Преди седем години случайно участвах в един младежки обмен в Холандия. Тогава за пръв път ми се случи да вляза в кметство и да видя истински кмет на живо. Освен че го видях, чух от него и интересни истории за местното управление и самоуправление.
Как например, хората искали да се построи детска площадка в квартала им. Създавали проект, разпределили си отговорностите и кандидатствали за финансови средства. Как общината одобрила проекта и хората, повтарям - хората от квартала се заели със строежа на площадката. Просто, лесно и ясно.
Помня недоумението, в което изпаднах тогава и в което вероятно са изпадали мнозина сънародници, озовавайки се за пръв път в друга по-подредена страна. Заради въпроса: "Защо при нас не е така? Защо?"
Отговорът на този въпрос дойде доста години по-късно.
Казват, че в България всички разбират от футбол и политика. Именно футбол и политика, а не риболов и садене на леща, примерно. Защото футболът и политиката са изключително подходящи мишени за изливане на трупаната в продължение на дни, месеци и десетилетия агресия.
Агресия, която се лее от Facebook, от различни знайни и незнайни блогове, ежедневници, телевизии. Агресия, която се отприщва като пропукан бент. Агресия, която винаги е индиректна и чийто обект е далечен, имагинерен и достатъчно абстрактен, така че да се избегне поемането на лична отговорност.
Помня, че в далечната 1990-та, в зората на демокрацията, беше много модерно в детската градина да се делим на седесари и бесепари, след което здраво да се налагаме един друг... но това е друга тема.
Проблемът на държавното ни управление не е в некомпетентността на управляващите, в "системата" или в ширещата се корупция и шуробаджанащина. Проблемът е доста по-дълбок и се корени в особеностите на нашия манталитет, култура и възпитание, формиран в продължение на стотици години.
Вероятно в годините на османско владичество е било полезна стратегия "да си траеш" и да псуваш под сурдинка. Вероятно тази стратегия е вършела работата и по времето на Държавна сигурност.
Днес времената са различни.
За съжаление насадените от онова време „правила на поведение" продължават да оказват своята пагубна власт. Има една приказка за слона от цирка. Слонът, който никога не се осмелява да избяга, защото от малък е окован. И така е свикнал със своята безпомощност, че дори когато вече оковите ги няма, той не вярва, че може да бъде свободен.
Ситуацията в нашата мила родина е идентична. Дотолкова сме свикнали да се възприемаме като неспособни, безпомощни и зависими от така наречените „управляващи", че изобщо не се замисляме. Че всъщност сме свободни. И че ние също можем да бъдем управляващи.
За да може това да се случи обаче, е необходимо изграждане на личностна зрялост, на способност да поемаме отговорност за действията си и за собствения си живот. А не да прехвърляме вината на политици и управляващи.
В България обичаме да си прехвърляме вини. Детето от малко бива захранвано с обилно чувство на вина: „Виж сега какво направи, добрите деца не правят така...". Една колежка се шегуваше, че първата дума, която децата научават е „не", защото непрекъснато я чуват от околните.
Как тогава да очакваме децата да пораснат като едни инициативни и отговорни възрастни, щом като стремежите към творчество и себеотстояване биват кастрирани още в зачатие?
Неспособно да се опълчи на майка си, детето преглъща, преглъща и преглъща гняв. И понеже в природата нищо не се губи, един ден задържаната агресия се връща към него под формата на мазохизъм и автоагресия. Порасналото дете ще стане примирен възрастен, който ще се напива до безпаметност в петък вечер и ще псува Бойко, Волен, Левски, ЦСКА... няма значение кого.
Хубавото е все пак, че не всички сме родени с вериги на краката...
В града, в който работя, група тинейджъри решиха, че искат в парка да има метална конструкция, където влюбените да закачат катинари, както се случва в други европейски страни. Свързаха се с общината и конструкцията вече е факт.
Може това да ви се стори като смешно постижение на фона на проблемите с електроразпределителните дружества, безработицата, монополизацията на държавата от една шепа хора и т.н. Но това значи много.
Значи, че нагласата на младите хора, поне на някои от тях, вече е различна. И те вярват, че могат. Това е най-важното в случая.
Статията ми хареса. Само да не беше се стигнало пак накрая до клишето с тия митични "млади", дето все се възхваляват с повод и без повод. А истината е, че в България младите стават активни чак като ..... поостареят. Или пък сега се ражда ново поколение "млади"? Да не би да са тези: http://www.bnews.bg/article-77832
Да ви еба майката.
Това ми хареса : "Всяка конструкция за влюбени катинари, крачка по пътя на демокрацията"
До Автора: Проблемът на Българските управляващи (било то политици или месни управляващи), е точно в манталитета. Много малко от Българските управляващи НЯМАТ нужното ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ да бъдат управляващи, защото тв са станали управляващи точно със шуробаджанащина, въпреки че са избрани от народа, но не всеки има привилегията да бъде сред малцината Богоизбрани за когото народа да може да гласува. ПРИМЕР: Кристиан Вигенин е роден на 12-ти юни 1975 г. в гр. София. През 1993 г. завършва 91-ва Немска езикова гимназия, а през 1998 г. се дипломира в Университета за национално и световно стопанство , специалности "Международни отношения" и "Макроикономика". През изминалите години участва в редица обучения и специализации в Белгия, Швеция, САЩ и др. КАКТО ПО ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ, така и във връзка с професионалното си обучение и развитие. От 1999 г. до 2001 г. работи в Министерство на финансите. От март 2001 г. Кристиан Вигенин започва работа в отдел "Външна политика и международна дейност" на Висшия съвет на БСП, като го ръководи в периода от 2003 г. до 2010 г.АКТИВНАТА МУ ПОЛИТИЧЕСКА РАБОТА ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1994 г., когато става учредител на Българската социалистическа младеж (БСМ) и в продължение на 3 мандата - до 2000 г. - е член на Изпълнителното бюро на организацията, секретар по международната дейност и заместник-председател... В България всяка година завършват около 600 студенти по специалността Международни отношения и се съмнявам останалите 599 да не искат да специализират в чужбина, но... И в нашият квартал си направихме градинка с трева и дръвчета и то с инициативата на хората от квартала и с помоща на Общината и кмета, но когато на човек му се наложи да отиде в общината за помощ тогава отношението е коренно различно, бюрокрацията е непреодолима. Тоест ако даден гражданин реши да направи нешо за обществото и то е безплатно за дадената община всичко е ОК, но когато Общината трябва да помогне на този свой гражданин тогава всички врати за него са затворени, ОСВЕН АКО НЕ Е ЧОВЕК НА НЯКОГО ИЛИ НЯКОЙ НЕ СЕ ОБАДИ ЗА НЕГО.
така е - възпитавайте, без да насаждате стериотипи. нека младите сами видят кое може, кое няма да стане