Мой приятел, женен за чужденка, се разведе бързо-бързо заради еманципацията на съпругата си. Не става дума за това, че той е искал тя да стои в къщи и да прави баница, докато той работи, а за далеч по-дребни неща като например несекващите спорове дали мъжът трябва да отваря вратата на жена си, когато влиза в заведение - нещо, което приятелят ми правел абсолютно механично и по-скоро като знак на внимание и любов, а съпругата му го приемала крайно враждебно.
Дамата настоявала да не бъде третирана като „слабия пол" и дори искала да си носи куфарите сама, „защото не била болна". Накрая мъжът ѝ имал чувството, че живее с мъж в тялото на жена и обстановката се нажежила до нетърпимост.
Сигурно си мислите, че такива работа се случват само на мъжете, които се женят за западно- европейки, но не сте напълно прави. Някак постепенно, в последните 15-ина години еманципацията, в лошия ѝ смисъл, се настани трайно и в българското общество. Някои жени бяха принудени да заемат ролята на мъжете си, да станат глави на семейства, да издържат децата си поради чисто икономически причини - за мъжа няма работа, за жената има.
Друга група мъже доброволно се предадоха на жените си - слаб характер, властна майка, повече мързел от обществено допустимо и стигаме до гледката на мъж, носещ дамската чанта на жена си, защото на нея ѝ е тежка, неудобна или просто не ѝ се носи в момента. Приемам го за подсъзнателно ритуално унижение на мъжете от страна на жените.
Но мъжът под чехъл не е нов феномен, новият е жената с мустаци
Еманципацията е като холестерола - има лоша и добра. Естествено, че на жените в определен период от живота им е по-трудно - трябва да раждат деца, да правят кариера, да се борят за равно заплащане с мъжете. Сигурно стъкленият таван над кариерното им развитие си е чист мъжки заговор. Защо обаче толкова много жени избират да се правят на мъже, вместо да спечелят състезанието като жени?
Ако сте шофьор, ви предлагам един експеримент. Опитайте се да се престроите и вижте колко мъже ще ви направят път, и колко жени. Аз знам резултата - 9 към 1 в полза на мъжете. Почакайте на опашка на някоя каса и вижте кой пръв ще започне да нервничи и да вдига скандали - на бас, че ще е някоя кисела жена.
По принцип българите сме си сърдити хора - сигурно това е вечния страх да не реши някой че сме много добре и да ни завиди. Затова и най-честният отговор на въпроса „Как си?" е „горе-долу", което по нашенски се превежда като „благодаря, добре".
Продавачките в магазина ни се сърдят, сервитьорките ни се сърдят, служителките в банките са сърди, съседките са сърдити
Сигурно не им е лесно - грижи, кредити, проблеми с мъжете. Не съм радетел на позитивното мислене, но със сигурност усмивката влияе добре на търговията.
Често в медиите се говори за домашно насилие, а масовият потребител на информация разбира мъж, който млати жена си. Ако питате някой професионално занимаващ се с темата обаче, ще се изненадате да разберете колко много жени посягат на мъжете си. Мъжете трудно се оплакват, защото ги е срам.
Обществото има очакване те да са силните. Майката на един такъв мъж, жертва на агресията на жена си, се беше видяла в чудо какво да направи, за да спаси сина си, възпитан да не посяга на жена, да не се развежда, защото това е нещо лошо, особено за децата, и да не се оплаква.
Ако още не ми вярвате, че жените са заприличали на мъже хвърлете един поглед към модната индустрия - обувки тип бомбета, нисък ток, швейцарска перфорация, раирани костюми, сака с мъжка кройка.
