няма смисъл. Има групи, които се местят от Лос Анджелис и навсякъде в Сиатъл и след това твърдят, че са живели там през целия си живот, за да могат да получат сделки със звукозаписни компании. Това наистина ме обижда", казва още той.
Кобейн говори как самата гръндж сцена се променя и се "наводнява" от групи, които само се преструват на бунтари, докато всъщност се опитват да се домогват до слава.
Коментарът относно Лос Анджелис обаче идва точно по адрес на Ведър, който живее в Калифорния, преди да се премести в Сиатъл.
Посланието е ясно - Pearl Jam (и покрай тях Alice In Chains, които обаче до голяма степен остават забравени в тази вражда) са демонстрирали влечение в миналото към глем рока и съответно не са истински гръндж, а позьори.
Кобейн многократно прави подобни включвания, като дори определя тълпата на фестивала Lollapalooza като "фалшив, алтернативен мачо метъл". И макар да признава, че Pearl Jam не са точно мачо, категорично заявява, че тяхната музика не е нещо, което го кефи.
Един от корените на гнева на Кобейн към Pearl Jam е, че бандата на Еди Ведър подписва през 1991 г. договор с големия лейбъл Epic Records, което според него е знак за предателство на тази изконна автентичност на грънджа.
Пред MTV той е пределно ясен по въпроса за враждата с Ведър и заявява "Никога досега не сме се карали, аз просто винаги съм мразел групата му..."
Междувременно Pearl Jam всъщност дори не разбират какво точно се случва.
В свое скорошно интервю за Irish Times Еди Ведър коментира този епизод от кариерата на двете групи, като според него всички коментари на вокала на Nirvana може да са били начин да отклони вниманието от себе си и собствената си банда.
"Това, за което Кърт ни критикуваше, други критикуваха него за абсолютно същото. От пънкарската страна на нещата. Беше забавно време", отбелязва фронтменът на Pearl Jam.
Според китариста на групата Майк Маккрийди проблемът е бил, че докато е говорил всички тези неща, дори не е познавал който и да е от тях.
"Кърт каза някои неща за нас, които бяха наистина неприятни. Затова се смяташе, че между нас и Nirvana има някаква вражда. Но ние наистина не го познавахме. Аз си мислех, че Nirvana са добра група", споделя той.
По думите му единственият отговор, който те са имали към Кобейн, е бил да го питат защо говори подобни неща.
Защото критиките на фронтмена на Nirvana по посока автентичност и позьорщина са повърхностни, когато човек се обърне към фактите.
Още преди да се сформира Pearl Jam, китаристът Стоун Госард и басистът Джеф Амент са част от сиатълската пънк сцена заедно с Марк Арм, впоследствие част от други гръндж икони - Mudhoney, на които сам Кобейн е голям фен.
Странното е, че двамата фронтмени си приличат изключително много като история и израстване. И двамата са младежи от проблемни семейства с разводи, и двамата са отраснали неразбрани и без много приятели в училище. И за двамата музиката се оказва спасението и мястото, където могат да си излеят душата.
Въпреки това единият е по-остър и конфликтен и смята другия за позьор. А в ерата на рока от онова време това е може би най-страшната присъда.
Медиите, разбира се, раздухват скандала между двете групи, но преди да успеят, той до голяма степен е потушен.
Година след първото си голямо интервю Кобейн казва, че макар все още да не харесва Pearl Jam като група, предишните му коментари не са били съвсем точни, а за тази една година е успял да се запознае с Еди Ведър и да оформи нещо като приятелство с него.
"Никога не е имало вражда между нас. Критикувах ги, защото не харесвах групата им. По онова време не бях срещал Еди. Трябваше да критикувам звукозаписната компания", обяснява Кобейн.
Въпреки това той така и не пада по гръб, като предполага, че Pearl Jam са били пуснати на пазара с идеята да бъдат маркетирани като гръндж, "вероятно не против волята им", без обаче според него да са.
За да забие последния пирон, той дори намеква, че Pearl Jam не са достатъчно добра група, поне не толкова, колкото са Nirvana.
"Почти съм сигурен, че те не са направили всичко възможно, за да предизвикат публиката си толкова, колкото го направихме ние с този албум (In Utero - б.р.). Те са безопасна рок група. Те са приятна рок група, която всички харесват", коментира още безкомпромисният Кобейн.
Хапливият му тон обаче така и не успява да получи отговор. Само около два месеца по-късно той е хоспитализиран в клиника за наркозависими, а дни след това е намерен мъртъв в лятната градина на дома си в Лейк, Вашингтон.
И до ден-днешен не се знае със сигурност какво точно провокира вокалистът на Nirvana да търси враждата си с Pearl Jam - дали наистина до такава степен ги смята за позьори, че да не може да си трае.
Или пък може би той сам е установил колко помага една хубава вражда между музикални икони на продажбите на албуми.
Или това е неговият бунтовен дух, който не търпи половинчатости и имитации.
Днес Pearl Jam продължават да са на сцената и да правят музика, която милиони по света обичат. На 19 април 2024 г. излезе и последният им засега албум - Dark Matter, който беше посрещнат предимно с положителни реакции от публиката.
След толкова години никой вече не се пита автентични ли са Pearl Jam, защото те отдавна са се доказали.
Вероятно, ако беше тук, дори самият Кобейн в един момент щеше да признае това. А след това да каже, че все пак никога няма да са толкова добри, колкото Nirvana.
