1. Знам, че е хубаво да почнеш да си изкарваш сам парите от момента, в който влезеш в университета. Колкото по-независим си и колкото по-рано започнеш да бъдеш независим, толкова по-добре.
2. В този ред на мисли, ако си над 25 години, ако живееш в голям град и още нямаш *някаква* работа и живееш с родителите, лично според мен не ставаш. Ако си на 30+ и все още живееш с родителите си, и ако си мъж, дори можеш да минеш за жалък.
3. Никой не ти е длъжен. Нито да те издържа, нито да ти помага. Трябва да се научиш да се оправяш сам.
4. Ерго хората, които "чакат" на държавата, са кауза пердута. Особено младите такива.
5. Пердетата са адски скъпи. Както и мивките. Както и мебелите като цяло. Ако ги купуваш със собствени пари са дори по-скъпи.
6. Почти невъзможно е един млад човек да спестява пари в момента в България. А е хубаво.
7. Не е срамно да си признаеш "не мога да си позволя това".
8. Кредитната карта и кредитите като цяло са адски кофти идея. Ако искаш нещо, но нямаш парите за него - бачкай повече, спестявай и търпи. Научи се на delayed gratification.
9. Да те оберат не е най-лошото нещо на света. И все пак си монтирай врата със стабилна ключалка и никога не си носи парите и документите в едно портмоне.
10. По-скъпото невинаги е по-хубаво. И все пак за някои неща си струва да се изръсиш с повече пари.
Вероятно ще има доста несъгласни с мен по някои точки. Аз самата съзнавам, че всичко е доста условно и т.н. И че може би донякъде съм привилегирована.
ALSO:
Не се възприемам като част от "бедния български народ" и колкото и мизерно да живея, никога няма да го направя. "Бедният български народ" е израз, целящ умишлено да провокира съжаление, състрадание и усещане за несправедливост и дисбаланс.
Аз лично не желая в нито един момент от живота ми да бъда съжалявана. Също така не желая да повярвам, че благосъстоянието ми е в нечии други ръце, освен в моите собствени. "Бедният български народ" малко ми звучи като "Многострадалната Геновева".
Не ща да бъда многострадална, вечно мрънкаща Геновева, на която всеки друг й е виновен, но не и тя самата. Не желая държавата да ми помага, нито да ме издържа. Нито смятам, че богатите трябва да плащат повече само защото са богати.
Социализмът е изглезил хората твърде много. Не подкрепям протестиращите и смятам, че голяма част от тях са малоумници. И до болка ми е писнало да чета самоцелни лични драми за мизерния живот, изпълнен с лишения, на семейство "X".
Може би звуча арогантно. Може би изглеждам жестока. Може би приличам на разглезено богаташко момиченце, на което всичко му е било поднасяно наготово. Но не съм. Не ме познаваш, така че млъкни.
Аз съм просто един млад човек с вътрешен локус на контрола.
Ако не знаете к'во означава това, потърсете в уикипедия.
Ако сте с "леви" възгледи, стари, гледате на този текст твърде насериозно, или просто си търсите човек, с когото да се заядете в Интернет - сори, не мога да ви помогна. ОбъркАли сте блога.
Намирам статията за изключително оригинална, особено след като е почерпена от личен опит. Редовете разкриват, бих казал естествената реакция на леко отегчение от обграждащата ситуация, което е характерно за една прослойка на обществото- работещите с интелектуален капацитет българи(може би не само). Особено ми допадна 8ма точка, с която няма как да не се съглася, особено след като почнах да чета книги, различни от "задължителните" според образователната ни система. По принцип не изказвам мнение по блогове или където е в интернет пространството, но този път бях приятно изненадан.
Леле, жив да не бях и жалко, че съм. Да видя такова чудо. Кое сте Вие и през какво сте минала, че да поучавате Кой Ви е поискал мнението и още повече защо сте одобрена да го напишете тук?! То самочувствие, то чудо. Дори не е нужно да коментирам, хората с акъл сами ще видят за какво нещо иде реч. Просто е адски жалко, че се имате за нещо. Работата не правят човека, нито работоспособността. Така категорично не трябва никой да има право да заявява каквото и да е, за когото и да е. Свят широк, хора всякакви, ама това вече е... прекалено. Направете нещо, станете уважавана от МНОГО, не от мама, тате, леля, стринка, чинка и двете ми най-добри приятелки защото другите не ме кефят и тогава поучавайте хората - може би ще искат и да Ви слушат. И послепис: най-надутия Блог който съм посещавал някога. Срам ме е, че съм Ви чел.
Елена, вероятно аз не обяснявам добре, затова не можеш да направиш разлика между цели багажници с домашна храна и разполагаемост с някакви пари в провинцията. Да опитаме пак. По-простичко, "там" съм коментирала, че една сума пари е мираж, което Е така, но това не е особено важно при ежеседмичните посещения и "зареждане" от село. От друга страна, признавам, че е едно да си на 24 и да пръснеш заплата от 300 лв по пиене, друго е да пръснеш заплата от 600 лв - горе-долу разликата между това да се напиеш с "Флирт" и да се напиеш с "Финландия". Провинцията наистина е жива за ожалване, защото седмичната дажба цигари е колкото еднопосочен билет Варна-София с влака, а цигарите трудно се спират. Остава фактът, че на половината ми съученици им беше осигурено самостоятелно жилище, преди още да завършат гимназия. При по-старите поколения в провинцията делът на онези с осигуреното самостоятелно жилище е много повече от половината.
Като няма за какво да се хванат, за тона на авторката се хванали. Поразително е как няколко простички житейски правила събрани в текст без модерното "искам от държавата" и "държавата трябва" могат така дълбоко да засегнат електората. Ясно е защо е така обаче. Защото простите житейски истини казани по тоя начин, особено от млад човек, правят тезите на мрънкячите да изглеждат смешни. Какво като е на 24? Малка била, не можело да говори така без житейски опит. Тия неща и шестоклакласник трябва да ги говори, не да чака до 24. За кое е малка и няма право да го каже - че не е срамно да си признаеш "не мога да си позволя това"? Или че "кредитите са тъпа идея"? Ми нали 90% от мрънкячите против лихвите на банките са точно от кредити за плазмен ТВ, който не могат да си позволят. После те грачат от произвола на банките. Да не би да са взели кредита бизнес да правят?
Аз съм чувала една друга максима: до 30 трябва да работиш за някой, а след 30 да направиш собствен бизнес. Така че тези правила са ОК за 24 годишна жена, но далеч не са всичко, което трябва да се знае за парите. Най-важното нещо за парите е познанието и умението да ги преумножиш и никое от тези правила не би помогнало на някой да го направи. Не съм капацитет в тези сфера, но все пак имам наблюдения върху хора, които се справят много добре. Забелязала съм, че предимно обичат да работят с кредити (даже и да имат собствени капитали). Също никога не казват "аз не мога да си позволя нещо", а обикновено "това ще си го позволя след 1 година". Придобивките, каквито и да са те не са цел в живота им, а средство да покажат уменията си да умножават пари. Могат и без скъпи коли, и без почивки, и без парцалки...обаче така никой няма да оцени уменията им. Те просто са добри в това да правят пари. А другите трябва да имат минимум умения поне да не губят...
"Най-важното нещо за парите е познанието и умението да ги преумножиш" Тук не съм съгласен. Трябва да се научиш да ги печелиш и най-вече да ги харчиш. Парите са измислени за харчене, Другари, не за спестяване. Има други начини да имаш сигурност в бъдещето и парите не са един от тях. Справка- Кипър
Под ника Джон Смит предполагам се подвизава някоя блондинка с богат спонсор или с фантазии за такъв. Кипър го е докарал дотук от прекалено харчене, а не от прекалено спестяване. Но с такова ниво на избирателите - такава държава.
Оня, една блондинка има повече акъл от теб Пожелавам на пролетарий като теб, да бачка яко, да спестява, да натрупа 1-2 милиона евро и да си ги сложи в банка. Когато с един подпис ти ги вземат ,ще разбереш какво искам да кажа.
Можеш да ги сложиш в банка, можеш да ги скатаеш под дюшека, а можеш и да ги закопаш в двора.....ти първо се погрижи да изкараш милиона, после варианти бол. А иначе логиката ти е като на циганин - профукай социалните още на другия ден, па после реви че държавата не се грижи за теб и няма социална политика 24-годишната за такива като тебе го е писала това горе
"Можеш да ги сложиш в банка, можеш да ги скатаеш под дюшека, а можеш и да ги закопаш в двора." За парите така може да разсъждава само потомствен сиромах. "после реви че държавата не се грижи за теб" Въшльо , единственото което искам държавата да не се занимава с мен.
"Потомствен сиромах" И това го казва човек, който току що каза това: "Когато с един подпис ти ги вземат ,ще разбереш какво искам да кажа." Човече, от ирония не разбираш ли? Закопай си ги на двора парите като те е страх че лошите банки ще ти ги вземат с един подпис! Може ли на 3 реда да си противоречиш във всяка дума, как го постигаш !?