Май критиците сбъркаха: големият бутон Reset, който Хилари Клинтън връчи на Сергей Лавров през 2008, е сработил перфектно - само че някой шегобиец го е настроил на 1968. И няма по-ясен знак за задълбочаващата се Студена война между Москва и Запада от факта, че Путин заплаши света с ядрено оръжие пред група руски учители.
На младежкия форум в Селигер, където се бяха събрали около 800 от младите руски учители и дипломанти, Путин бе запитан за ролята на "историческата памет" в руската външна политика. И той реши да изтъкне, че враговете на Русия трябва да внимават: "Нека ви напомня, че Русия е една от най-големите ядрени сили в света. Това не са само думи - това е реалността. Нещо повече, засилваме способностите си за ядрено сдържане и развитие на въоръжените ни сили."
По-рано същия месец Путин вече бе обещал да изненада Запада с новите си ядрени оръжейни системи. "Някои неща вече са разкрити, например в областта на стратегическото офанзивно въоръжение, имам предвид ядрените сили за сдържане," обясни той. "Част от информацията остава тайна, но ще я разкрием, когато настъпи моментът. Работим усърдно, и нашите инженери, учени и работници влагат много усилия в тази насока."
Не сте разбрали погрешно - Путин заплаши Запада със смърт и разрушение. Успокойте се обаче.
Изказването му в Крим като цяло остана незабелязано - но размахването на ядреното оръжие от Путин донякъде привлече внимание благодарение на коментара на Ан Епълбаум във Washington Post.
Заслужава си да отбележим, че нейният съпруг е полският външен министър Радек Сикорски - човекът, чийто коментар за членството в НАТО като нереципрочен орален секс предизвика минискандал през юни. Може да се спори дали Епълбаум е твърде близо до мястото на съветските прегрешения, за да възприема неангажирано съвременна Русия, или е просто достатъчно близо, за да вижда ноктите на мечката да проблясват в есенната светлина. Но за едно тя е права: войната изглежда невъзможна и невъобразима, докато изведнъж вече не е невъзможна и невъобразима.
Но като "една от най-големите световни ядрени сили," какво точно смята Путин, че може да предприеме, така че Западът да не рискува ядрена война, нанасяйки удари на цели в Русия? Точно тази нагласа е най-притеснителна, когато става въпрос за разпространение на ядрено оръжие - без значение дали говорим за Путин, Ким Чен Ун или друг потенциално добре въоръжен тиранин.
Надали някоя атомна сила, ей така, без предизвестие, би стартирала ядрена атака срещу европейска столица или САЩ. Но пък и същото важи и за САЩ: Вашингтон примерно никога няма да провокира ядрена война с Русия. Някои лидери като Путин може да приемат тази предпазливост като подкана да стартират конвенционални атаки или - въпреки че това изглежда по-маловероятно - да използват малък брой тактически ядрени оръжия на бойното поле.
Което провокира въпроса: дали ядреният баланс прави света безопасно място за конвенционална война?
Като казваме това, ако две държави имат ядрени оръжия, дали се чувстват в достатъчна безопасност, за да се ангажират в конфликти на местно ниво по-често? Това е класическият парадокс на стабилност/нестабилност. През 1965 политологът Глен Снайдър го нарича "парадокс", защото ако има риск конвенционален конфликт да премине в ядрен, логиката на ядрените сили работи и в двете посоки: те или се чувстват ограничени, или се чувстват толкова защитени, че никоя държава не би проявила достатъчно безумие да използва ядрено оръжие, че може вместо това да изберат да слязат под прага на ядреното въоръжение. Съвременното разбиране на парадокса до голяма степен е дело на Робърт Джървис от Колумбийския университет, който отбелязва: "До степента, в която военният баланс е стабилен на нивото на тотална ядрена война, той ще става по-нестабилен при по-ниски нива на насилие."
Голяма част от американската ядрена стратегия през Студената война е била свързана с предизвикателството за решаване на този проблем - задача, която Джървис счита за невъзможна мисия. По време на администрацията на Айзенхауер, САЩ стартират процеса на разполагане на ядрени оръжия до фронтовата линия на потенциални конфликти, предварително делегирайки властта за употреба на тези оръжия при определени обстоятелства. Ако не можеш убедително да заплашваш, че ще стартираш ядрена война, има риска да стартираш случайно такава. Теоретикът Томас Шелинг нарича това "заплахата, която оставя известен контрол на случайността."
През годините много американски президенти са разглеждали ядрения арсенал на страната и са се ужасявали от мащабите на разрушенията. Може да се отстоява убедително тезата, че много от стратегическите и технически постижения в ядрения арсенал на САЩ - подобряване на точността и по-силен ефект на оръжията, като засилена радиация - произлизат от направно търсене на изход от реалността на взаимното сдържане. Търсенето на варианти за ограничени ядрени удари, без да се стига до тотална ядрена война, започва поне при администрацията на Никсън, като продължава и при Картър и Рейгън.
За съжаление избягването от взаимното сдържане граничи с нереалните фантазии
Независимо какви атомни оръжия или стратегически концепции създава Вашингтон, американските политици винаги ще се опасяват, че Москва или други ядрени сили може да поемат рискове, които САЩ не биха поели. В този аспект Вашингтон става жертва на собствените си съмнения в себе си. Въпросът е, че различните ядрени оръжия няма да дадат решение на нещо, което по същността си е липса на смелост или решителност. Президентът вероятно ще има същата полза от някое високоалкохолно питие, отколкото от нови ядрени оръжия. Може би все пак не от твърде много високоалкохолни напитки.
За щастие, Путин не е толкова смел, колкото бихме очаквали. Шансът ентусиазмът му за агресия да стигне до иницииране на ограничена употреба на ядрено оръжие е малък - поне не и в сценарии, които не изключват евентуална инвазия на НАТО в Русия. Руският дисидент и анализатор Андрей Пьонтковски отбелязва, че мотивите на Путин са по-"скромни" и не стигат до унищожение на САЩ - "максимална експанзия на руския свят, разпадане на НАТО и дискредитиране и унижаване на САЩ като гарант за сигурността на Запада". Ако Пьонтковски е прав, значи Путин има нужда от една неутрална Германия.
Централният елемент на путиновата стратегия е дефакто неутрална Германия, пречеща на НАТО да предложи гъвкава и силна защита на най-източните си членки. (Заслужава си да помним, че СССР отчаяно се опитваше да удържи обединена Германия извън НАТО.) Ето защо Путин например се появява на партито за рождения ден на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и избягва да споменава, че е бил готов да изпрати танковете през 1989.
Но на базово ниво употребата на ядрено оръжие противоречи на тази стратегия. С други думи, Путин поддържа все по-неубедителната фикция, че Русия не провежда инвазия в Украйна, основно за да не провокира германското обществено мнение до степен НАТО да се противопостави на агресията; той иска да превземе Украйна, но трябва да го прави на малки парчета. Ударът с ядрено оръжие по Варшава, естествено, би пратил тази стратегия по дяволите.
Политиката на Америка трябва да бъде концентрирана върху удържането на Германия стабилно в Северноатлантическия съюз
Ядреното оръжие усложнява тази задача, защото от всичките съюзници на САЩ Германия е най-скептична по отношение на ядреното оръжие. През Студената война много хора в Западна Германия считаха, че САЩ са решени да отбраняват Европа "до последния германец," мрачна отправка към перспективата за ядрена война между свръхсилите за разделена Германия. През 90-те години германското коалиционно правителство под натиска на Зелените настоя НАТО да поеме ангажимента да не използва първа ядрено оръжие. Сегашното германско правителство, под натиска на Свободните демократи, е с противоречиви нагласи към допълнителното разполагане на американско ядрено оръжие из Европа. Ядрените оръжия на Вашингтон може и да служат като успокоение за Полша и прибалтийските държави, но и усложняват деликатната задача да бъде насърчавана Германия да се противопоставя на Москва.
Освен това, колкото и да не ни харесват мотивите и действията на Путин, той е прав: с хиляди ядрени глави, Русия е една от най-големите ядрени сили в света. На никой не му се иска да започва ядрена война с него, колкото и да ни се иска някой да му поднесе плато с отровно суши или чаша с чай с полоний. В крайна сметка Москва разполага с инструмент за сдържане, който й позволява да извършва безнаказано убийства и още по-големи злини.
Така че Западът е изправен пред пореден стар парадокс от Студената война
Както отбелязва британският историк Майкъл Хауърд, САЩ са изправени пред две предизвикателства при конфронтацията с СССР: да правят достатъчно, за да сдържат Москва, без да уплашат съюзниците си до степен те да угаждат на Москва. Той описва тези импулси като сдържане и успокояване. Съветът му, макар и не по-вълнуващ от "яжте си зеленчуците," е толкова валиден сега, колкото и през 1982.
"Преди всичко трябва да спрем да се страхуваме и да се опитваме да се сплашваме един друг, с призраците на съветските ‘прозорци на възможности' или перспективата за неизбежна, самопораждаща се ядрена война," пише Хауърд. "Отбраната ще продължи да бъде необходимост в свят на суверенни държави. Ядрената война е ужасна вероятност, която нищо не може да премахне, но не бива да губим общ поглед от ужас от тази перспектива. За да се справим с дилемата, възникваща от тези две злини, ни е нужно ясно мислене, морална смелост, човешко съчувствие и преди всичко усещане за пропорция и мащаб. Основното условие за консенсус... е фактът, че всички ние трябва да пораснем."
В момента зрялостта не достига, докато Заподът се лута между оправдаването на поведението на Русия и обявяването на Путин за новия Хитлер ("Путлер"). Вашингтон няма нужда от бутони за рестарт, или от бягство от реалността във фантазии за ракетна отбрана, или глупави определения за Путин. Америка трябва да разбере базовата стратегия на Путин и да й попречи - и ако Вашингтон успее в това, със сигурност руският президент ще заплашва отново да изпрати ядрени ракети към Запада. Това е емоционален изблик, подкрепен от реална оръжейна мощ. Но е време да си спомним, че Западът е този, който е надраснал детинската агресия.
