В Харвард се води истинска "гражданска война", която има за цел да ликвидира елитните братства в университета. В своята неумолима кампания Харвард се опитва да се отърве от последните седем изцяло мъжки клуба - Porcellian, A.D., Fly и четири други елитни братства.
Повечето от аргументите са свързани с понятието, което официално се използва за клубовете: непризнати еднополови социални организации" (USGSO).
Тази абревиатура говори повече за нагласата на бюрократите, които според техните критици им водят истински джихад срещу специфичните, традиционни места като братствата в трескаво преследване на "многообразие" и "включване". Тези две понятия са толкова влиятелни в кампуса на Харвард, че според адвоката на Fly Club Харви Силвърглейт оставят усещането, че са убийствени.
Силвърглейт е официален член на Американския съюз за граждански свободи, ветеран от старата левица, на когото обаче му е дошло до гуша от "полицията на мисълта" на новата левица.
Според него те искат университетска среда, където всички изглеждат различно, но мислят еднакво, тъй като това е тяхната дефиниция за многообразие. Естествено, подобно братство е бастион на патриархалността, лъха на привилигированост и сексуална експлоатация и най-вероятно ще бъде смазано от тези с по-високи морални стандарти.
Последният план, представен през юли, отменя изцяло дотогавашните клубове и напълно забранява участието на студенти от Харвард в "клубове, братства или сестрински асоциации или други сходни частни, изключителни социални организации".
Новият план, който ще влезе в сила през есента на 2018-а, заявява, че колежът ще вземе дисциплинарни мерки срещу студенти, за които се установи, че членуват в такива организации.
Тези мерки ще се прилагат по преценка на Административния борд на Харвард и сред тях може да присъства дори изключване от колежа. Все още остава проблемът с как ще бъдат идентифицирани членовете, но забраната ясно доказва какви са намеренията на администрацията. Забраната не оставя никому избор и реално ликвидира социалните клубове, както и всичко, подобно на тях.
Все пак още не е ясно какво в крайна сметка ще се случи с братствата. Оповестяването на "план" в която и да е академична среда не е нещо елементарно и недвусмислено.
Трябва да бъдат изслушани мненията на представители на различни групи, включително на преподавателите, които в Харвард имат солидно право на глас по дисциплинарни въпроси и могат да вземат решения за живота на студентите в кампуса. Очаква се факултетите да разгледат новото предложение през есента.
Каквато и да е формата на забрана, тя води до няколко очевидни въпроса, един от които е юридическият. Дали се нарушава правото на сдружаване, което Върховният съд на САЩ установява в първата и четиринадесетата поправка на американската конституция?
Не напомня ли всичко това твърде много на годините на Маккартизма, когато от Харвард се е изисквало да предава на властите "розовите" членове на преподавателската общност? Или преди това, когато президентът А. Лорънс Лоуъл е преследвал хомосексуалните? Наистина ли членството в клуб е толкова сериозно прегрешение?
Новият декан на Харвард Ракеш Хурана от своя страна показва видимо недоволство от съществуването на "непризнатите еднополови социални организации" в колежа.
То се засилва особено, след като сп. Elle описва бурните партита на харвардските социални клубове. Статията излиза през ноември 2015-а и е писана от завършила университета журналистка, която участва в този род партита.
Тогава описанията включват пикантни подробности като тази за капещата ледена скулптура на гола жена в едно от клубните уикенд партита, на които са били канени и жени: "Замръзналите ѝ гърди са огромни; гърбът ѝ е извит. Ако коленичите между бедрата ѝ, можете да изпиете шот водка Rubinoff, който студент от горните курсове с груб глас ще ви изсипе по ледения ѝ гръб".
Вероятно това е капката, преляла чашата на търпението на администрацията по отношение на клубовете. Въпросните публикации за партита идват след предишен инцидент, когато Хурана е установява, че едно от братствата - Spee Club - има наглостта да разпрати покана за "пижама парти" заедно с линк към YouTube видео, в което са показани разголени жени.
Скоро след това клубовете започват открито да са преследвани като място за разврат, където нищо неподозиращи (или все пак подозиращи) жени биват развращавани за забавление на мъжете. Описанията се фокусират върху сексуалния елемент и се спират на всяка подробност с въодушевлението на Еркюл Поаро, открил изпусната носна кърпичка.
Изглежда, че 31% от студентките в първите курсове на Харвард са изживявали "сексуален контакт без тяхно съгласие", въпреки че понятието остава без изрична дефиниция. При студентките от горните курсове, които участват в клубове (включително и в женски клубове), този процент достига 47.
Тези статистики обаче не отговарят на фундаментален въпрос: каква част от тези "сексуални контакти без съгласие" произлизат пряко от контакти в клубовете или включват членове на клубовете? За това можем само да гадаем.
Същевременно обаче има и нещо друго: шокиращите 75 процента от такова поведение са се случвали не на територията на клубовете, а в общежитията на Харвард.
Което води до неизбежния извод, че ако Харвард наистина сериозно подхождаше към въпроса за елиминиране на нежелани контакти, той би направил общежитията еднополови, каквито те са били преди предишната вълна на политическа коректност да ги превърне в смесени.
Освен това няколко от клубовете, най-вече Porcellian и A.D., категорично забраняват присъствието на гости от какъвто и да е пол на територията на клуба, така че бихме могли да приемем, че случаите на нежелани хетеросексуални актове на територията му са нула на брой.
Както изтъква бившият председател на Porcellian Чарлз Стори, ако клубът приемаше жени, "сексуалните злоупотреби" там само биха се увеличили. Изглежда това е първият път, при който ръководител на клуб говори публично за случващото се зад стените на клуба в 225-годишната му история.
Втори път вероятно няма да има още 225 години. Изказването на Стори е масово осмяно - все едно говори за нерези, които не биха могли да се спрат, ако видят жена в клуба. По тази причина Стори подаде оставка.
След като статистиците започнаха да анализират данните, темата за сексуалния тормоз отпадна и беше заменена с нов аргумент: изцяло мъжките клубове трябва да бъдат порицани, защото са несправедливи по отношение на жените, които изключват.
Клубовете осигуряват пряк път към парите, властта и славата чрез изцяло съставена от мъже мрежа от контакти, която работи като частен LinkedIn за богатите.
И като се има предвид, че Джон Кенеди е бил член на Spee, всички веднага повярваха, че това наистина е така. Докато списъкът с членове се пази в тайна, невъзможно е да се установи дали това всъщност е вярно, а и има немалко примери за противоположното.
Един от ръководителите на клуб в момента е първият в семейството си, който изобщо постъпва в колеж, особено пък в Харвард, и следването му се плаща със стипендия, която клубът му тихомълком осигурява, както го правят и някои други клубове. Това противоречи на общото впечатление за богаташка общност.
Все още е трудно да се прецени какво толкова лошо има в тези клубове. Липсата на ясна информация кара критиците да си въобразяват какво ли не. Културата на политическа коректност по особен начин насочва публичния дискурс към осмиване на всеки, който заема неправилната страна в подобна културна война - за правата на даден пол, класа или раса, където в спора се приема, че има само една страна, която да е права.
В този случай клубовете отговарят на всички негативни стереотипи - мъжки, елитни и почти напълно съставени от бели мъже.
Аргументите срещу тези клубове понякога са напълно неоснователни. Клубовете наистина дискриминират и отдават предпочитание на бели богати момчета. Те несъмнено са остатък от стар режим, който не е част от света, към който вървим.
Въпросът е: трябва ли тези аргументи да се приемат за последна дума като не оставят на студентите в Харвард друг избор, освен да се подчинят? Университетът изглежда се опитва да налага морална позиция, която би била по-искрена, ако студентите в Харвард сами стигаха до нея.
Целият плам срещу мъжките клубове не е толкова различен от това, което стои зад клетвите за лоялност, възприети от деспотичните общества. Няма вариант да се откажете от нея. Приема се, че като се изисква да се съгласите с някакво твърдение, то влиза в сърцето и съзнанието ви като искрено убеждение.
Може да се породят обаче подозрения дали някой наистина вярва в това, с което се съгласява, или "просто го казва". И подобни клетви пораждат определен тип маоистка тревога, ако хората всъщност не вярват в нещо, което са задължени да отстояват. И вота определено не отразява духа на идеали на университет, на чиито порти стои надписът "Влезте, за да израснете и помъдреете".
