Смъртта винаги те настройва философски. Самоубийството внася към размислите ти щипка горчив песимизъм. Но когато един клоун (човекът, който е призван да прави битието по-поносимо) отнеме собствения си живот, неизбежно е да те налегне известно чувство на отчаяние. Ако и той страда от депресия и не вижда надежда, какво остава за нас?!
Ето как зад удобното обществено парамедицинско клише „шок", с което описваме възприятието си от кончината на Робин Уилямс, всъщност крием огромен екзистенциален страх. Не само, че всички сме внезапно крайни, но май сме и обречени на нещтастие, не на забава.
Новината за смъртта на актьора нямаше как да не достигне и до ушите на сина ми, запален по киното като всяко осемгодишно хлапе и съвсем във възрастовия диапазон на повечето от филмите на Робин Уилямс. Воден от бащински инстинкт да му обясня нещо, което би могло да го стресира, реших да си поговоря с него за самоубийството, тъгата на комиците и шегите като форма на приемане на действителността.
Купешките термини очевидно са мои. Всъщност се оказа, че той има да ми каже много по-смислени неща, отколкото аз на него, затова си позволявам да Ви предам част от този разговор:
Аз: Ти разбра ли какво се е случило с Робин Уилямс?
Синът ми: Да. Починал е. Самоубийство. Казаха по новините, прочетох и в интернет преди това, после майка ми потвърди, понеже я питах така ли е.
Аз: Какво пишеше в интернет по-точно?
Синът ми: Пишеше за целия му живот подробно. Не го четох цялото.
Аз: Защо?
Синът ми: Защото е починал човекът, това беше по-главното.
Аз: Какво почувства?
Синът ми: Стана ми неприятно от това, че е умрял. Той беше забавен актьор. Е, имаше всякакви роли, но най-вече смешни.
Аз: Доколко го познаваше като актьор?
Синът ми: Чувал съм го в много филми, гледал съм някои, щях да гледам още един, но той почина същия ден.
Аз: Казваш „почина". Самоубийството е нещо по-различно...
Синът ми: Все едно е, нали вече го няма. Почива. Затова казвам така. Не се ли казва така, когато се самоубие някой?
Аз: Не знам как се казва. Как си обясняваш, че човек сам си е отнел живота?
Синът ми: Бил е нещастен. Не му е харесвало какво се случва. Така си го обяснявам. Не е толкова трудно за обяснение.
Аз: В известен смисъл е трудно. Понеже той беше весел, беше смешен...
Синът ми: Това, че е играл в смешни филми, не значи, че е бил смешен или весел. Не съм казвал това. Като играеш смешна роля може и да си смешен човек, а може и да не си. Не знам, не го познавам какъв е бил.
Аз: Искаш да кажеш, че може да играеш в смешни филми, пък да си нещастен човек...
Синът ми: Да, това са само филми, роли. Не можеш да направиш смешка и да спреш да си нещастен. Той самият не е можел да си направи смешка на себе си и да му стане по-добре. Може на други да е правил, ама на себе си не е можел.
Аз: Само че той имаше всичко, беше известен, богат, харесван...
Синът ми: Да си богат и известен не ти помага да не си нещастен, понякога точно то те кара. Да имаш много пари е точно толкова лошо, като да имаш малко. Едно и също е.
Аз: Тук стана твърде философско, хората ще решат, че не си го казал ти, а ти приписвам думи. Кажи ми кои филми с Робин Уилямс си гледал?
Синът ми: „Мисис Даутфайър". За един човек, който искаше да вижда децата си, но се разведе с жена си и се правеше на бавачка, за да е близо до тях. Беше смешно.
Аз: Всъщност не е много смешно да не можеш да виждаш често децата си...
Синът ми: Има комедии, в които главният герой не е най-щастливият във филма. Даже повечето са такива. Чак накрая става и даже пак не е най-най-щастливият. Комедията е направена да те забавлява и смешното идва от глупост, която казва или прави някой, а не от това, че е много щастлив.
Аз: То май да си щастлив не е много смешно...
Синът ми: По-смешно е да ти се случват някакви гадни неща. В повечето комедии на главния герой му се случват лоши неща, на нас ни е весело, ама на него не му е. Гледал съм и „Клетка за птици". Също комедия. Синът на Робин Уилямс се влюби в дъщерята на една висока личност, обаче татко му беше гей. И се притесняваха.
Аз: Ама и това реално погледнато не е смешно...
Синът ми: Да, ама все пак е филм. Как иначе да се прави комедия? На някои хора, дори на доста, е напълно нормално да им е смешно нещо, което като видят на живо изобщо няма да им е смешно.
Аз: Комедията прави нещата да изглеждат по-весело, отколкото са в действителност, така ли?
Синът ми: Горе-долу. Ако някои се подпали на комедия на котлон, като в „Мисис Даутфайър", това е смешно, ама на живо не е. Той си подпали ризата, почти целия.
Аз: В последния му филм си прави смешка с това, че му остава съвсем малко живот - 90 минути, беше много ядосан и нещастен. Брат му дори има една реплика: „ Ти да не се опитваш да се самоубиеш?" Това в истинския живот не е смешно.
Синът ми: Смешно ли е да ти оставят 90 минути и да искаш да направиш всичко в това време?
Аз: Комедиите правят дори смъртта приемлива, а?
Синът ми: Ами като се замислиш - в „Мис Слънчице" дядото почина, чичото се опита да се самоубие. Като направиш смешен филм за нещо, което в истинския живот е гадно и опасно, става по-добре. На хората им е смешно, защото не им се случва на тях. А и като си правиш смешка с него, не го гледаш сериозно.
Аз: Мислиш ли тогава, че комедийните актьори са по-тъжни от другите? Нали казват, че клоуните били най-тъжни...
Синът ми: Зависи. Не от това какво играеш, а какъв си като човек. А за клоуните не знам, аз почти не съм бил на цирк.
Аз: Имах предвид хората които правят комедия. Нали и на тях казват клоуни...
Синът ми: Пак зависи от самия човек. Ти някакъв голям извод ли чакаш да направя сега ...?
Аз: Хахаха - това ти се получи смешно. В интерес на истината чакам, нали децата били по-мъдри. Като комиците.
Синът ми: Децата не са като комиците.
Аз: Прави си, не са. Макар че то аз исках да ти обясня нещо, а се оказа, че ти на мен го обясняваш. Какво ти казва тази история за света? Защо се самоубиват хората?
Синът ми: Защото са нещастни.
Аз: Няма ли как отново да станат щастливи?
Синът ми: Понякога не.
Аз: Има ли значение за теб причината за смъртта на Робин Уилямс?
Синът ми: Има значение, защото не беше толкова стар и можеше да направи още много неща?
Аз: Филми ли?
Синът ми: Не само филми. Можеше да живее още.
Аз: Тази история с Робин - плаши ли те по някакъв начин, притеснява ли те или я разбираш?
Синът ми: Не ме притеснява, разбирам я.
Аз: Тя има ли смешна страна? Ние големите не я виждаме, ама клоуните и децата може и да я виждате, знам ли. Робин Уилямс би ли си направил смешка с това?
Синът ми: Възможно е. Но вече няма да направи. Може някой друг като него да направи. И това би го развеселило според мен.
Страхотен разговор г-н Симеонов. Децата ни има на какво да ни научат и най-вече , че те са големи хора.