Ама било трудно

То не само модно стана, ама някак и присъщо за всяка администрация, изхранваща се от нашите данъци, да казва, че не прави това и това, защото било много трудно.

Трудно било социалните служби да установят дали ромите примерно си гледат добре децата, а не ги използват само за просия или за получаване на социални помощи!

Трудно било и да се докаже купуването и продаването на гласове по време на избори, щото в Наказателния кодекс било забранено за тази цел да се използват специални разузнавателни средства. А с обикновените разузнавателни не ставало лесно!...

Много трудно било да се хванат големите риби в разпространението на наркотиците, безбандеролните цигари, алкохолът с неплатен акциз и контрабандно внесеното гориво. Поради това, а и за да се отпусне малко парата на народното недоволство, от време на време изгаря само по някой дребен дилър.

Още по-трудно пък било да се докаже незаконното забогатяване на някои именити сънародници. Независимо че някои от тях, като Цар Киро например, десет и повече години не са си плащали не само данъците, но и сметките за ток. И че не очевидно, а направо очевадно десетките къщи на фамилиите им не могат да бъдат построени с едната заплата.

Било много трудно също така да се направят реформите - здравната, административната, пенсионната, образователната. А като е така, за какво да ги почваме другояче, освен на думи? Пък има и някои палиативни мерки, които вършат добра работа до следващите избори - я пенсионната възраст да се вдигне, я стажът, я тук-там да се посъкратят хорица!... Ама не в администрацията, разбира се. Тя е свещената крава на всяко управление и на нея то се и крепи в трудни моменти.

А страшно пък трудно било да не сме в криза! Щом за цяла Европа е обявено вече бедствено положение.
Просто в Европата били нашите пазари и след като те нямало да ни купуват стоката, тогава за какво да я произвеждаме.

Аз не знам какво сега и дали въобще нещо изнасяме за Германия, Великобритания, Франция и Италия примерно, което догодина те нямало да бъдат в състояние да купят?! Но дори да се окаже, че ги засипваме с наша стока, като няма да я искат през 2012 г., други пазари няма ли? Няма ли Русия, няма ли я Турция, Македония, Сърбия, Албания... И тъй нататък. Има ги, разбира се, ама нали нови пазари страшно трудно се усвояват!

А то въобще лесно има ли?
Да не би да им е лесно на хората в кофите за боклук, които нарастват не само количествено, но и качествено - при последното преброяване май половината се оказаха висшисти?!

Да не би да им е лесно на безработните?! На младите след тях, които пазарът на труда още се дърпа и не иска да припознае като свои чада, щото вятър им веел в главите и нямали опит? Или на онези, от другия полюс, които са около все по-увеличаващата междувременно пенсионна възраст и които същият този пазар на труда по лесно обясними причини вече не иска?!

Да не би да им е лесно на хората с кредити? Които с тях са си купили жилище. И то не толкова заради променящата се само в посока нагоре лихва, а заради убийствената сметка, че си взел 45 000 евро, а след 30 години ще си върнал 105 000 евро. Ако, естествено, ти и съпругата ти сте успели през това време да си запазите работата и с това - социалния си статус.

Да не ни е лесно накрая на всички нас, наричани съвсем наужким "средна класа", които непрекъснато сме заплашени да минем под чертата на бедността, и то не за друго, а поради някое хрумване на абсолютно безотговорни работодатели?!

То това, че лесно няма, народът отдавна го е казал. И господа управляващите, заедно с техния бюрократичен и друг паразитен слугинаж би трябвало отлично да го знаят. Защото, ако са си търсили лекото, да са си стояли в Банкя. При филията с мас.