В четвъртък мина на първо четене "тюнингът" на Закона за храните. Скучна и досадна история и вероятно нямаше да му обърна никакво внимание, ако не бях професионално изкушен от рекламите. Именно амбицията за намеса в маркетинга и рекламата привлече погледа ми към законопроекта.
Когато държавата започне да регулира пазара със закони, става тревожно, но все още е търпимо в името на някаква хипотетична справедливост. Но когато започне да го прави съвсем на дребно, вече е дразнещо. В мотивите към проектозакона пише:
"Предвижда се въвеждането на изрична забрана да се рекламират генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, или са предназначени за детска аудитория."
Забележително недодялана форма.
Но вижте съдържанието: не се забранява рекламирането изобщо, а само онова рекламиране, в което участват деца. Тоест ако хипервредна близалка се рекламира от 18-годишна манекенка - може. Ако манекенката не прекъсва "Сънчо" - също може. Такава "загриженост" е върхът на лицемерието.
Ако си решил, че нещо е вредно и пагубно за невинния потребител, забрани производството и продажбата му, а не рекламата. Аз съм свидетел на ескалиращото през годините по цял свят безумие във въвеждането на все нови и нови ограничения за рекламиране на цигари, от които нито пушачите станаха по-малко, нито повече или по-малко станаха заболяванията, свързани (евентуално) с тютюнопушенето.
Като сме против пушенето, да забраним производството и пласмента на цигари! Просто и ясно. Ама за изтърваване ли са ДДС-то и акцизът от цигарите!...
Още по-интересен е въпросът кои, аджеба, са тези ГМО храни, чиято реклама попада под ударите на Закона за храните. Твърди се, че те са описани в нарочен документ и се знаят официално. Сред тях са лютеницата, чипсът, шоколадът, разтворимите супи и пуканките. ГМО може да се окаже и всяка храна, която съдържа захар или брашно, защото не знаеш от какво цвекло, тръстика, жито или царевица са произведени.
Тоест смело може да се каже, че забраната в Закона се простира върху рекламите на всички храни. Ами, напишете го просто, бе: "забранява се рекламирането на храни и напитки". Точка.
И ако случайно някоя храна успее да се измъкне и да докаже, че не е генномодифицирана, за нея е приготвен следващият текст:
"Аналогична забрана се въвежда и по отношение рекламирането на храни и напитки, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, и по-специално, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно действащата нормативна уредба."
Според мен всяка храна има хранителен ефект. А под "изискванията за здравословно хранене" вероятно се има предвид Наредба № 37 на МЗ от август 2009 г. Но това не променя безсмислието на законодателния напън. Защото не е забранена "отровната храна". Не е забранено даже и нейното рекламиране. Забранява се участието на деца в рекламните клипове. Голям праз! Ако гледам как батко хрупа чипс и ако този чипс го има в магазина, няма да си купя ли?!
Защо тогава се въвеждат тези ялови текстове?
За да има тормоз, за да има регулация, за да има пречки, които трябва да се заобикалят чрез корупция, и за да се създадат нови органи, които да поставят тази корупция на професионални начала.
Ограниченията спрямо рекламите са само част от рестрикциите. Законът е пълен с нови разрешителни режими, с нови контролни органи, с нови регистрации и отчетности - все механизми, създаващи административен натиск и предпоставки за корупция.
В законопроекта има и друго безумие. То е в частта за минералната вода. В глава трета "Специфични изисквания към храни", раздел "Натурални минерални води и изворни води" от няколко разпилени и отчайващо зле формулирани текста става ясно какво се готви.
На практика вече няма да има търговски марки минерални води, а за търговска марка ще се счита името на находището (в законопроекта марката се нарича "описание"). То марки може да си има, но законът задължава името на находището да е поне 1.5 пъти по-голямо от всичко останало, което пише на етикета. Тоест на бирата пишем с малки букви "Хайнекен", а с огромни четем: СТАРА ЗАГОРА. Само че тук не става дума за бира.
Освен това от едно находище, доколкото разбрах, могат да помпат колкото си искат фирми, но "Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под едно търговско описание" (Чл. 65, ал.3).
Тоест всички производители на коняк в региона на гр. Коняк трябва да продават бренди с марката "Коняк". Няма там "Курвоазие", няма "Мартел", "Камю", "Готие", "Реми Мартен", Хенеси", няма такива неща - само "Коняк"! Все едно да си представим един голям казан за ракия, от който бутилират "Пещера", "Карнобат" и Цар Киро. И бутилките на всички носят етикет "Цар Киро". По закон! Това нормално ли ви се струва?
Толкова е налудничаво, че чак не повярвах, като го прочетох. Или по-точно: като успях да го извлека от засуканите и разпилени по целия текст формулировки, очевидно разчитащи никой да не им обърне внимание и да ги осмисли при по-повърхностен прочит.
Толкова е налудничаво, че в един момент човек неволно се пита: случайно ли е? Дали е продукт на обикновена простотия, некадърност и небрежност, или пък е някаква дребна хитринка? Възможно ли е някой човечец да е поощрил друг човечец, който пишейки законопроекта, да е вмъкнал - ей така, по собствено вдъхновение - няколко изреченийца, разчитайки, че хората ще ги подминат, не виждайки в тях нищо интересно и нередно?
Такива действия не са чудо невиждано. Всички знаят как при чертаенето на устройствени планове ръката на проектанта трепва и някой граничен имот попада от една категория в друга. Всички знаят, че такива трепвания на ръката се случват и при писането на законите.
Няма да се учудя, ако след време се окаже, че някоя нова фирма започне да добива минерална вода в съседство със стара и позната марка, която вече няма да е съвсем марка, а ще е "търговско описание"...
Да, твърде неприятно е да заподозреш, че даден текст от даден закон се пише за даден човек. Но още по-неприятно е да екстраполираш подозрението и върху останалите текстове в закона, а от тях и върху цялото законодателство.
Тогава, щеш не щеш, ще заподозреш, че в нашата парламентарна република е обичайна практика отделни субекти да мерят мускули чрез законотворчество - точно както напоследък Делян Пеевски напада Цветан Василев не с аргументи, не с адвокати, даже не и с мутри, а със закони. Нима след полицията и прокуратурата и парламентът ще се окаже най-обикновен репресивен орган?
Законите са закони, защото решават общи, а не частни въпроси, и защитават публични, а не корпоративни интереси. Е, когато корпоративните интереси съвпадат с публичните, или поне не ги увреждат непоправимо, нека да има лобизъм. Навсякъде има и дори преди години сериозно се говореше и у нас да се приеме закон за лобизма. Тогава ще знаем кой за какво се бори и чрез кои депутати се бори. А не тихомълком да се промъкват текстчета в закони, внасяни в парламента от Министерския съвет.
Когато има официален и законен лобизъм, заинтересованите субекти ще обявяват и защитават поне част от позициите си открито, а няма да са принудени да мишкуват и да корумпират депутати и чиновници. Поне не в такава степен, защото в много от случаите корпоративните интереси съвпадат и с обществените.
В обобщение, Законът за храните такъв, какъвто мина на първо четене, не е хубав. Той не решава стари проблеми, а създава нови. Човек остава с впечатление, че промените не са направени с друга цел, освен да отворят работни места на нови чиновници и да защитят някой и друг частен интерес.
Да не говорим колко дребни производители и търговци на храни ще пострадат. Че то ако този закон тръгне да се прилага, няма да можем да си купим керевиз от бабите на Женския пазар!
Сега законопроектът отново е в комисиите (земеделска, икономическа и здравна) и все още е възможно много от недомислените нововъведения да отпаднат. И ще е добре да отпаднат, защото ако влязат в сила, ще предизвикат скандали в един доста чувствителен сектор и сериозно ще уронят авторитета на парламента и народните представители.
В крайна сметка, аз не съм изпратил своя представител (депутат) да лепи стикери и да рекетира камионите за хляб, нито да определя на каква възраст децата могат да дъвчат дъвка в телевизионните реклами. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
