За всичко случващо се извън България, ние, българите, разбираме със закъснение. Лошото е, когато не само не се срамуваме и не си взимаме поука, ами вместо това искаме да наваксаме
пропуснатото, и нещо, което на запад отдавна е спряло да прави впечатление, тук се превръща в мода.
Не че имаме информационно затъмнение
Сигурно имаме повече свободен достъп до интернет от братята американци, но обикновено не се интересуваме от нищо, което не ни е казала Ани Салич или просто не го приемаме за чиста монета докато не излезе от нейната уста или която и да е, стига да е чуто по телевизията!
Дори в редките мигове, когато има шанс да научи нещо полезно, българинът предпочита да гледа предаването на Вихра, Камелия, Венета, в които се коментират жизненоважни теми като "Колко деца наистина има Коко Динев?" или "Кога Алисия ще признае, че играе театър с младото си непривлекателно гадже?".
За никой не е изненада, че животът ни е поп фолк. Отскоро обаче има раздвижване. "Един тръгнал да става тъп и айде всички след него." В един момент, докато се започнаха емисиите за бунтовете срещу АСТА започнаха да се споменават и други имена на организации.
Заедно с РIPA и SOPA започнаха да ни говорят за организация, самонаричаща се Анонимните
Всички знаят, че те са твърдо против АСТА, това не е лъжа, но като цяло хората са много слабо
информирани за техните методи, каузи и начинания.
Стана ми смешно, когато в youtube се натъквах на клипчета със заглавия "Интервю с анонимната Гергана" и за пореден път ми се налагаше да разбера колко смешен народ сме.
Веднага щом чуем за нещо злободневно, се чувстваме длъжни да покажем на света, че и ние сме замесени.
От нищото по Facebook всеки втори сложи снимка на онази странна маска и започна да поства драматичните им манифести (тук и аз пледирам виновна, защото някой от тях са си направо вдъхновяващи), започна членуване във всемъзможни интернет групи и стаи, без да има и най-малка представа в какво всъщност участва.
Но и не се интересува да научи, стига му да знае, че е модерно да се говори за това и, че е против качването на филми в замунда...
Това е другата черта на нашето поколение (да не казвам силна дума като обвързвам целия народ с наблюденията си) - всякаква липса на здраво любопитство, желание за обогатяване на общата култура, старание за собствено мнение и мислене.
Затова се излагаме с клипчета, в които името Гергана се асоциира с анонимност. Въпреки, че обикновения потребител няма рицарски амбиции, промяната идва, когато групи от хора, се вдъхновят от едно и също нещо.
Това, което виждаш от пръв поглед, когато влезеш в сайта им е гнусно черен хумор, миксиран с порнография и простотия и от време на време полезна и интересна информация.
За някои хора освен определително или съществително, Anonymous е начин на живот. Ако питаш някой от тях, ще ти отговорят:
"Ние сме за свободата до достъп на информация независимо от медията. Вярваме в гражданските права, които важат за всички и нашата мисия е да накараме хората да ги търсят, да мислят за себе си и да вземат мерки против деизинформацията чрез мирни действия."
Това, което Anonymous искат да кажат е, че правителството не винаги мисли за хората и не винаги ни казват истината
Това трябва да се промени, защото светът принадлежи на всички, не на онези 0.01% от човечеството, които си мислят, че управляват света. Дезинформацията на правителството е навсякъде около нас и това се вижда.
От деня, в който сме родени, сме научени да не поставяме под въпрос новинарските емисии и да приемаме за чиста монета всичко, което ни се каже. И така правят повечето хора - вярват на всичко, което чуят дори, когато им е доказано, че не е вярно.
Законите са създадени, за да защитават човешкото общество, не да потъпкват човешките права - "Когато правителството се страхува от хората - това е да имаш свобода. Когато хората се страхуват от правителството - това е да си под тирания.""
Когато група хора говорят драматично и си слагат смешни маски не стават нито готини, нито оригинални, нито са някакви предвестници за световна промяна
Тези хора не са нищо повече тинейджъри без личен живот, взаимстващи идеи от книгата на Чък Паланюк и които се страхуват да бъдат дръзки, резки и груби в реалния свят (сигурно има нещо общо с това, че са на 13). Успехът на един трол е като хвърляне на зар.
Светът има нужда от промяна, това е ясно. Но тя няма да стане докато стоим на компютрите и спамим хора, които не харесваме. Образованите, изучените, мислещите са тези, които ще променят света и които трябва да са социално и политически активни. Което не означава, че сред това общество няма хора, които нямат този потенциал, просто не са намерили подходящ подход.
Може да не съм си изразила правилно мисълта, но нямам нищо против Anonymous, защото никога не са ми пречили. Раздразнението ми дойде от онези "членове", които мислят, че са част от нещо голямо, което дори не са си направили труда да опознаят - типично за нашата народопсихология. Всъщност всеки може да си набави информация за тях, за анонимни личности са доста големи душевни ексхибиционисти.
