Няколко дни преди оставката на правителството с изненада чух да се споменават имената на Чърчил и Хитлер. И в съзнанието ми изскочи една от крилатите фрази на Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра".
Интересно е да се помисли кои всъщност са причините, а не поводът за протестите на гражданите. По презумпция ние сме част от т.нар. златен милиард от населението на Земята. Към този златен милиард се причисляват страните, където няма гладуващи и почти всички имат достъп до прясна вода, без да споменаваме допълнителните екстри като инфраструктура, комуникация, техническа и технологична обезпеченост.
Изглежда моментът, в който обстоятелствата започнат да изхвърлят българите от този златен милиард, въпреки прословутата ни търпеливост, ни принуждават да протестираме. Примерите от най-новата ни история са показателни. Но дали това не е поводът за тези протести, а не причината?
В следващите редове ще се опитам да се абстрахирам от неизброимите мнения на протестиращи, политици, анализатори и експерти по този въпрос, защото манджата и без това стана пресол! Разбира се, не казвам, че някои от тях са ценни!
И така, защо търпеливият български народ наистина излезе на улицата? Сред лозунгите на протестиращите бяха и продължават да бъдат думи като монополи, банки, мафия, корупция, виновниците в затвора, спасете природата, и т.н. Причината за тези думи е очевидна. А именно облагодетелстването на точно определен малък кръг от хора, за сметка всички останали.
В енергийната сфера - това са енергийните монополи. Във финансовата сфера - това са финансовите монополи. В политическата сфера, това са познатите ни политически партии, които смело може да наречем политически монополи. В съдебната власт - това са несменяемите магистрати, които подкрепят облагодетелстваните енергийни, финансови и политически монополи.
За монополи можем да говорим дори в престъпната сфера - покровителстването на едни престъпни групировки за сметка на други създава именно престъпни монополи. Цялата тази монополна схема, разбира се, се определя от държавата. Затова и стремежът на всички горепосочени кръгове е към спечелването точно на тази власт.
А този стремеж натиква гражданите в ъгъла и не им дава възможност нито за развитие, нито за работа, нито достойнство, нито равноправие пред закона, пред институциите, пред държавата като цяло, ако не са свързани точно с правилните малки кръгове привилегировани хора. Заради някои от тези причини протестират и в Европа.
Формата на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото, на основата на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и др., се нарича олигархия (гр.). Тълковният речник за тази дума ни показва чудесно съвпадение с лозунгите на протестиращите - политическо и икономическо господство на неголяма монополистическа група.
И, ако трябва да продължа с употребата на гръцката терминология, демокрацията или народовластието, се превърна не само в олигархия - управление на малък кръг от хора, а напоследък дори в монархия - управление от един единствен човек. А неколкократно се забелязваха и плахи опити за налагане на тоталитаризъм или авторитаризъм.
Както видяхме, с тези неща гражданите на България не са съгласни. Но относно визията за развитие на страната, гражданите имат доста различни и противоречиви мнения. Все пак, живеем в конституционна република и познаването на Конституцията е от фундаментално значение.
Може би е по-добре тази Конституция да се прочете, вместо да се гори. Тук само напомням, че република, демокрация и комунистическия термин "народен", означават едно и също - народовластие, само дето едното е на латински, другото на гръцки, а третото - на родния език.
Едно от исканията на протестиращите е именно за участие на хората в управлението на страната. Ами точно по Конституция гражданите участват в управлението на страната. Начинът на управлението на страната ни е чрез излъчване на народни представители на национално, местно и регионално ниво или т.нар. представителна демокрация.
Друг е въпросът, че представителите в парламента не могат да бъдат отзовавани по никаква причина. Дори за държавна измяна! И, ако вместо да се горят конституции, се четяха, щяхме да знаем, че парадоксално в конституциите от 1947 г. и 1971 г. има един интересен текст в член 4, който "изненадващо" изчезва в Конституцията от 1991 г., а именно: "Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани."
Защо ли? Между другото, няколко пъти са правени опити за връщането на този текст в Конституцията, а именно през 1992 г., 2002 г. и 2006 г., но всички - неуспешни!
Другият начин за участието на гражданите във властта е чрез "пряка демокрация". Тя е регламентирана както в Конституцията, така и в Изборния кодекс. Пречките тук са следните и главно на национално ниво. За да бъде полезна на гражданите е бариерата от 500 000 подписи, за да се произведе вече познатия ни референдум и прагът за валидност от брой действителни гласове, равен на този от предишните парламентарни избори, също да бъде занижен.
Другото предложение, което се очерта, е намаляването на броя депутати и въвеждането на изцяло мажоритарен избор на депутатите. Всъщност България има период в историята си, когато политическите партии са забранени, а изборът на депутати - изцяло мажоритарен. След 19-майския преврат през 1934 г. се забраняват партиите. Малко по-късно Н.В. цар Борис III прави безшумен контрапреврат, като си връща властта, но оставя забраната на политическите партии.
До смъртта на царя през 1943 г., България се управлява по начин, който много напомня сегашните служебни правителства - монархът посочва лица от различни партии, които стават министри. Така това, чисто исторически, показва трудност при сформирането на правителства от един "аполитичен" парламент, а начинът много прилича отново на монархически, или решенията се вземат от един.
А това президентът ли ще бъде в нашия случай? Няма ли да се превърнем така в президентска република? Какво ще правим тогава, ако има криза при управлението на правителството и президента или се стартира процедура по "импийчмънт"? Друг е чисто формалният въпрос в сформирането на избирателните райони - едномандатни ли ще бъдат, двумандатни или отново многомандатни?
Останалите искания и предложения ще си позволя да не коментирам, защото те единствено ми напомнят или анархия, или тоталитаризъм. Това не означава, че гражданския натиск трябва да приключи, напротив. Защото конституционни промени могат да се правят и от обикновено народно събрание, при квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички депутати!
И, за да не ставам прекалено баснословен, в този момент е изключително важно да се придържаме именно към Конституцията на страната. Затова и президентът на републиката сега се превръща в най-важната фигура в България. Дали някоя от партиите ще сформира ново правителство и това народно събрание ще довърши мандата си, дали ще бъде разпуснато и сформиран служебен кабинет, дали изборите ще бъдат свободни и честни, в момента зависи единствено от г-н Плевнелиев. Дано неговият избор да е правилен!
