След края на "Фермата" и "Биг брадър" телевизиите получиха наготово нов риалити формат - разкриване на убийство на живо след жестоката смърт на 7-годишното момиче. Убийствата винаги предизвикват обществен интерес, още повече, когато става въпрос за деца, но изведнъж малкия град в Родопите се превърна в новина номер едно. За три дни имаше девет включвания на живо за всеки канал като информацията беше предимно на базата на хипотези, тъй като доказани тези на този етап все още няма.
В трагичната история има много участници: предполагаемият убиец, майката на момичето, роднините и хората от Момчилград, които направиха два протеста и искаха с голи ръце да се разправят с виновника.
Какво знаем до момента?
На 17 декември, рано сутринта, Садет Муса се връща от нощна смяна. Жената работи в завод за авточасти близо до Кърджали. През нощта е оставила 7-годишната си дъщеря Дамла сама, тъй като няма кой да я гледа - другата част от семейството е в чужбина. Намира я мъртва. Прокуратурата казва, че смъртта е настъпила вследствие на задушаване, а лицето на детето е увито в тиксо.
Първата задържана е майката - още същия ден. Първоначално медиите я обявиха за убиец на детето, но впоследствие се оказа, че има друг заподозрян - братовчедът Мехмед Хасан, близък на майката, който е имал ключ от жилището и се е грижел за детето. Според разследващите той е направил пълни самопризнания, които съвпадат със събраните доказателства. 25-годишният Хасан е задържан на 20.12. Майката на Дамла бе освободена след 72 часа в ареста, тя е обвинена в оставяне без надзор на малолетно, довело до опасност за живота му. Заплашва я затвор до три години.
Все още не са ясни мотивите за извършеното престъпление, предстои да излязат редица експертизи - комплексна ДНК, дактилоскопна и физикохимична еккпертиза на веществени доказателства, съдебно-техническа експертиза на компютри и телефони на семейството. Затова тепърва са възможни обрати, нови версии и влизане в съдебна зала. Дотогава всеки е невинен до доказване на противното.
Малкият град пламна
Новината за убийството на 7-годишното момиче взриви обществеността в Момчилград. В малкия родопски град, на 15 км от Кърджали и на 41 км от турската граница живеят според официални данни към 7800 души, но всъщност те са много по-малко. Всички се познават, те са приятели или роднини.
За три дни хората направиха няколко протеста, искаха убиецът веднага да бъде открит и да им го дадат жив, за да го накажат с камъни, с голи ръце и с линч. Тяхното присъствие осуети следствения експеримент, който разследващите искаха да проведат на 20 декември вечерта пред блока на убитата Дамла.
За разкриването на едно убийство решаващ е първият оглед и съставянето на първоначална фабула. В случая обаче разследващите трябваше да действат изключително бързо. Всички искаха резултати, към Момчилград тръгна главния прокурор Сотир Цацаров, а ръководството на следствените работи бе поверено на проверени специалисти от София.
Медиите също бяха жадни за информация, хората протестираха и така с изтекла информация на час по лъжичка хипотезите се меняха.
Коментарите изпревариха фактите. Първо за убийца бе обявена майката, тъй като тя се оказа първата задържана и оттук започнаха коментарите на роднините за Садет Муса, които не искаха да повярват, че тя е убила детето си. В студията бяха повикани психолози, които разсъждаваха върху профила на майката-убиец.
Междувременно пристигналите от Турция роднини на момичето се гневяха, че не им дават тялото на детето за погребението. От Белгия бе пристигнал бащата, а от Турция - по-големият брат и вуйчото.
След арестуването на Мехмед палачинката се обърна. Новите телевизионни събеседници бяха майка му, приятели от детската градина и случайни познати. Появиха се и слухове, че лекар съветвал семейството да го прати на психиатър.
Участниците в преките включвания от Момчилград започнаха да се повтарят, те бяха едни и същи във вечерните новини и сутрешните блокове, но имаха експертно мнение каква присъда трябва да се даде на Мехмед, дали сега ще се окаже психично болен и има ли опасност за децата им.
В интерес на истината местните хора изглеждаха доста объркани и притеснени, те не знаеха как да реагират в тази ситуация. Изведнъж в малкия им град, влизал в новините много рядко, се изсипаха четири телевизии. Жителите на Момчилград определено не бяха подготвени за такъв медиен интерес. Освен това какво очакваме да каже съседът, приятелят от детската градина и третата леля на Дамла, когато голяма част от фактите са неизвестни?
Виновни ли са медиите?
Определено може да се каже, че медиите прекалиха и дадоха значителен принос за това искрицата гняв в Момчилград да се разгори обилно като допълнително подсилиха притесненията на хората. От друга страна, когато има обществен интерес, медиите трябва да информират, преди Коледа няма новини, това носи рейтинг, а щом го прави конкуренцията и ние трябва да го отразим. Тези и още хиляди причини поставят телевизиите в плен на общата истерия.
Вярно е, когато има убийство, и то на дете, винаги има напрежение. Спомняте ли си убийството на малкия Пепи през 2001 година? За няколко часа таксита обсадиха Народното събрание и за малко правителството на Иван Костов да падне. Бащата на детето беше таксиметров шофьор, а майката твърдеше, че Пепи е бил отвлечен в Южния парк. По-късно през нощта стана ясно, че убиецът е майката, която страда от шизофрения.
През 2014 година по-особено жесток начин бе убита и 8-годишната Алекс Тодорова от Поморие. Тялото бе открито под матрак в мансардата на съседката Атанаска Георгиева.
Тези дни една друга трагедия с прегазеното дете в Първенец изкара хората на улицата с искане за доживотна присъда.
В такива моменти гневът напира, но колкото и незадоволително да звучи, трябва да оставим компетентните лица да си свършат работата. Разследващите да съберат нужните доказателства, прокуратурата да състави обвинението и съдът да прецени кой е крив и кой прав.
В противен случай се съгласяваме разследването да се води на живо по телевизията, а съдия да е тълпата, готова да линчува всеки, който й се представи за виновен. След случая във Враца със загиналия Тодор, Webcafe написа, че "когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото я напуска". Случаят в Момчилград ни напомня, че много от уроците, които даде казусът „Враца" са останали ненаучени.
Вярно е, че липсата на адекватни институции, както и на доверие в съдебната система, кара хората да търсят сами справедливостта, която усещат, че държавата не може да им осигури.
Медиите обаче не са емоционално замесени в казуса и тяхната отговорност е по-голяма. Ясно е, че рейтингът е важен, но едно пряко включване с непроверена информация може да попречи на разследването, да предизвика обществен бунт или да сложи печат "Убиец" за цял живот на човек, чиято съпричастност не е доказана. Може би си заслужава да се замислим следващия път.
