Четете ли по-малко книги? Аз да - а четенето на книги ми е нещо като работа. При огромните изкушения, които предлага Интернет, да прекараш 20 часа в компанията на един автор и с една история, си иска сериозна мотивация. То си струва, разбира се - четенето на книги носи много ползи и голямо удоволствие. Въпреки това всички, които познавам, го правят все по-малко. И не виждам как би се обърнала тази тенденция.
Това е лошата новина. След 25 години ще четем по-малко книги за удоволствие. Но авторите не бива да се тормозят твърде много от това. Електронните четци ще направят много по-лесни импулсните покупки на книги в 4 сутринта например, нищо че може никога да не дочетем въпросната книга и до 100-ата страница дори.
Разказите също няма да станат по-малко популярни. Историите са навсякъде около нас - от рекламите, през уебкомиксите, до измислените туитове, ние едва започваме да изследваме вълнуващите възможности на уеб-литературата. А това са истории, които наистина разработват разпокъсания, хипертекстуален начин, по който използваме интернет.
Предположенията ми са, че през 2035-а историите ще са повеместни. Ще имаме ТВ-базирана сапунена опера, която ще гледаме през АйПода си, докато пътуваме за работа и обратно. Рекламна приказка, включваща търговски марки на стоки от щанда, която ще ни атакува холограмно в супермаркета. Даже работадетелят ще ни подкупва с истории, които ни призовават да се фокусираме върху работата ни.
Повечето от всичките тези истории няма да са особено добри. Но и сега повечето от историите около нас не са добри. И евентуално някой ден дори ще имаме Twitter-базирана класика.
Наоми Олдърмен е писател и автор на игри.
