Допреди само 25 години въпросът "Как се издържа църквата?" би предизвикал недоумение. Не защото тези, на които би се задал, няма да знаят отговора, а тъкмо защото той беше очевиден и известен.
За всяка отделна православна страна имаше и все още има известни различия, но главното в отговора на този въпрос е едно - разходите по поддръжката на сградите, строежите на нови храмове, разходите за отопление, вода и електричество се поемат от самата Църква със или без помощта на държавата.
Относно помощта на държавата ситуацията с издръжката на Църквата има две разновидности.
Те засягат Църквите в доскорошните социалистически страни и другите, които избегнаха този обществено-политически формат.
Гърция и Кипър, например, имат сериозно участие на държавата в поддръжката на храмовете.
В тези, действително православни, страни заплатите на клира се поемат от държавата и никой не смята, че с това се ощетява националната икономика.
Да кажем и това, че заплатите на гръцките и кипърските клирици са достатъчни да се издържа семейство по европейските стандрати, затова там и свещите в храмовете не се продават, а са със свободен достъп, разположени до дискос, в който всеки може да пусне лепта, според желанието и възможностите си.
На редовното и уставно православно богослужение, на молитвеността в православните общества, се гледа като на гаранция за по-добър живот.
И наистина - колкото по-православна е една от тези страни, толкова по-добре живее нейният народ. В това можем да се уверим, като сравним Гърция и Кипър с България.
В следсоциалистическите страни практиката е разнообразна.
Румъния оказва много сериозна подкрепа на своята Поместна Църква. Тя се изразява в стабилни заплати на духовенството в страната и зад граница, в строежа на румънски православни храмове навсякъде в Европа и на други континенти, където има румънски етнически общности.
Резултатът се изразява в пълни храмове и възприемането на Православието като наистина национална религия.
В тази страна още през 1994 година се въведе задължително вероучение в основните и средните училища, което води след себе си непознат за Балканите през ХХ и ХХІ век подем на православното вероизповедание.
Сърбия и Черна гора могат да се похвалят със сериозна поддръжка от страна на държавния апарат, който също гледа на Православието като на национална идеология на фона на доскорошните югославски войни и борбите за самоопределение.
Руската Православна Църква има разнообразна практика при решаването на въпроса за издръжката на храмовете и клириците. Разнообразието произтича от огромната територия, на която се простира тази най-голяма държава в света, но и на протеклото в разстояние на седем десетилетия изтребване на православната духовност, разрушаване на църкви и манастири и създаване на атмосфера на непримиримост към християнството и религията въобще.
В различните диоцези на РПЦ проблемът се решава съобразно условията.
Подкрепата на администрацията в повечето случаи е безрезервна, като в отдалечените райони грижа за това имат местните администратори.
Такъв, да кажем, е случаят с Роман Абрамович, губернаторът на Чукотка, който лично се разпореди и надзираваше построяването на семинария на територията на управляваната от него губерния, докато той самият беше обявен за "човек на годината" според Федерацията на еврейските общини в Русия за 2004 година.
Тази подкрепа обаче не навсякъде е възможна, тъй като диоцезът на РПЦ се простира и на териториите на съседните бивши съветски републики - средноазиатските Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, кавказката Азербайджан, както и в Молдова, Украина, Беларус и прибалтийските републики.
Там държавната администрация не винаги се отнася с разбиране или направо работи против Руската Православна Църква, подкрепяйки паралелни неканонични организации, наричащи се "църква" (УПЦ "Киевска патриаршия", напр.).
Това води до ситуация, в която в Одеска епархия на РПЦ, например, клириците не получават заплати, а се издържат от приходите от треби.
За щастие по молитвите на одеските светии, сред които е и св. Лука Войно-Ясенецки, народът е вярващ и издържа храмовете и своите духовници.
В България храмовете се издържат основно от продажбата на свещи и в по-малка степен - от прихода от требите, както се наричат богослуженията, извършвани според нуждите на вярващите - св. Кръщение, Венчание, опело, панихида и прочее.
От постъпленията всеки православен храм отчислява точно определена част за местното духовно-административно ръководство, митрополията, която от своя страна образува фонд "Работна заплата" от този приход.
В зависимост от количеството на вярващите в определена епархия и тяхното благосъстояние в този фонд постъпват повече или по-малко средства.
Някъде се случва свещениците да не получават заплатите си с години на фона на постоянен оглед от страна на медията на скъпите автомобили и часовници на едни или други висши духовници, като се пропуска, естествено, сравнението с далеч по-скромните такива на останалата част от епископата.
В следсоциалистическа България професионалните политици задължително присъстват на богослужбите на големите християнски празници, особено ако са отразявани от телевизии и преса.
В същото време е публична тайна, че до високите етажи на властта пребиваването е възможно единствено чрез членство в масонска ложа.
Тази особеност на следсоциалистическата политическа действителност се прояви тържествено още по времето, когато Румъния форсира своята православност - президентът Йон Илиеско в началото на прехода към пазарна икономика покани в президентския дворец "световното масонство".
България пък преди влизането в северноатлантическия пакт беше домакин на сесия на "масонска ложа НАТО", която има за свой председател Робърт Удуърт, масон 33 степен с "огромен принос" за организиране на сатанизма (какъвто се явява масонството) в България.
Тази сесия се осъществи, както се казва, "при изключителни мерки за сигурност" в българския черноморски курорт Албена.
Практикувайки повече или по-малко обиграно двуличие, управляващата класа в страната се противопоставя на опитите да се въведе вероучение в българските основни и средни училища.
Заедно с това медиите очевидно организирано прокарват теми, които по замисъл би трябвало да дискредитират Църквата и църковниците, но БПЦ упорито е на първо място по доверие сред българите.
При тези условия приемането на духовен сан в повечето случаи може да се разглежда като подвиг, тъй като обрича на постоянна борба за поддръжка на храмовете, за тяхната благоукраса, както и за устройване на що-годе приличен бит на бялото духовенство.
Изключенията само потвърждават правилото.
Как обаче изглежда въпросът с издръжката на Църквата на богословско ниво? На първо място за такова решение свидетелства Свещеното Писание. Устройството на Старозаветната Църква, наследник на която се явява Православието, е решено още в мойсеевите времена, макар че св. пророк Мойсей не успява да стъпи на Обетованата земя, а с материалното устройство на общината се заема св. Иисус Навин.
Левиевото коляно, което се грижи за скинията, впоследствие и за Соломоновия храм, и от чието число са определени свещениците, коените - потомци на Аарон, прислужва на богослужението, не получава земя, защото Божията разпоредба е те да се хранят при жертвеника от това, което останалите колена принасят (Чис. 26:57-62; Иисус Навин. 13:14).
Новозаветната Църква в зората на своето съществуване устройва издръжката на църковната община с доброволно внасяне на средства според възможностите на членовете на общината (Деян. 15).
Как се разпределя между клириците приношението, е описано съвсем точно в Апостолските правила, които са още от І в. сл. Хр.
Така до днес се поддържа тази практика - на заплащане за молитвената жертва, от която да се прехранват свещенослужителите, и на дарителство според вярата и възможностите.
При това не дарение от излишъка на богатството на заможните ще оцени Бог повече, а даденото от сърце, колкото и малко да е то, както се вижда това в евангелския случай с лептата на вдовицата (Лука. 21:1-4).
Във времената на икономическа криза действително е трудно за човек да отделя от залъка си, но вярващият знае, че наградата за този, който принася и малкото от сърце, е Царството небесно.
Дните са лукави (Еф. 5:16), какви ли още хули има да чуем за вярата си, за да се изпълни всичко, което ни е дадено в Божественото откровение - предстоящите вече открити гонения срещу истинното християнство и победното Второ пришествие на нашия Господ Иисус Христос Сина Божий.
Не бих се учудил по време на великата пасхална радост да се намерят хлевоусти рупори на лукавия да говорят, че свещите в храма са скъпи, за да разколебаят молитвата на пристъпващия в храма християнин.
Или че в Гърция, например, свещите са безплатни.
С годините преподаденото ни от Свещеното Писание става все по-буквално и ясно, вярата ни - все по-буквална и ясна, а изборът, който стои пред волята ни на православни християни, става също така все по-буквален и ясен - да следваме Бога през тесните врата на спасението или да устройваме бита си според измамните съвети на мамона.
Самоиздръжката на Църквата най-точно се вписва в традицията, създадена по време на Възраждането на балканските народи през времето на турското робство.
Такова е в най-голяма степен българското Възраждане, което развива вътрешните си процеси най-продължително време, поради факта, че робството продължава най-дълго в българското землище.
При отсъствие на държавна воля за поддръжка на православното вероизповедание, при дори враждебно отношение, при отсъствието на национална Църква българските православни общини строят храмове, благоукрасяват ги и издържат свещеници и псалти.
Днес, въпреки лукавството на лъжедемократичната и лъжепазарната демагогия, българската църковна община не умира и не се превръща в пародия на самата себе си.
Незабележимо, но постоянно и устойчиво тя поддържа своето Православие дори само с покупката на най-евтината свещ и с петачето, пуснато тайно в дискоса, за да получи своята небесна награда, каквато в очите на Господа Иисуса Христа заслужава вдовицата за скромната лепта, откъсната от недоимъка.
*Текстът е от блога на автора - blognarusi.blogspot.com
Изгубихте ме още там където пишеше че Кипър и Гърция са по-добре икономически от нас понеже са по-православни... Едни от най-развитите икономически и културно държави в Европа са все секуларни държави (Франция, Белгия, Холандия...). За сметка на това, едни от най-западналите и проблемни са именно тези, в които религията има водеща роля. България между другото е секуларна държава по конституция, така че стига с опитите християнството да ни се натрапва като някаква "национална" религия, и че едва ли не ако не си вярващ (и то православен) не си "истински българин"...
Здравейте! Благодаря, че сте отделили време да прочетете тази статия, която е препечатана от блога ми, за което благодаря и на Webcafe! ТРябва да се извиня на повече от коментиращите, но коментарите откровено ме разсмиват. Ето защо: Посочвам сравнение между ПРАВОСЛАВНИ СТРАНИ, а не между европейски или каквито и да било други, за да се налага да съпоставяме България с Франция, например. А това, че в Кипър и Гърция живеят по-добре от нас, ясно се вижда от факта, че в България не идват на групи да търсят работа като сервитьори нито гърци, нито кипърци. А ние ходим и в двете страни, нали така? Църквата е съвокупността от всички, които са православно кръстени (во главе с Първосвещеника Иисус Христос) и ангелите, така че, когато православен християнин даде нещо на приюта на о. Иван от Нови хан, това ГО ДАВА ЦЪРКВАТА! Така тя се самоиздържа. Ако някой мисли нещо друго, това си е негово право, но самата Църква не мисли така. Църквата съвсем не са само свещениците и монасите. А и всяко обобщение е като да се каже, че българите са такива или онакива. Има ги всякакви. Не знам, Цонев, защо статията ти причила на нещо, което е от неновините. Това че не посочваш нещо конкретно, ме навежда на мисълта, че просто искаш да се заядеш. И това е твое право. Ако написаното ви дразни, уважаеми, четете нещо друго! ПП България е "традиционно православна страна", както е записано в Конституцията и в Закона за вероизповеданията. Доколко е секуларна, това не отменя Основния закон, за нечие съжаление.
Както всичко друго у нас и БПЦ е организация, която цели само лична облага, а не принос и подкрепа за обществото. Крадлива и алчна е църквата у нас и точно тя е виновна за това, че хората все повече стават неверници. Процъфтяват секти и музлими и точно БПЦ носи основната вина за това! Доказателствата са на всяка крачка и само фанатици, част от прогнилата казионна църковна структура, пламенно ще се нахвърлят да дезинформират хората с такива глупави манипулации, като тази статия. Вие сте жалки паразити, които режат клона, на който стоят. Бих ви проклел, ако можех...
Благодаря ви, Дара и Иван, че отделяте да четете моя нескромен коментар под статия, която съм написал! Дара, Господ Иисус Христос и ангелите нямат нужда от издръжка, това е естествено и ням как да ми хрумне да защитават такова нелепо твърдение. Естествено, че храмовете са тези, които имат нужда от поддръжка, а свещенослужителите - от издръжка, точно както е това с духовните лица в юдейското вероизповедание и исляма! Бих казал едно към едно с тази разлика, че в исляма това е и задължение на вярващия мюсюлманин - да дава своя закят (задължителната лепта), която представлява точно една 40 от неговия годишен доход. За потвърждение попитайте в главно мюфтийство. Там има достатъчно любезни хора, които ще ви обяснят как и защо това се прави. По подобен начин се издържа чрез самооблагане и юдейската община. За повече информация по този въпрос, моля, посетете сайта на Софийската синагога в рубриката "Дарения": http://www.sofiasynagogue.com/index.php?content_id=14 Иване, вие не виждате това, което прави Църквата за бедните, защото тя не се рекламира с това! Знаете ли колко столични храма и колко в страната раздават храна през седмицата на социално слаби? Не знаете ли? Защо? Нека да ви кажа, защото това е част от учението на Църквата - когато правиш добро, не се хвали пред никого - "лявата ръка да не знае какво прави дясната"! Вие нямате никаква представа за Църквата освен това, което смятате за достатъчно, за да говорите против нея. Но Църквата, чрез хората в нея (които са в постоянно общение с невидимия свят, чрез участието си в Тайнствата, в богослужбите и чрез молитвата си) прави това добро, което прави всеки един православен християнин. Никой не е абониран за благочестие. Ако Църквата дава възможност чрез добрината на хората или чрез недостатъчната хитрост на добрите християни, в нейните редици да влязат кариеристи и сребролюбци, това не остава скрито. То е това "изключение", за което говоря. Това е падение, както за вас, така и за мене, така и за повечето православни християни. Имам един въпрос към вас: след като знаете толкова малко за Църквата и след като съдите за нея по това, което научавате от медията, откъде намирате смелост да правите такива категорични изказвания? Благодаря за търпението!
Уважаеми Иване, Изглежда, че говорим за различмни Български Православни Църкви, защото в тази, която аз познавам, свещениците, които не се обръщат към опечалените, за да ги утешат, са малцинство. Но не е рядък случаят, в който рядко влизащите в храма миряни гледат на това като на някаква намеса в личното пространство. В Дупница на гроба на току-що погребан и опят християнин такива "миряни" тръгнаха да бият свещеника, а когато той си тръгна, замерваха колата му с бутилки. Отличен свещеник, млад, добър богослов. Ако смятаме за задължително духовниците да са виновни за липсата на вяра, то сигурно сте прав. Аз обаче мисля, че не сте. Ето, говоря за конкретен случай и за конкретен свещеник, а това, което виждам да се пише от хора, смятащи Православието за отживелица, е някакъв род обобщение с тон на изводи на всеобхватно проучване. Ето, така се издържа Църквата. Това виждам, това мисля, това съм написал. Ако положението ви позволяваше, вероятно щяхте да ми забраните да го правя, но за щастие това не е така! Пожелавам ви да се върнете към онова, което сте изпитвали към Бога и Църквата Му в детството си! Светли празници!
Андрей, за похвалата ще отворя шампанско, но нека да е след празниците, че сме в пости! Написването на салфетка от страна на Сталин, Чърчил и Рузвелт (но не в реда на изброяването) ние пък разглеждаме като проявление на Божията воля или на Божието допущение. Допущението е по отношение на този или на онези, които вървят против Божията воля, но няма смисъл да те занимавам с учението на Църквата в детайли, тъй като за тебе е по-важна причинно-следствената връзка. (Надявам се, че не възразяваш, че се обръщам на "ти" - в Свещеното Писание никой към никого не се обръща лично в множествено число!) Доколко салфетката отразява историческата действителност, може да се съди по факта, че за България там е предвидено 25% влияние на англо-американците, пък те нещо не се проявяват през цялата социстория на страната, начиная с т.нар. "народен съд". Бъди здрав!