Рак на цинизма

Провокиран от коментара на Webcafe.bg за кампанията за превенция на рака на гърдата "Аз съм с теб!" на OT-DO Consult, на която е едно от лицата, блогърът Циничния Елф изпрати своето мнение по въпроса. Webcafe.bg публикува коментара му без редакция, с уговорката, че това е право на отговор, а не материал, с чиято теза (или липсата на такава) се ангажираме. Очаквайте наша разработка по темата за рака на гърдата тази седмица.

Всеки ден някой някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде, умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с "Да" или "Не" всеки един от присъстващите в житейския списък на... световната популация.

Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.

Обективно, фактите казват следното:

- ако е лично - бива поставено на първо място;
- ако е лично (косвено) - би могло да има тежест, но по-добре да не си отваряме устата, ако не сме го преживели;
- ако нямаме нищо общо и си правим чиста проба логореен ураган - па'и се, преди да съм се размирисал.

Да, но!

Моралът е далеч по-несвързано (с темата) понятие. Уви, често бъркано с основния критерий, при отсъждането за правдивост на дадено (групово) мероприятие или самосиндикално деяние, а именно - правилното и смислено отправено послание.

Всяка година се отбелязват различни дни. Празници, пълници, съдбовни исторически моменти, омаж и какво ли още не. Идеята на всеки един от тях е една и съща: "Memento mori". Просто факторите са различни.

И когато болезнената тема, сериозността и нуждата от морал попаднат в едно уравнение с някой от типовете "магични" дати, нищо неподозиращите хорски усти надават вой. Нормално е: ако слънцето свети по-силно - наказание от Боговете; ако пък съвсем го няма, даже чернее - наказание от Боговете. Интересно... как бихме могли да им угодим на тези богове?!

Не можем.

Но пък бихме могли да проявим характер и най-важното, да не убиваме човешкото в нас, като залагаме на най-смъртоносното оръжие (в психологически аспект) - безразличието.

Звучи като предизборен лозунг, нали? Всеки момент очаквате да ви забаламосам, а основната цел ще си остане някъде там, в мъглата. Само че предпочитам историята, в суров вариант:

Бях любезно поканен да участвам в (нестандартна) кампания срещу рака на гърдата. Любезно приех. В какво се изразяваше бодливата аморалност, наричана още нестандартност?
Мъже (някои от тях непопулярни, други малко повече, отколкото ви се иска), носещи сутиени. Носещи, в рамките на един черно-бял кадър. Привидно симпатизиращи, за да пасват на слогана "Аз съм с теб!".

Първа асоциация: стои забавно, а не трябва. Второ: това е сериозно, а някой се подпичква. Трето: кой реши (от името на праведния народ) да избере точно този, онзи и третия от дясно на ляво, между последните двама?

Сериозно ли?

Най-лесният отговор: времето. Реалният такъв: времето.

Вместо един на друг да си вадим очите с клечки за зъби, спокойно може да обърнем внимание на кампанията, или просто да я подминем. Не е първата, няма и да е последната. Повдигнатият въпрос: "Защо точно така?" има много простичък отговор: "Защото колкото повече лицемерието говори вместо нас, толкова по-симпатизиращи ще бъдем в лъжите си".

Не, тук не се плаща. Тук се мисли. Със сърцето. Или каквото е останало от него. Нямаме нужда от всички, имаме нужда от няколко.

Наричаме го провокация, наричаме го разпределена отговорност. Според истината и личната увереност в персоналната такава, нещата винаги са правилни. И в едната, и в другата посока.

А това, че ми отива сутиен на точки, може само да ме радва. Честно казано, всичко ми отива!

Възрастта и сериозните теми също нямат значение. Честно казано, не знам кои са по-наивни. Създаващите, с вярата, че променяме нещо, възприемащите, с вярата, че биват вземани за мезе или човешката глупост/завист?

Апломбът, който пазех за финал: Няма чувствителни теми. Има социални теми, приети с добродушие, сърце и надежда. За останалото важи цитатът на Калин Терзийски - Кайо (също участник в кампанията):

"Хората са натрупали прекалено много вина, прекалено много правила, които ги карат да се срамуват от истината. (...) Ако на човек единствената му цел е да оцелява, то той наистина само ще оцелява."

Личният ми мотив ли? Онзи, безсрамният без срам? Обожавам женските гърди. Ненавиждам рака.