Аз съм от така наречените „икономически емигранти". Ако бях родена извън Европа, щеше да е достатъчно основание да ме екстрадират обратно, просто защото искам по-добър живот за себе си и за своите все още неродени деца. Доста неща се изписват за емиграцията по бедност, за хилядите български граждани, които искат да се възползват от социалните помощи и да „въртят далавери" (колко хубав израз).
Малко се говори за другите, които нямат проблеми да си намерят добре платена работа в собствената си страна, но искат да избягат от „манталитета" на нашето общество.
По принцип аз съм доста краен човек, много открит и емоционален, който не обича несправедливостта и винаги изразява аргументираното си мнение. Познахте - винаги съм имала проблеми да се впиша в нашето общество. Само че когато си дете, винаги смяташ, че проблемът е в теб, защото това ти се внушава от най-крехка възраст.
Виждаш как са толерирани откровено глупави съученици, защото са деца на еди-кой-си или по други субективни критерии, колко важно е какъв телефон имаш или колко са високи токчетата ти в 6-ти клас.
Проблемът е, че ти се внушава, че това е нормално.
Нещата не са много по-различни и в работно отношение, когато се появява завистта, конкуренцията между хората, мотото е, че шефът е винаги прав и виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества. Но както се казва, попадаш на хора и ставаш човек.
В моя случай имах късмета да попадна в голяма международна компания и работех дистанционно за белгийски мениджър. Той беше първият човек, който видя потенциала ми и повярва в мен, а тогава аз просто помислих, че човекът много жестоко се е объркал. Защото бях свикнала да ми се повтаря колко съм глупава и да ми вменяват, че съм втора класа човек заради националността ми. Последното дойде от българския ми тийм лидер, който веднъж каза: „Как смееш дори да се сравняваш със западноевропейските ти колеги?".
Да, наистина - за да се сравняваш с тях, не трябва да имаш комплекс за малоценност и робска психика
Така, както се казва в един гениален филм, „The idea was planted". След като започнах да пътувам в чужбина и работя с чужденци, осъзнах, че всъщност искам да емигрирам.
Това не беше никак лесно предвид българското ми образование и работен опит, както и факта, че не исках да мия чинии. И все пак ми се наложи да направя стъпка назад и след почти 3 години заминах като стажант в чужбина. Последва друг стаж и кошмарът наречен „търсене на работа". Не искам да си помисля за колко обяви съм кандидатствала, колко CV-та съм изпратила - може би повече от сто.
И всеки отказ, който получаваш, те кара да се замислиш дали наистина си струва да се бориш за една мечта, която изглежда толкова недостижима. Само че това, което различава успешните хора от останалите, е начинът, по които се отнасят към неуспеха. А той не продължава вечно, дори в моя случай.
В момента съм вече втора година в чужбина и бих искала да споделя моите скромни впечатления за разликите в начина на мислене.
Според мен, за да успееш да се впишеш в едно чуждо общество, на първо място трябва да излезеш от собствената си зона на комфорт и да преодолееш себе си, за да станеш накрая по-силен и мъдър. Написано звучи много добре, но аз знам колко ми е коствало всичко това. Научаваш се да разчиташ сам на себе си, да изградиш нов приятелски кръг от нулата, да се отвориш към нови култури и разбирания.
Езикът също е много важен компонент - дори и всички да говорят перфектен английски, ако си в компания от 10 души, те няма да се съобразят с тебе, а ще говорят на родния си език. Това съм го виждала и в България - и е напълно нормално да говориш родния си език в собствената държава. Всички ще оценят усилията ти, макар че веднъж ми казаха: "Френският е езикът на любовта, но не и с твоя източно европейски акцент".
Другият важен фактор е интеграцията в обществото - имам много приятели - българи, които излизат само и единствено в българска компания, капсулирайки се по този начин в един балон на чужденци. Милеят за родното, защото това е единственото нещо, което ги обединява, губейки реална представа какво се случва около тях.
Аз не дискриминирам хората - давам шанс на всеки да ме разочарова и те се справят много добре, независимо откъде идват. Да, хората са различни, но всички искат да са щастливи. И тук се сблъскваме с това да видиш живота по друг начин.
Проблемът на България е, че в нашата държава има твърде много мислещи еднакво българи. Нека разясня - (почти) всички сме расли по време на комунизма, всички имаме обща база за сравнение, възпитание и ценности, които определят нашата култура.
Ето защо са важни чужденците за едно общество, за да ти отворят мирогледа и да видиш света по един друг начин. Защото е нормално да се страхуваш от нещо, което не разбираш. А няма как да разбереш, ако си затворен в границите на собственото си общество, независимо дали живееш в Хасково или в Ливърпул, или не излизаш от Студентски град.
Честно казано, не съм срещала толкова негативно отношение откъм чужденците спрямо себе си.
Може би защото съм „асертивна", както те ме определят тук, а аз бих казала - знам колко струвам и не позволявам на никого да ми се качва на главата. Западноевропейците не знаят толкова много за нас, но тук ти дават шанс да се докажеш и те питат какво можеш, а не кои са родителите ти или колко струват обувките ти.
Не искам да величая всичко и да стана чуждопоклонник
Хората тук имат много голям проблем да изразяват чувствата си, не знаят как да се оправят с негативните си емоции, което води до много високо ниво на самоубийствата в цяла северна Европа. В неделя нищо не работи, плащам едни от най-високите данъци в целия свят, но поне виждам къде отиват парите ми. А част от тях отиват и за проекти в България, така че ще ги прежаля.
Често ме питат - всички ли в България са като теб? Може би ако беше така, никога нямаше да реша да пътувам и да живея в чужбина. Толкова сме загубени в прехода, че краят не се вижда. А това депресира хората и те се вкопчват в парите като смятат, че това може да ги направи щастливи.
Още помня как по време на лекото земетресение през 2012 г. всички се оплакваха какви щети имат по къщите си и какви обезщетения да искат, но никой не беше благодарен, че нямаше нито един загинал при сравнително високата скала на труса.
А това е манталитетът на един народ и за съжаление, той се променя най-бавно след много болезнени промени и няколко поколения.
А аз, аз живея тук и сега и просто искам да бъда щастлива по начин, който не може да бъде оценен в моята родина. Това определя и моя избор, за който не съжалявам.
Спрях да чета на 20-тия ред. Като почна да чета такива неща от типа на защо емигрирах, защо няма да се върна, защо не искам връзка а ще се концентрирам в кариерата си разбирам само едно важно нещо - това го пишат хора, които искат да убедят от една страна себе си че са взели правилното решение в което сега се колебаят и от друга страна да убедят другите, че пишещият е взел правилното решение в което той самият се съмнява Хора които знаят защо са напуснали страната и които се чувстват добре в кожата си и там където са няма да си губят времето да пишат защо са го направили. Всеки си знае сам за себе си, но това писане и брисане само показва желание да се убедят самите себе си и другите че решението им не е било грешка .. а дали? Може би си нямал силата да се пребориш тук? Може би сега като ги няма всички негативи, които си оставил осъзнаваш, че освен тях си оставил и много хубави и важни неща и може би си мислиш, че цената и разменната монета не си струват?
Petya Jones.681619782 - мда шуробаджанащина и при вас сигурно има, отношения в кревата също сигурно има, но сте права, че вероятно не се набиват на очи. Защо ли? Ами в дърти демокрации като франция, англия, германия хората са усвоили перфектно лицемерието и владеят до съвършенство умението да прикриват определени елементи от ежедневието си
АбЦелютно съгласен. Затова и съм гражданин на друга държава, многи по-напреднала икономически и социално. Нямам миризливи българета наоколо дс ми се моткат и печеля пари с каквото ми харесва. Защо не ми харесва булгаристан ли ? Защото е пълно с бедни завиждащи и злобни расисти и фашизоиди. Нещо, което не се вижда в цивилизованите държави.
Аз само едно нещо не мога да си обясня: Като сте емигрирала главно заради манталитета уж (и то не само вие), защо избирате все най-развитите и богати страни в Европа? Защо не решихте да емигрирате в Армения, Косово, Молдова, Беларус, Монтенегро и т.н..... да изброявам ли още? Или ще кажете че навсякъде манталитета е еидн и същ? Ами не - не е Първо погледнете себе си и вижте къде се намирате, пък после съдете другите. Друго си е да ти е поднесено на тепсия (в по-развитата страна). И точно заради такива като вас, които бягат от проблемите и търсят по-лесното, положението в Б-я се влошава поради обясними причини. Нищо лично, това си е ваш личен избор, но не е необходимо да се спекулира с подобни статии и да се изтъкват какви ли не прикрити и измислени оправдания и причини. Поздрави!
Въобще не е необходимо да правиш подробни анализи, защо е емигрирала авторката. Необходимо е само да прочетеш постваните простотии. Обзалагам се, че 90% от хейтърите имат проблем с родния си език, да не говорим с чуждите и пътуването да Коньовица е преживяване за тях. Или пък - отишъл до Милано за 3 дни и вече е готов за обобщения за манталитета. Пиша всичко това, защото се надявам авторката да го прочете и да разбере, че и в България има хора, които са останали, но които мислят точно като нея и които разбират, че проблемът наистина е в "кофтия мат'риял".
Не разбирам защо всички коментиращи под статията се правите че не разбирате и че не знаете за какво става дума. На кое от следните неща описани в статията никога не сте ставали свидетели: "Виждаш как са толерирани откровено глупави съученици, защото са деца на еди-кой-си или по други субективни критерии, колко важно е какъв телефон имаш" "Нещата не са много по-различни и в работно отношение, когато се появява завистта, конкуренцията между хората, мотото е, че шефът е винаги прав и виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества." "А това е манталитетът на един народ и за съжаление, той се променя най-бавно след много болезнени промени и няколко поколения."
"виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества." ========================== Това явление се среща най често в политиката и затова положението в държавата е такова защото се издигат хора на постове не поради качества а на приятелски начала.
А коментар на по-дългогодишни емигранти приемате ли? Щото това за манталитета, като причина за миграция е малко като изхвърляне: "аз съм по добър/добра от околните, те не ме заслужават". Сигурно би било така, ако посочващите "манталитета", бяха родени някъде другаде. Да, но не са. Просто в един момент, са видели, че има и друг "манталитет" и са преценили - "това е то, сега и аз съм от "културата"". Уви, не става точно така. Колкото и да "изтъркано, все пак си е съвсем вярно това, че "битието определя съзнанието". И как, когато съзнанието е оформяно точно в българското битие, се оказава, че "ние сме различни" и по-"осъзнати" от сънародниците си, и видите ли това е Причината да се махна от там и да ида при хората! Така, че скъпи ми новоосъзнали се "колеги и колежки" емигранти, не си кривете душите. Вярвайте ми, като понаберете повече годинки стаж в мигранство - друго ще запеете. Казвам го от личен опит - а той е достатъчно дълъг - само за пример - синът ми вече е студент, не е роден в България а тук в Германия и за мое съжаление не знае Бългаски . На времето емигрирах единствено по икономически причини и никога не съм имал проблеми с "манталитетите" на когото и да било. И последно - "кой каквото и да говори, накрая работата опира до пари" - нали ?
Напуснах комунистическата кочина още през '86 и не съм съжалил за миг...най- голямата ми радост беше да продам жилищата...
Като чета коментарите на сънародниците ни навън наблюдавам, че те са доста по-крайни в изказванията си, доста по-груби в изказванията си, доста по-склонни да правят категорични заключения и да правят обобщения (да слагат под общ знаменател) засягащи останалите тук. Лошо. Това не показва широкоскроеност - това на мен ми прилича на притаено озлобление от факта, че може би осъзнават, че в тази страна може и да може да се живее добре. Интересна ми е статистиката за това какви са професиите на съгражданите ни навън, какво е тяхното образование и дори в кои университети са го придобили (тук) както и дали професията им отговаря на образованието им - т.е работят ли това, за което са учили. Интересна ми е и статистиката за реализиралите се наши съграждани навън, които са завършили висшето си образование в друга страна - дали са се реализирали в тази страна или другаде и как. Ако някой има такава информация ще се радвам да сподели линк. Иначе им пожелавам всичко най-хубаво и успешен живот - надали са напуснали страната, защото тук им е било много добре, но стои и въпросът - а може ли причината да не им е било добре да се крие и някъде в тях самите?
bludniq_sin Мисля че такава статистика не е правена , но по мои наблюдения понеже и аз съм живял навън работещите по професията си и по това което са учили българи в чужбина са не повече от 20% което е по-голям процент в сравнение с процента работещи това което са учили българи в България. Но ако става въпрос за стандарт на живот- на 90% от българите извън граница той се е подобрил когато са напуснали родината.
Дедо,да те узбогая- де да бях комунсвиня?никога нямаше да бегам...че защо? Ми те си ви клецат все те,и техните дечица и внучета и тд...човек не бяга от хубаво,дедо!!! А на мен комунетата,или по-точно ченгетата от ДС 5 годинки( от най-убафти) ми ги резнаха и паспорт не ми даваха,а моите колеги вече свиреха на Запад и си купуваха НЕ кремонски китарки...обаче дединко,все ще се намери един като теб,ей тук да провокира и яде л...на срещу хора,които са страдали в кочината,защото нали затова пишете тук,та нали затуй ви се плаща...затуй платиха на пласнешки комубиец да ликвидира дядо ми,затуй разстреляха вуйчо ми като куче на улицата,пък аз се оказах внук на враг на народЪ...мда,дединце...апартаменти те ги купих с пари от чужбина,защото майка ми трябваше да има къде да живее,и да се хвали,че имала достоен син...айде със здраве и мн поздрави на кирчу добрефф
По смисъла на законите в ЕС няма вариант да се изживяваш като емигрант и да пишеш императивни глупости. Тези българи,които заминават да работят в ЕС са чисто и просто мигранти-без е-то отпред. Ако замина от Враца за София необходимо ли е да извъртя една покъртителна статия,че съм си вдигнал чуковете заради манталитета?По-скоро ще го направя заради по-високото заплащане и стандарт на живот. Има преди и след това.До 2006 година българите бяха емигранти в Европа.След тази година няма такъв филм. Емигрант е човек,който напуска територията на Евросъюза.Странно и срамно е,че млади хора не са наясно каква е разликата между емигрант и мигрант.
До Ванката 820 Не разбирам злобата, която изливат по вас. Не виждам нищо достойно в това да угояваш ЕНИЧАРИ. Но пък пътищата ни са ......видими да припомня, че министър Партийна Павлова беше на обмяна на опит по тол системите за магистралите миналата седмица и заяви, че се подготвят пробни сиистеми за БГ. Сега и винетките. И 1,4 милиарда в енергетиката. И пак толкова за капитални разходи на правителството в новия бюджет (аз например помня един такъв капитален разход на стойност 2,5 милиона през 2011 за лампите на магистрала Люлин- бай Тошо 2; една лампа излиза само около 10 000лв, а вече и не работят някои). То затова няма за полицаите. При това май протестират само тези, дето не се занимават с проституция наркотици. А ИСТИНСКИЯ ПРОБЛЕМ Е В ОБРАЗОВАНИЕТО. И не е въпроса да се махнем като не ни отърва. По- добре е тях да изгоним. Опа, грешка- да опандизим. Иначе резултата ще е още по-видим
Как е бе ? българета..... Пускат ли ви водата да си подмиете гъзовете....че смърди на пор...ае. fuck off !