Двойната къща на Митови, която допреди година се намираше на булевард „Васил Левски“ 19 в столицата, все пак ще бъде възстановена. В момента от старинната сграда няма и помен – на нейно място е построен паркинг.
Сградата беше съборена в края на април 2017-а въпреки готвени протести за спасяването й. Това стана възможно след като половин година по-рано Министерството на културата (МК) беше свалило нейния статут на паметник на културата.
Последва задочна размяна на мнения за законността на събарянето. Културният министър Боил Банов и собственикът на имота – бизнесменът Кирил Киров, известен като Киро Японеца, в свои интервюта пред медиите застанаха на различни позиции за бъдещето на парцела в центъра на София.
В крайна сметка, изглежда, че се е стигнало до компромис. Киров е „поел ангажимент“ да възстанови сградата в нейния оригинален вид. Покрай новината от МК обявиха и че готвят законодателни промени, засягащи всички подобни сгради.
Кътче от историята на София
Двойната къща е построена през 1907 г. по проект на архитект Георги Тодоров за семейството му. Състояла се е от две самостоятелни жилища, които са били долепени едно до друго. Всяко от тях се е имало по четири големи стаи, стая за слугите, кухня, баня и тоалетна.
След 1944 г. къщата се превръща в квартира за различни гости по партийна линия. Постепенно започва нейното занемаряване. През 1976-а сградата получава временен статут на паметник на културата "за сведение". По-късно тя става дом и за бездомни хора, които непрекъснато се настаняват в нея въпреки опитите на полицията да ги прокуди. А едното крило дори е унищожено от пожар.
Къщата неколкратно е препродавана. През 2005-а година е придобита от фирма на Кирил Киров – Японеца. Както той пояснява в свое интервю, за нея са платени 680 000 евро по банков път. С това е поставено и началото на края за паметника на културата.
Корупционен натиск
Столична община няколко пъти прави проверки на имота като през 2014-а са издадени и две предписания, изпълнени от собствениците. Изготвен е и проект, съгласуван с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо и културно наследство (НИНКН) за съхранение на културната ценност, която Двойната къща представлява.
Културният министър в периода май 2013-август 2014-а Петър Стоянович разкри в свое интервю, че по времето, в което е бил на поста, върху него е бил оказан корупционен натиск, чиято цел е била бутането на къщата.
Според разказа на Стоянович, той е бил посетен от „изключително добре сресан и облечен човек“. Той предложил 100 000 лева, за да бъде осигурена възможност за събарянето на паметника на културата. Това обаче не се случва, а Стоянович не разкри личността на човека, предложил подкупа.
Да дойдат багерите
Пътят за бутане на имота обаче е разчистен в края на 2016 г. На 11 ноември временният статут на паметник на културата на Двойната къща е отменен след становище на НИНКН и подпис от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Заключението е, че сградата "стои чуждо и нехармонично в средата около нея и липсва частен интерес за нейното запазване".
Събарянето на къщата започва на 29 април 2017-а, дни преди планиран протест в нейна защита. Багерите започват да я рушат, а казусът привлича вниманието на медиите. Според първоначалната информация Кирил Киров, който е собственик на съседната бизнес сграда, смята да построи върху имота паркинг. По-късно той обявява намерението си там да построи сграда „близнак“ на тази в съседство.
Вече бившият културен министър Вежди Рашидов от своя страна отрича да има вина за случилото се. Обяснява, че министърът не взима сам решенията. Имало експертна комисия извън министерството от цели 20 души, а министърът (т.е. той) само подписвал протокола от решенията. Рашидов определя случая като "активно мероприятие" и "мръсен удар" срещу него като отрича да познава Киров или да му е предлаган подкуп.
В средата на месец май 2017-а новият културен министър Боил Банов обяви, че предстои възстановяване на вече разрушената Двойната къща, тъй като тя влизала в границите на опазване на защитената Централна градска част на София. „Каквото и да правите там минава през съгласуване. Ние ще изискаме паметникът Двойната къща да бъде възстановен във вида, в който е бил", коментира тогава Банов.
Малко след него обаче собственикът на имота Киров даде интервю, в което обясни, че културният министър няма правни основания да го задължи да възстанови къщата. Именно там бизнесменът разкри и плановете си за построяването на „близнак“ на своята бизнес сграда.
Но покрай даването на интервюта единственото сигурно нещо беше, че над 100-годишната Двойна къща вече я няма. На нейно място впоследствие се появи паркинг.
Паркинг днес заема имота, на който се намираше Двойната къща. Стопкадър: bTV
Епизод 4: Нова надежда
И така до края на февруари 2017-а, когато за Двойната къща се заговори отново и беше обявено, че тя ще бъде изградена отново в „оригинален вид“. Това стана по време на пресконференция на културния министър Боил Банов, главния архитект на София Здравко Здравков и зам.-кмета на града Тодор Чобанов.
Банов обясни, че е провел срещи със собственика на имота. "Искам да поздравя собственика, който положи усилия, осъзна ключовата функция с оглед на цялата централна градска част", каза културният министър.
Киров е поел ангажимент да възстанови Двойната къща в цялостно състояние с необходимите материали по одобрен преди няколко години проект.
На същата среща стана ясно и че „Царските конюшни“, както са познати историческите сгради на булевардите „Дондуков“ и „Васил Левски“, ще бъдат обявени за паметници на културата, като Столична община ще уведоми собствениците за това.
Триото Банов, Здравков и Чобавно също така разкри, че МК и общината ще инициират законодателни промени. Тяхната цел ще е собствениците на всички паметници на културата, независимо от тяхното предназначение, да бъдат освободени от плащането на данък „сгради“. Това, което ще се изисква от собствениците, е да докажат, че се грижат за сградите. Тепърва обаче ще се определя реда, по който ще става това.
Същото, но не точно същото
Като всяка подобна информация, новината за възстановяването на Двойната къща не трябва да се приема на доверие. „Око да види, ръка да пипне“ важи и в този случай и можем да кажем „така е“, едва когато сградата бъде издигната отново.
Но остава въпросът дали сходният вид означава, че новата сграда ще носи историческата ценност на оригинала. Дали наистина това, което прави една сграда паметник на културата, е само визията, или може би е духът, наслоявал се десетилетие след десетилетие в гредите, тухлите, дограмата...
И дали всичко това не се е загубило заедно с истинските материали отпреди 100 години, разбити, изпотрошени и впоследствие изхвърлени в края на април 2017-а.
