По-малко от една десета от пълнолетните българи имат домакински или лични спестявания. Данните са от последното социологическо проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник "Класа".
Преди няколко месеца публикувахме данни, според които почти половината от българите заявяват, че са ограничили всекидневните си разходи - за храна и други битови нужди.
Освен ограниченията в харчовете посягането на спестяванията - било то лични или домакински, е друг начин за българските домакинства да се справят с намалените доходи, увеличените цени, загубата на работното място и други негативни последствия от икономическата криза.
В допълнение голяма част от хората се отказаха да теглят кредити заради риска да не могат да ги покриват и избраха да плащат от спестяванията си вместо от кредити.
Данните от проучванията на ББСС "Галъп интернешънъл" по темата спестявания отчитат сериозна тенденция на спад в дела на българите, които имат събрани пари. Само за три години процентът на хората и домакинствата със спестявания е спаднал на практика двойно - от 14% през 2010 г. на 7% през февруари тази година.
По-висок е процентът на хората с лични спестявания сред българите, занимаващи се със собствен бизнес, тези, завършили висше образование, както и жителите на малките и областните градове.
Съвсем различно е положението на хората в селата - 85% от тях нямат никакви спестени пари, с които евентуално да могат да посрещнат извънредни разходи.
Дори сред българите, които все още имат спестени пари, харчовете, които биха могли да се посрещнат с наличните средства, не са големи. Почти половината от личните спестявания (46%) сред тези, които ги имат, са суми до 1000 лева.
С над 5000 лева лични спестявания могат да се похвалят едва 13% от българите със спестявания, или около един процент от целокупното пълнолетно население.
Домакинските спестявания не са значително по-големи. 49% от домакинските спестявания сред домакинствата, които са успели да запазят пари за черни дни, са суми до 5000 лева. От тях по-голямата част са спестявания до 1000 лева.
Спестявания между 5000 и 10 000 лв. имат едва 14% от българските домакинства, а
суми над 10 000 лева са успели да запазят 11% от семействата в страната.
Изследването е проведено през първите дни на месец февруари, национално представително е и обхваща 1002 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г.
