Времето в София трябваше да е горещо, а на Рилския манастир - около идеалното (24-26 градуса). Това предопредели и дестинацията.
За последен път ходих там през 2008-ма година и тогава нямаше много промени в сравнение с началото на 80-те години да речем. Затова пък сега има доста и всичките в неприятна посока.
Вече е забранено качването по страничните сгради (или поне аз не открих отворено стълбище). Има и табелки. Късо подстригани момчета следят за реда в църквата.
България имаше едно малко предимство пред Гърция - сравнително по-свободния режим за влизане в църквите и сравнително слабата им комерсиализация. Е, нашите попчета в най-големия български манастир не лапат мухите, порядките вече са почти като в Гърция.
Има цял поменик как не бива да влизате в църквата - например забранени са раниците (като богохулни?). Жените ги опаковат в едни мръсни полупрозрачни шалове, ако са с голи рамене. За снимки и видеокамери няма какво да говорим - няколко свещеници събират догарящите свещи и бдят някой да не извади фотоапарат. В интерес на истината, забраната за раниците не се спазва много строго - май забраняват категорично само на хората с големи туристически раници. Аз оставих моята на входа при охраната.
Входът за Хрельовата кула е 5 лв на възрастен.
Пещерата на св. Иван Рилски изглежда измамно близо на картата, но сигурно е на поне 5 км от манастира. Някакъв чичо екскурзовод, който говореше на японски, ни заблуди, че разстоянието е около 500м - 1км. Вървяхме час, докато я стигнем, а по пътя от един момент нататък - нито вода има, нито може да си купиш нещо за ядене. Затова горещо препоръчвам да си заредите раничката, ако решите да правите този подвиг.
Печелившата стратегия е да оставите колата на някой от паркингите преди манастира, защото на самия манастир няма смисъл - 4лв на час е.
Може да се помотаете по манастира, да си купите мекички, хлебче, нещо от супермаркета (в сградата на хлебарницата) или да хапнете в някой от ресторантите, след това да се качите на колата, да идете с нея до паркинга под пещерата и да се качите до горе. Пътеката е стръмна, но не е трудна за човек без двигателни проблеми.
Пейзажът много ще ви хареса. По пътя има много чудесни места за пикник и въпреки че беше фрашкано с хора, имаше тук-там и свободни площи.
Къмпинг „Зодиак" е последното цивилизовано място преди пещерата. Там обаче може да се яде само в ресторанта, няма магазинче или будка. По милост може да ви продадат сладолед.
След два остри завоя пътят влиза в гората и по паметната плоча отляво и тълпите можете да познаете пътеката към пещерата.
Отдясно на църквичката, в която се намира гробът на св. Иван Рилски, е входът към пещерата, в която е живял.
„Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има", пише там. Администрацията на манастира е ухапана вече.
Палят се свещи там, където св. Иван Рилски е спал. Който успее да изпълзи от комина на пещерата в дъното, значи е успял да се очисти от греховете. Имах идея да съгреша повечко преди да вляза в пещерата, за да мина по-евтино с опрощаването, ама не остана време... Изпълзях някак, бутайки раничката пред себе си.
Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. И ние го направихме.
Връщането беше по-късметлийско, защото успяхме да си изпросим да ни качат на стоп и бързо-бързо се оказахме пак до манастира.
Хапнахме царски по една пъстърва и по една салата на цени над софийските и изведнъж всичко наоколо придоби много приятелски вид. В хлебарницата продължават да правят прекрасен хляб и мекици, автоматът пуска кафе... ех, блаженство.
Като цяло беше едно чудесно пътуване, с една сянка, която оставят прекаленото комерсиализиране и ограничения в манастира.
Казват ми, че то не било за туристи, а за поклонници. Именно де, като не е за туристи, защо е толкова комерсиализирано?!
