И аз да се изкажа по темата. Не за да се правя на интересна и да отбивам номера. И не защото професията ми го изисква. Просто съм засегната лично. И не ме е срам да споделя с вас тези толкова лични неща.
Откакто се помня, баща ми работи във ВМЗ - става сутрин в 6:30, взима душ, облича хубави дрехи и се отправя в познатата посока. Застава зад бюрото си и до 17 ч дава чинно своята дан за "благото на родината". Накрая на месеца получава скромно парично възнаграждение, което звучи по-скоро като извинение... "Извинявайте, че работите тук!"
Майка ми също беше част от екипа на завода, докато не претърпя животоспасяваща операция и се наложи да прекрати работа.
Семейството ми никога не е било мега заможно. Но заводските заплати ми осигуряваха по две ходения на море през лятото, хубави парцалки и джунджурийки в ученическите ми години и вкусна храна.
Днес се издържам сама, горда, че поне аз съм отпаднала като "перо" в крехкия заводски бюджет. Днес обаче заводската заплата стига само за тока, водата, хляб и консервите на кучето ни Сахара. Когато я дават, де. Защото от доста време насам баща ми става в 6:30, взима душ, поема в познатата посока, но не получава нищо за това.
Когато се приберем със сестра ми, срещаме усмивки и топлина. Но АЗ виждам - виждам угрижените очи на баща ми, пресилената усмивка на майка ми. Виждам уморените рамене на баща ми, когато мъкне дърва за печката (защото какво ти отопление на ток, бре алооо?) и напуканите ръце на майка ми, броящи стотинките за хляб.
Поводът съвсем да кипна, беше както винаги "крайно интелигентното" изказване на нашия премиер: "Трябва да се съкратят 700-800 души във ВМЗ и тогава ще се реши проблема".
Г-н Борисов, извинявайте, че прекъсвам поредната Ви игра на тенис, но исках само да попитам - за кого по-точно ще се реши проблемът? За тези 700-800 души, сред които може да бъде и моят баща, които утре ще останат на улицата? За хората, които от сутрин до вечер са превивали гръб, за да можете Вие и свитата Ви да се реете свободно из света, да хапвате пържолки и да режете лентички? За хората, които Вие с лека ръка ще пратите на борсата или по-лошо... в гроба?!
Г-н Борисов, канят Ви на много места - да кръщавате бебета, да откривате сгради, да биете първия училищен звънец... Знам, че сте ужасно зает да се пъчите пред камерите и да ръсите дивотии на език, по-достоен за краварка от Чепръчане, но... Моля, когато намерите пролука в претоварения си график, заповядайте на гости вкъщи, в града на патриарха на българската литература Иван Вазов.
В града, чието препитание зависи 85% от предприятието, с чиято съдба Вие и себеподобните Ви се подигравате. Заповядайте да попитате майка ми как намира сили и варианти за днешната вечеря и как баща ми успява да осигури луксове като светлина, отопление и вода в жилището ни.
Г-н Борисов, живеем в 21 век. А на мен ми става неудобно, че когато си отида при мама и тате, имам компютър с интернет, докато познатата ми Мариянка е забравила дори как да си провери пощата.
Знаете ли г-н Борисов, животът на българина не е само магистрали и прерязани ленти. Българинът има нужда от работа. Българинът има нужда от топла храна. И от спокоен сън, а не легло, в което да се върти и да плаче скришом, защото не му го побира умът как утре ще нахрани и изпрати децата си на училище. И не са му нужни сладки приказки от Вашата уста. И вечните Ви войни с бившето правителство.
Покойната ми баба Христина ми казваше, когато бях още ученичка в 5-ти клас :" За нас беше тежко, но за вас ще е още по-зле. Направо не знам как ще се справяте, деца..." Сега разбирам, че е била пророк - знаела е, че един ден Вие ще дойдете на власт!
В Европа сме. А работниците от ВМЗ - Сопот живеят като в страна от Третия свят. Няма да се учудя, ако утре се прибера в родния си град и видя група мъже, въоръжени с пушки, да тръгват на лов - за насъщния. А жените им да събират опадалите по земята плодове. Като в Третия свят.
Майка ми винаги казва - "От всяка безизходица има най-малко два изхода". За тази безизходица, изходите наистина са два - Терминал 1 и Терминал 2 на Летище София. Г-н Борисов, моля съберете свитата си некадърници и изберете един изход. За Третия свят. Там със сигурност са останали повече хора, които можете да ограбите.
Оставете работниците от ВМЗ - Сопот да стават в 6:30, да взимат душ и да поемат познатата посока. Оставете им радостта да стиснат малкото заплата, изплюта от банкомата. Защото ако всички те утре решат да изберат двата изхода на Летище София - на кого ще царувате Вие? Кого ще ограбвате?
Искам баща ми отново да спи спокойно. А майка ми да се смее истински. Искам да не ги мисля какво са яли тази вечер. А да им завидя... Искам бръчките около очите им да са от смях, а не от грижа за насъщния... Ако е удобно.
