1. Знам, че е хубаво да почнеш да си изкарваш сам парите от момента, в който влезеш в университета. Колкото по-независим си и колкото по-рано започнеш да бъдеш независим, толкова по-добре.
2. В този ред на мисли, ако си над 25 години, ако живееш в голям град и още нямаш *някаква* работа и живееш с родителите, лично според мен не ставаш. Ако си на 30+ и все още живееш с родителите си, и ако си мъж, дори можеш да минеш за жалък.
3. Никой не ти е длъжен. Нито да те издържа, нито да ти помага. Трябва да се научиш да се оправяш сам.
4. Ерго хората, които "чакат" на държавата, са кауза пердута. Особено младите такива.
5. Пердетата са адски скъпи. Както и мивките. Както и мебелите като цяло. Ако ги купуваш със собствени пари са дори по-скъпи.
6. Почти невъзможно е един млад човек да спестява пари в момента в България. А е хубаво.
7. Не е срамно да си признаеш "не мога да си позволя това".
8. Кредитната карта и кредитите като цяло са адски кофти идея. Ако искаш нещо, но нямаш парите за него - бачкай повече, спестявай и търпи. Научи се на delayed gratification.
9. Да те оберат не е най-лошото нещо на света. И все пак си монтирай врата със стабилна ключалка и никога не си носи парите и документите в едно портмоне.
10. По-скъпото невинаги е по-хубаво. И все пак за някои неща си струва да се изръсиш с повече пари.
Вероятно ще има доста несъгласни с мен по някои точки. Аз самата съзнавам, че всичко е доста условно и т.н. И че може би донякъде съм привилегирована.
ALSO:
Не се възприемам като част от "бедния български народ" и колкото и мизерно да живея, никога няма да го направя. "Бедният български народ" е израз, целящ умишлено да провокира съжаление, състрадание и усещане за несправедливост и дисбаланс.
Аз лично не желая в нито един момент от живота ми да бъда съжалявана. Също така не желая да повярвам, че благосъстоянието ми е в нечии други ръце, освен в моите собствени. "Бедният български народ" малко ми звучи като "Многострадалната Геновева".
Не ща да бъда многострадална, вечно мрънкаща Геновева, на която всеки друг й е виновен, но не и тя самата. Не желая държавата да ми помага, нито да ме издържа. Нито смятам, че богатите трябва да плащат повече само защото са богати.
Социализмът е изглезил хората твърде много. Не подкрепям протестиращите и смятам, че голяма част от тях са малоумници. И до болка ми е писнало да чета самоцелни лични драми за мизерния живот, изпълнен с лишения, на семейство "X".
Може би звуча арогантно. Може би изглеждам жестока. Може би приличам на разглезено богаташко момиченце, на което всичко му е било поднасяно наготово. Но не съм. Не ме познаваш, така че млъкни.
Аз съм просто един млад човек с вътрешен локус на контрола.
Ако не знаете к'во означава това, потърсете в уикипедия.
Ако сте с "леви" възгледи, стари, гледате на този текст твърде насериозно, или просто си търсите човек, с когото да се заядете в Интернет - сори, не мога да ви помогна. ОбъркАли сте блога.
Адското комунистическо мислене, майна Това ми хареса - кажи му комунист и край на спора. Къде видяхте да съм писал, че не заслужавате да взимате пари, и че не работите? Може би професията ви е някоя от изброените. Ако е така - наистина не съм убеден, че заслужавате повече пари от някоя кранистка в "Стомана - Перник" (макар че работата на кранистката е по-смислена), но това си е мое мнение - щом ви дават - взимайте, но поне си трайте и престанете с егоцентричните псалми как се забогатява с образование и ум - примери за обратното - бол.
Галина, когато е трябвало съм чертал, и дипломи съм развявал, и в комбинация с някаква помощ и късмет не ми се налага да карам кран или да нося тухли, поне засега. Както казах - не се оплаквам. Но и не се имам за нещо повече от краниста или шофьора, за разлика от вас - потомствената софийска аристократка. И никъде не съм писал, че за разните паразитски професии не трябва да се учи, нито пък че са за всеки. Надявам се вашата арогантност поне да има някакво покритие
Галина , пак бях решила да не се намесвам в толкова интелектуален спор, още повече, че пак ще бъда обвинена в " заядливост" и " дребнавост", но като прочетох " За рекламен агент и ЧР ти трябва малко школовка на езика, иначе в психиатричните диагнози си добър. Можеш да започваш подготовка за медицинска сестра или анестезиолог, то и от тях няма много нужда, нали има лекари " щяхпак дападна от стола.. Е, не мога, длъжна съм да те светна , че "анестезиолог" означава , за твое сведение, лекар, забележи: ЛЕКАР със специалност " Анестезиология, реанимация и интензивна терапия" ; това иде да се разбира така:1) шест години следване "медицина" 2)известен брой : 5 или 6 години( сега, преди време 4 или 5), в зависимост от това дали си "платена клинична ординатура" или " държавна поръчка". Също, в "психиатричните диагнози" добър може да бъде психиатър или друг лекар, който поне има представа от психиатрия (пояснение : психиатрията е медицинска специалност и няма много общо с показаното по Хамериканските филми, от които ти си вадиш, очевидно, заключенията що е то, адже ба, психиатрия).. Така че , не би било лошо да попреглеждаш постовете, които пускаш, нали си с претенции за интелект и образование ... P.S. Майна, ти в Пловдив какво толкова високоплатено намери да работиш , докато студентстваш? То там нещата за направо умрели...
Да, изтрила съм , без да искам, част от пояснението, извинявам се.Да се чете така "2)известен брой : 5 или 6 години( сега, преди време 4 или 5), в зависимост от това дали си "платена клинична ординатура" или " държавна поръчка" специализация или учене за "специалност",и 3) накрая приятен изпит в две части: теоретичен и практичен, за да вземеш кетапа за специалност
Е, заради това, како Марче, аз се дипломирах звездоброец! Казвам: "На небето има 360 милиона звезди! Който не ми вярва - да ги преброи!" И хората ми вярват...
Не може да си по права !!! Ако не бях женен щях да ти предложа. Само за 6 не си права като почнеш да изкарваш достатъчно можеш да сшестяваш а начин да изкарваш пари винаги има !!!
А, критика..Галина, това беше просто пояснение, ти да не ме бъркаш с Розалия Ликова? Другото беше просто, ако щеш наречи го и махленско, любопитскво: как се намира работа за студент, с която да плащаш заем към банката , "режийни " за живат и се ходи и на лекции и упражнения, та и изпитите сесията си вземаш Аз, че съм не особено талантлива и можеща го знам, ама пусто, как пък никога не ми стигна времето за друго, освен да ходя на лекции , упражнения,, на стаж, на изпити...
Danisco , е това е правилното решение...гледаш милиони, сънуваш милиони, броиш милиони, говориш милиони... току-виж направили те финансов министър....Стига да си с правилното име и ЕГН , де
Какво знам за живота на 25 години 1. Най-важният фактор в живота е късмета. Каквато карта изтеглим, това получаваме. Квалификацията, стажа, личните способности добавят повече добри карти в тестето. Затова са безценни, колкото по-добър шанс имаме, толкова по-добре. Но трябва да помним, че дори и случка с шанс 1:1 000 000 може да се сбъдне. 2. Никой не ни е длъжен, но ние сме длъжни на много хора: на родители, приятели, учители, общество и т.н. Трябва да връщаме дълга според нашите възможности. 3. Трябва да подаваме ръка на тези, които имат нужда. От една страна е морално, от друга, може да си сменим ролите в бъдеще. 4. Няма нищо срамно в това да поискаш помощ, когато имаш нужда от нея. Дори и най-дребното нещо може да помогне много. 5. Гениалната идея не ни гарантира абсолютно нищо. Примери: хората, измислили графичната операционна система (служители на Xerox), Никола Тесла, авторът на Тетрис... 6. Не трябва да съдим прибързано за другите. Особено вредни са изрази от типа „Ако (не) си..., то ти си...“ 7. „За лудо работи, за лудо не стой.“ Звучи добре, но не е съвсем вярно. За себе си или за благотворителност може да се работи без възнаграждение, за „работодател“ никога. Стажът е вид възнаграждение, но по-добре да има и парично. За обещания съм работил три пъти, нито пари видях, нито стаж в книжката. Никога повече! 8. Целият ни живот може да се преобърне в един миг. И в добрия, и в лошия смисъл. 9. Който си мисли, че разбира чуждото положение, без да е изживял същото, се самозалъгва. 10. Липсата на морал може да помогне много, но всеки сам си избира пъта. Надявам се част от другите 9 неща, които съм написал, да пояснят моя избор.
Галина, не говори лоши неща за учителите. 150 лева на година при заплата 600 никак не е много. Безплатни почивки в чужбина може и да има в някое училище, но аз не съм виждал. Може би за директора... А курсовете да се плащат от работодателя е напълно нормално и се среща доста често и в държавния, и в частния сектор. Частни уроци има само по някои предмети. Освен това трябва да преподаваш в елитно училище, което не винаги се получава само със способности.
DonTsetsi @95, добре казано
Елена, май и ти смяташ да обясняваш какви никакви специалности има в днешно време. Добре. Например, голямо съмнение предизвикват у мен доценти по информационни технологии в СУна видима възраст 65 години. Също съм върло любопитна кой преподава графичен дизайн във Фака в Търново. За съжаление с това разполага българското държавно образование, което е изучило и теб, и мен, ще изучи и братята и сестрите ни и евентуално децата и внуците ни. Да, имаме и студенти-идиоти, влезли с натискане от мама и тати в специалност, която никой в семейството не знае какво значи и какво дава. Но това не значи, че тази специалност е тъпа или че е там само за да произвежда безработни. Защото точно тези студенти-идиоти стават после работници-идиоти, на които все им е малка заплатата, или пък не стават работници въобще, защото търсят само шефско място. Каква вина има специалността ЧР или преподавателите там, че от един курс се реализира един човек? Кой колкото може! Може пък след 20 години този един човек да изпадне, а някой негов бивш неориентиран колега да му заеме мястото. Чудеса всякакви! Можеш ли да обясниш как един български студент успява да учи и да работи в Англия или Германия, или Франция, където мозъкът се натоварва много повече заради чуждия език, а в България все не става? И то студенти, които учат технически специалности, не някакви изкуства или финанси. Защото имаме гадни работодатели? Мисля, че тази песен с гадния работодател остаря отдавна. Освен, разбира се, ако не става дума за гадния навик на шефа да те юрка да работиш, докато попушваш петата си цигара на работа в... 11 сутринта. Сякаш такива случаи не са болшинство не само сред студентите, ами и сред родителите им. Всеки може да излъже мама и татко "ох, много ми е натоварено, невъзможно е да си намеря работа, изпратете 100 лв за лични нужди, че няма да се прибирам тази седмица". Истината е, че на всяка спецалност, която не позволява никаква работа, има поне 10, които позволяват да се работи на половин и пълен работен ден. На студента само му трябва здрав гъз и да си преглътне егото, че е велик - и ето тук издишат повечето. Пък да не споменаваме, че тези, дето имат време да изхленчат колко им е натоварено, са далеч от специалностите с лекции от тъмно до тъмно. Има и случаи наистина, когато търсят, но не си намират работа, но са много редки. В първи курс за една седмица от 3 кандидатствания отидох на 3 интервюта - и ме отпратиха културно. Еми шанс! Само че ако не съм работила в първи курс, то е, защото след третото интервю се отказах да търся. Няма как да ме вземат на работа, за която дори не съм кандидатствала. Та, този ред с "левите" убеждения ми е много близък. Тази легенда как преди триесе години идвали да те вземат да те водят на работа - много е умилително, обаче такива екстри днес няма. Работата се взема, не се подарява, независимо дали е за 200 или за 2000 лв, дали е за 5 или 50 часа седмично, дали е за студент, непълнолетен или човек на средна възраст. Едно време инженерки са били секретарки поради липса на свободни инженерни длъжности и е било гордост. Днес пак са секретарки, защото няма свободни инженерни длъжности, обаче това вече не е гордост.
Да, пак аз...Извинете, два въпроса: 1.Какво заначи разшифровано " спициалността ЧР"? 2."едно време инженерки са били секретарки поради липса на свободни инженерни длъжности и е било гордост. Днес пак са секретарки, защото няма свободни инженерни длъжности, обаче това вече не е гордост." Е, виж сега, аз познавам страшно много инженери и инженерКи, както се казва и преди, и сега( нормално за инженерска щерка), ама нито една инженерка не познавам,дето да се е гордяла или да се гордее, че е секретарка( нито преди, нито сега..) Пак аз не съм разбарала...
Како, то това със секретарките-инженерки е по комунистическо. Но ако това звучи достоверно, за другото още се чудя - дали не ме гъбаркат, че наистина идвали да ти се карат, че не работиш Много хора ми го казват, сигурно има нещо вярно все.
Како, забравих да ти отговоря - ЧР = човешки ресурси. Това, което всички се пънат да го пишат HR.