На 13 февруари, малко преди съдът да реши, че италианският премиер Силвио Берлускони ще бъде съден за отношенията си с малолетната мароканска еротична танцьорка Руби (поредният сексскандал около личността му), близо един милион души, предимно жени, демонстрираха из цяла Италия. Повечето от тях носеха плакати с надписи "Se Non Ora, Quando?" ("Кога, ако не сега?") - името на организацията, планирала протестите.
"Мамизъм"
Само на юг, в Неапол - известен като център на "мамизма" или обожанието към майката - се бяха събрали около сто хиляди души. "Имахме нужда от "Рубигейт", защото след него изведнъж се появиха много жени, решили, че повече не искат да си мълчат", казва дясната депутатка Джулия Бонджорно, която миналия юли се отцепи от партията на Берлускони.
"Знаете ли къде виждам жени в централна роля напоследък? Само във вицовете. Писна ни да сме главни героини на вицове", каза Бонджорно.
"Не сме доволни, че Берлускони превърна Италия във второстепенна държава и грозна телевизионна сапунка", казва лидерката на един от най-големите италиански профсъюзи Сузана Камусо. "Искаме да живеем в страна, в която е възможно жените да запазят достойнството си."
Кристина и Франческа Коменчини, сестрите, основали движението "Кога, ако не сега?", организирало протестите на 13 февруари, са изумени от успеха на инициативата си.
"Подготвихме всичко за 25 дни", казва Франческа, когато ме посреща в дома си. Тя е на 49 години, има червена коса и лунички и изглежда великолепно дори по анцуг. "Започнахме без да знаем какво точно правим", продължава тя. "За една нощ създадохме блог, а на сутринта, след като го пуснахме, имахме вече 2000 коментара."
Лош петдесетарски филм
Сестрите Коменчини са опитни разказвачки на истории и разпространителки на идеи. Франческа е режисирала 14 филма, а Кристина е писателка, режисьорка и сценаристка. Това им помага да направят протеста си срещу Берлускони привлекателен - което преди бе запазена марка на публичното поведение на италианския премиер.
Ангажират кинозвездата Анджела Финокиаро, която в едно от промоционалните видеа на движението умолява италианските мъже "да кажат на целия свят, че не искат повече да живеят в лош филм от 50-те години на миналия век".
Канят на събранията и митингите си най-различни оратори, включително монахини и мароканки, сънароднички на прочутата Руби. И непрекъснато призовават жените на пробудят достойнството си и да се възпротивят на Берлускони.
"Той много се бои от нас, защото е отличен комуникатор и е наясно, че организацията ни е по-различна от всичко досега и има ефект", казва Франческа.
"Демонстрациите ни са дружелюбни и модерни, имат енергия като на рок концерт", допълва Кристина.
"Освен това сме привлекателни!", намесва се Франческа. "Берлускони винаги е казвал, че е по-привлекателен от левите и в известен смисъл беше прав, защото левите досега бяха тъжни хора. Но ние се опитахме да станем по-привлекателни от него, да изглеждаме по-модерни и по-весели."
Излъгани очаквания
Сестрите Коменчини се гордеят, че на своите събития "никога не произнасят неговото име", но въпреки това духът му е навсякъде. Той е изрисуван на плакатите им над думата "Баста!". Ругаят го домакини и католички, които са гласували за него, защото им е обещал да утвърждава семейните ценности.
Флавия Перина е дясна депутатка, която също се е отцепила от неговата партия през декември миналата година. "В началото Берлускони проповядваше либерална революция в полза на масите", ми каза тя. "Твърдеше, че ще направи икономиката по-свободна, ще се пребори с бюрокрацията, ще повиши статуса на семейството. Но не изпълни нито едно от тези обещания."
Перина е член на организационния комитет на протестите от 13 февруари в Милано, "столицата на Берлусконизма". Като повечето жени с десни убеждения тя не се чувства по никакъв начин свързана с предишната вълна на италианския феминизъм от 70-те години на ХХ век, който бе преплетен с политиката на комунистическата партия.
По онова време феминистките бяха обединени около няколко проблема: правото на развод, постигнато през 1971; легализирането на аборта, което стана през 1978; и прекратяването на "убийствата на честта". Перина не харесвала призива им за "пълна еманципация чрез трудова заетост".
Жени и власт
"Преди смятахме, че италианските ни баби са имали повече власт в семействата си отколкото младите жени от новото поколение", казва тя. "Бяхме убедени, че трябва да търсим ролята на жената в семейството, а не на работното място", допълва тя и се засмива.
"Така си мислехме през 70-те години, но вече не сме убедени в това. Осъзнахме, че този модел на традиционното семейство може да проработи в полза на жените само във въображаем свят, като например Средната земя."
Култура, в която майчинството е задължително условие за овластяване и уважение към жените, те не са приемани като пълноправни човешки същества. Може да имаме екстремен "мамизъм" и пак да не проумяваме защо сексуалният тормоз, половата дискриминация на работното място или неизменното представяне на жените по телевизията само като безмозъчни кукли са проблем. Силвио Берлускони обожава майка си.
Жени, които стават майки в общество, което все още смята грижата за децата и дома единствено женска работа, откриват, че нямат време за почти нищо друго. (Средностатистическите италианки са заети по 23 часа с домашна работа през седмицата, а съпрузите им - само по 4.) Като следствие на това жените в Италия все по-малко раждат.
Франческа Коменчини е майка на три деца. "Не знам как е в другите страни, но тук жените вършат всичко. Може би този проблем е разрешен само в скандинавските държави."
Новобогаташ
Един от най-горещите защитници на Берлускони, членът на предишния му кабинет Джулиано Ферара, наскоро изнесе реч пред миланска публика. Беше украсил сцената с гиганстки гащи, като така искаше да внуши, че протестиращите срещу премиера са гневни сноби, които си падат по развяване на мръсно бельо - и затова непрекъснато се ровят в личния му живот.
"Целият скандал идва оттам, че г-н Берлускони е богат мъж, възрастен мъж, вероятно не умее да се контролира сексуално и не обича да си играе с други богаташи. Предпочита компанията на млади жени, с тях иска да си играе", казва Ферара. "Цялото му поведение, шегите му са посветени на този начин на живот, защото е новобогаташ."
Берлускони е поръчал на скулптора Пиетро Каскела да му построи огромен мавзолей от розов мрамор в личното му имение. А в крайморската му вила в Сардиния има вулкан с дистанционно управление.
Национални комплекси
Но не само феминистктите и пуратанките са вече отвратени от поведението на Берлускони. Скандалите около него въздействат и върху националния комплекс на италианците, че ги приемат като второ качество европейци, че не са съвсем част от развития свят.
Те са разстроени, че Берлускони направи нацията им посмешище. Той не само превърна личния си живот в цирк, на покрай него самото държавно управление започна да изглежда като една безкрайна оргия, която раздава блага само на сексуално близките му дами.
Марко Вентура, прес-секретарят на Берлускони, отговарящ за чуждестранните медии, се опитва да обясни поведението на премиера с любовта му към красотата, "запазената марка на италианците".
Попитах го дали мога да се срещна с Берлускони. А той се поинтересува дали бих си направила пластична операция. Обясни, че целта не е да се направя на „велина"**, а да се загрозя, защото така на министър-председателя щяло да му бъде по-лесно да си държи ръцете далеч от мен.
*Със съкращения
**велина - италианска дума, обобщение за тв-водещи, актриси, танцьорки модели
