Интервю с един луд

Убийците невинаги се пречупват, колкото и въпроси да им задават. Могат да останат напълно непреклонен пред разследващите. А когато някой сам си задава въпросите и отговаря на тях? След двете атаки в Норвегия в петък излязоха наяве над 1500 страници със самопризнания на убиеца Андерш Брайвик - уникален манифест на безумието.

Тридесет и две годишният атентатор с руса коса, зелени очи и висок ръст е въплъщение на нордическия идеал. Поне девет месеца педантично е изготвял плана си да премахне всички, които се различават от него. Разхвърляните писания на Брайвик, носещи гръмкото заглавие "2083: Европейска декларация за независимост" го представят като десен националист, мотивиран от омразата към мюсюлмани, марксисти и мултикултуралисти. Неговите схващания напомнят донякъде неонацистките идеи, но са "освежени" от нова, типична за XXI век омраза.

В част от своя манифест Брайвик се подлага на много личен разпит, в който си задава ласкателни въпроси и отговаря на тях с притеснително спокойствие. Безспорно човек, който е способен да проведе и публикува разговор със самия себе си, е зловещ, но това напълно съответства на ужасите, които в крайна сметка причини. Съкратена версия на интервюто на Брейвик със самия себе си е публикувана от норвежкия вестник Bergens Tibende.

Какво наклони везните за теб? Кое те накара да планираш атаката?

Участието на нашето правителство в атаката срещу Сърбия преди няколко години (бомбардировките на НАТО през 1999 г. - бел.ред). Начинът, по който САЩ и западноевропейските държави нападнаха нашите сръбски братя, бе абсолютно неприемлив. Много други случаи също мотивираха решението ми. Например страхливото поведение на властите в случая с карикатурите на Мохамед, решението да връчат Нобелова награда за мир на ислямски терорист (Ясер Арафат). И още десетки случки ме насочиха към това. Правителството и медиите в моята страна капитулираха пред исляма преди години, след инцидента със Салман Рушди. Оттогава наблюдаваме ефекта на снежната топка. Хиляди мюсюлмани се промъкват в държавата ни всяка година, търсят политическо убежище, помощ от институции или семейни връзки.

Какво би казал на своите европейски братя и сестри?

Знайте, че не сте сами в тази борба. Имаме десетки милиони европейски симпатизанти и десетки хиляди братя и сестри, които ни подкрепят напълно и са готови да се бият редом с нас. Надявам се, че ще успея да помогна и да вдъхновя други. Изградете мрежата си във Facebook. Следвайте насоките в тази книга и ще успеете!

Назови една жива личност, с която искаш да се срещнеш?

Папата или Владимир Путин. Путин изглежда честен и решителен лидер, който е достоен за уважение. На този етап не съм сигурен дали има потенциала да бъде нашият най-добър приятел или е най-върлият ни враг. Много е трудно да му се направи психоанализа. Със сигурност обаче не бих искал да съм негов враг. Очевидно той ще трябва да заклейми това, което правим. Разбираемо е да го стори.

Ако трябваше с една дума да опишеш идеологията или движението, което представляваш, каква щеше да бъде тя?

Културен консерватизъм или националистическо-консервативна ориентация, позната като Виенската школа. Бих описал политическото движение като Национална съпротива, Движение за права на местното население или дори Дясно революционно движение.

Оптимист ли си?

Да, голям оптимист съм. Културният марксизъм/мултикултурализъм, особено комбиниран с исляма, ще бъде победен от самия себе си. Съюзът между културните марксисти и исляма няма да издържи. Трябва при първа възможност да бъдем готови да поемем в собствените си ръце политическия и военния контрол върху всички финансови средства. Когато настъпи този момент, не бива да се колебаем. Трябва да рискуваме всичко, за да получим свободата си и да осигурим отново свободата и на нашите сродници. Подготвял съм своя ум много дълго и бих искал да пожертвам живота си за благото на моите европейски братя и сестри.

Твърдиш, че имаш чисто родословие?

Много се гордея със своя викингски произход. Фамилията ми, Брайвик, е географско название от северна Норвегия, което датира отпреди ерата на викингите. Беринг е предхристиянско германско име, което произлиза от Бер (behr) (немската дума за мечка). Означава "тези, които са защитавани от мечките".

Предполагам, че си искал да споделиш тези неща с приятелите си. Трудно ли е да водиш "двойнствен" живот?

Отначало ми беше изключително трудно да устоя на изкушението да кажа на най-близките си приятели. Но реших да запазя тази информация за себе си. Разкриването на подобни чувствителни факти би поставило приятелите ми в трудна позиция, защото по закон от тях се изисква да съобщят на властите каквото им е известно. Освен това споделянето би ме изложило на сериозна опасност.

Какво те мотивира? Как успя да останеш съсредоточен и мотивиран повече от 8 години? Да не би това да е горчивината и омразата срещу така наречените "културни марксисти/мултикултурни елити" или може би срещу исляма?

Не, въобще не е това. Ако културните марксисти решат още утре да се откажат от мултикултурализма, ако спрат мюсюлманската имиграция и започнат да депортират всички мюсюлмани, ще им простя за миналите им престъпления. Но ако не се предадат до 2020 г., няма да има връщане назад. Ще заличим всеки един от тях. Всъщност аз въобще не мразя мюсюлманите. Наясно съм, че има изключителни мюсюлмани в Европа. Дори съм имал приятели, които изповядват тази религия и те са хора, които уважавам и досега. Но това не означава, че приемам ислямското присъствие в Европа. Мюсюлманите, които не са 100% асимилирани до 2020 г., ще бъдат депортирани веднага, щом се сдобием с власт. Признавам, че ми се повдига от настоящата ситуация, но бих казал че по-скоро ме мотивира любовта ми към Европа, европейската култура и европейците. Това не означава, че съм против многообразието. Но да цениш многообразието не значи да подкрепяш геноцида над собствената си култура и народ.

Как започна да се занимаваш с настоящата си дейност?

Когато бях около 16-17 годишен, се присъединих към младежката организация на Прогресивната партия (FPU), която се противопоставя на имиграцията и подкрепя свободния пазар. Всеки журналист в държавата считаше членовете на тази партия за расисти заради анти-имиграционната им платформа. Прогресивната партия беше атакувана постоянно от всички медии, неправителствени организации и останалите политически партии. Наричаха ги расисти и нацисти, а някои дори им лепваха и етикета "фашистки свине". Прогресивната партия ме привлече, защото виждам лицемерието в обществото и знаех, че те са единствените, които открито се противопоставят на мултикултурализма.

Около 2000 г. осъзнах, че демократичната борба срещу ислямизацията на Европа и европейския мултикултурализъм е изгубена. Невъзможно е да се конкурираш с демократични режими, които внасят милиони гласоподаватели. Четиридесетте години на диалог с културните марскисти/мултикултуралистите завършиха с пълен провал. Сега трябват само около 50-70 години, за да се превърнат европейците в малцинство. Затова реших да проуча алтернативните форми на опозиция. Най-големият проблем беше липсата на каквито и да е възможности за мен. Тогава все още не съществуваше нито едно въоръжено културно-консервативно, християнско или анти-джихадистко движение.