Думата "психопат" предизвиква уплашено прескачане на сърцето. Говорим за безмилостен, вилнеещ на свобода убиец, като Ханибал Лектър или Антон Чигур. Нови научни изследвания обаче представят по-нюансиран портрет на психопатията. Не всички са непременно неразкайващи се убийци, и не всички имат всяка съществуваща характеристика на психопатията. Някои учени твърдят, че психопатията е най-добре да се възприема като спектрално разстройство.
Психопатите са в по-голяма или по-малка степен коравосърдечни, несъпричастни, повърхностни, надути, манипулативни, нечестни, хаотични и неспособни да разпознават негативните емоции у другите хора. Те също така са склонни да бъдат и импулсивни. (Обратно на показваното в много филми, те не са най-педантичните и рационално планиращи хора).
Наказанието е поразително неефективно за възпирането им от нежелано поведение
Ново изследване, публикувано в изданието Lancet Psychiatry, показва, че психопатите всъщност не са неподатливи на всякакъв вид наказание.
Вместо това те просто възприемат наградите и наказанията по различен начин от повечето хора. Нещо повече, в резултат на начина, по който възприемат наградите и наказанията, техните умения за вземане на решения са крайно нетипични.
"Предишни изследвания показват разлики в структурата на мозъка. Сега можем да видим и разлики във функционирането на мозъка," казва Шейла Ходжинс, професор по психиатрия в университета в Монреал и един от авторите на изследването. Учените са анализирали снимки от ядрено-магнитен резонанс на психопати, променящи поведението си, когато последиците от изпълнението на дадена задача се променят от положителни на негативни. "Умишлено избрахме много проста задача, така че те да се налага само да натискат един или друг бутон," казва Ходжинс. "Но дори и в толкова проста задача виждаме драстични разлики."
"Когато тези агресивни престъпници изпълняват невропсихологически задачи, те не извличат поука от наказанията, за да променят поведението си при променящи се, непредвидени обстоятелства, и вземат по-неправилни решения въпреки дългите периоди на обмисляне на решението", заявява Найджъл Блекууд, съавтор на изследване и старши лектор в "Кингс Колидж" в Лондон.
Предишни изследвания са показали, че психопатите имат много повече проблеми от обикновените хора да променят поведението си, когато последиците се променят и вместо положителни станат негативни. Повечето от нас са способни да адаптират доста бързо поведението си, когато преди носещо награда или удоволствие действие изведнъж започва да води до наказание. Психопатите обаче настоятелно продължават да се придържат към съответното поведение, дори и когато то се наказва.
Това не е защото психопатите не усещат наказанието или не съзнават, че може да има такова
Всъщност психопатите са демонстрирали засилена активност в определени части на мозъка, по-конкретно задния сингулатен кортекс и задната инсула, когато са били подлагани на неочаквано наказание. (В случай че се питате как подобен експеримент е бил одобрен от етична комисия, наказанието в този случай е било само загуба на точки). Психопатите просто възприемат и осмислят наказанието по различен начин - и демонстрират аномална мозъчна активност при неочаквани награди.
Като се има предвид, че психопатите възприемат наградите и наказанията по различен начин, не е изненадващо, че те като цяло са различни, по-склонни към рискове при вземането на решения. Някои хора считат, че вземането на решения е въплътено най-добре от Спок в "Стар Трек": трезви разсъждения и липса на емоции. Но все пак практичните аргументи и емоцията на неотделимо свързани.
Да си представим, че получите $2000 възстановени суми от надплатени данъци за годината. Може да си представите как купувате бутилка свръхскъп коняк или шампанско и я изпивате цялата в една нощ на разврат. Или може да си представите как правите практични ремонти у дома - нова съдомиялна или ремонт на повреден покрив. Хората, които преценяват по различен начин наградите и наказанията, ще вземат различни решения за всеки от тези варианти, който би им донесъл по-голямо удоволствие или страдание.
"Вземането на решения и ученето изискват емоции. Решаваме как да постъпим на база очакваните награди и наказания, а се учим чрез емоционално закрепване," пише Джеси Принц, професор по философия в "Сити Юнивърсити" в Ню Йорк, специалист по когнитивни науки. "Ако психопатите имат необичайни модели на емоционална реакция, те е вероятно да вземат решения и да учат неща по донякъде различен начин от другите хора."
"Психопатите демонстрират прекален оптимизъм. Те винаги мислят, че поведението ще бъде възнаградено, и не обръщат внимание на наказанието. Предвиждането на наказание ви указва, че поведението ви е неуместно," обяснява Ходжинс. Сега, след това изследване, по нейни думи можем да се убедим, че "това, което наблюдаваме като поведение, има невропсихологическа причина."
Психопатите е по-вероятно да считат, че без значение какъв избор ще направят, ги очаква награда, съгласен е Принц
"При интервюта, криминалните психопати понякога демонстрират негодувание заради факта, че са в затвора. Те са изненадани, че са в ареста, и мислят, че наказанието им е незаслужено. Те считат, че спазват "правилните" правила, и после изведнъж идва наказание, което им показва, че грешат," коментира той.
"За не-психопатите, това не е голяма изненада; те предварително знаят, че правилото ще се промени," пояснява Принц. "Психопатите са по-изненадани, или дори негодуващи: ‘Как може да греша? Как смеят те да променят правилата?!' Задействането на задния сингулатен кортекс и инсулата съответства на тези негативни емоции."
Принц обаче има известни резерви към настоящото изследване на психопатията. Резервите му са към приписването на твърде голямо значение към симптоми или структурни и функционални различия в мозъка на психопатите. "Психопатията може да е дори кохезивно разстройство. Реално става дума за разнообразна смесица от симптоми, и хора с много различни характерови особености може да получат еднакви диагнози," казва той. "Винаги има опасност да се твърди, че криминалното поведение е биологично предопределено. Неврологичните изследвания увеличават това впечатление, като му придават звучене на кохезивна категория и намекват, че тя е биологично обоснована. Но усреднените разлики в мозъка на отделните индивиди не потвърждават нито едно от тези твърдения."
Изследването на Lancet определя дали участниците в него са психопати на база масово приет набор от симптоми
Дори когато този набор от симптоми се прилага строго, двама души с едни и същи резултати биха могли да имат различни диагнози. Учените са разчитали на предишно изследване, определило, че в Северна Америка е нужен резултат 30 от 40 възможни точки, за да бъдеш психопат, докато в Европа може да е достатъчно и 25, за да те определят като такъв. Обяснението на авторите е, че тъй като северноамериканците като цяло са по-повърхностни, претенциозни и хаотични от европейците, северноамериканските психопати ще са по-повърхностни, претенциозни и хаотични от европейските си "колеги".
Взети заедно, съвременните изследвания на психопатията твърдят, че има начини, по които психопатите не само не желаят да вземат решения като другите, но и са неспособни да го правят. Ако психопатът е неспособен да взема морални решения, според някои хора наказанието не само е неефективно, но и незаслужено. Много интересен материал в Telegraph за психопатията цитира невропсихолога Дейвид Ийгълман и убеждението му, че "вместо да мисли в контекста на вина, законът трябва да предвижда вероятността някой да направи ново нарушение - и да определя присъдите съответно, с реабилитация за тези, които е вероятно да се променят към по-добро, и дълги присъди за тези, които е вероятно да представляват дългосрочна опасност."
Матю Талбърт, доцент по философия в университета на Западна Вирджиния, който се специализира в областта на моралната отговорност, не е съгласен с това. Той твърди, че дори и да има начин психопатите да не разбират напълно - или поне да не изпитват напълно бремето на - моралните аргументи по същия начин като обикновените хора, те все пак трябва да носят морална вина. "Това, което е важно, е че психопатът действа злонамерено, с презрение към другите хора. Обикновено, ако той навреди на някого, това е съзнателен избор, не внушена постъпка. Ако полицай присъства там, той не би го сторил," коментира Талбърт. "Ако вярвате, че всичките ни психични състояния произлизат от мозъка, всякакви престъпления винаги са обясними от гледна точка на мозъчен процес или структура."
Самият психопат е крайно маловероятно да счете, че носи вина. Психопатите като цяло нямат интерес към това да бъдат лекувани или излекувани. Животът им по тяхно мнение не е лишен от нищо. Те не изпитват угризения заради липсата си на угризения. И това е изключително обезсърчаващо в случаите с насилствени престъпници, както и при ненасилствени агресори като измамници и мошеници.
Има обаче и психопати, които са несклонни към насилие и които работят в рамките на общности от други хора
Нужно ли е те да бъдат лекувани? Лесно е да погледнем към живота им и да ги възприемем като емоционално повърхностни, лишени от всичко, което придава на повечето хора форма, насока и цел: любов, връзки, морално развитие. Те обаче вероятно виждат живота на другите и ги приемат като непоносимо, разточително обременени с вина, срам, съжаление и страх.
"Дали психопатията е увреждане? Трудно е да се каже," коментира Принц. "Психопатичните черти са масово разпространени сред населението и мнозина, които дават положителни резултати на диагностичните критерии, водят продуктивен и успешен живот. Ако се върнем към прекалената самоувереност, тези, които вярват в себе си, често имат предимство в живота. Понякога лошата преценка дава положителни резултати."
Което ни напомня какво бе казал философът и психолог Уилям Джеймс за това как трябва да вярвате, че ви харесват, преди някой реално да ви хареса, иначе всъщност никой няма да го стори:
"Харесвате ли ме или не? - например. Дали ме харесвате или не зависи в безброй случаи от това дали аз ви посрещам склонен да приема, че ме харесвате, и ви демонстрирам доверие и очаквания. Съществуващата вяра от моя страна в харесването от ваша страна води до реално харесване. Но ако стоя дистанциран и резервиран, и отказвам да помръдна и на сантиметър, докато нямам обективни доказателства, докато не направите нещо уместно, както казват абсолютистите, ad extorquendum assensum meum, в девет от десет случаи харесването така и не се случва."
Ходжинс се надява изследването на нейната група да е началото на проект, който да доведе до ефективна интервенция при деца, които демонстрират поведенчески разстройства, които биха могли да се развият в психопатия. Интервенциите трябва да се случват в детството, тъй като възрастните като цяло се съпротивляват на каквото и да е лечение. По-доброто разбиране на специфичното осмисляне от психопатите на наказанието би ни дало по-добър начин за работа с такива деца. Програмите за обучение на родители могат да бъдат много ефективни за други поведенчески разстройства, но са много по-неефективни при хора, които в крайна сметка се превръщат в психопати.
"Желаем ефективна интервенция за малки деца с поведенчески проблеми, отхвърляни от връстници, родители, учители, за да се предотврати ескалацията на тези поведенчески проблеми," казва Ходжинс. Насилието от психопати, надява се тя, някой ден може да бъде избегнато - преди да е необходимо да се обмислят нуждите от наказания.
