"Мамо, а пък Мони разказва мръсни вицове, а не знае какво е матка..." Още помня как петгодишната Люси влетя с баща си от детската градина в кухнята, където с майка й пиехме кафе. Нормално за нея - като лекарско дете родителите й бяха обяснили съвършено научно, по учебника им по анатомия кое какво е. Така думата "пенис" беше научена преди думата "к*р".
Години по-късно в търсене на подходящи книжки за децата ми за ограмотяване по "неудобните теми", попаднах на една, която до ден днешен помня, а самата книжка вероятно се търкаля на нечий таван, защото се предаваше от ръка на ръка от приятелки с деца. "Мамо, мамо, я кажи кой прави децата?"
Естествено, че не е "Тате, тате...", защото в годините, когато се задават тия въпроси, най-близкият човек до хлапетата е майката. Когато имате две деца от различен пол с малка разлика - една-две години като мен, най-добре е да им обясните заедно тези неща. Нещата за секса, различните полове и т.н.
Не съм психолог, но смятам, че най-подходящата възраст за това е около 5 години. Защото тогава може и да спестите отговорите на някои въпроси, на които със сигурност ще трябва да отговорите след 6-годишна възраст. Някои деца на тази възраств вече се срамуват от голотата си, не искат дори да се събличат пред родителите си, камо ли да се появят без бански на плажа. Честно казано, изумена съм, когато видя 4-5-годишни момиченца с горнище на банския.
Книжката, която съм купувала преди двайсетина години, беше превод от немски език. Нарисувана като комикс за любовта между една мишка и един кърт, в нея разказваше за разликите между мъжа и жената, за секса - как се прави и как се стига до появата на едно бебе.
С типична германска пунктуалност бяха показани и някои пози - между мишките. Беше страшно забавно и цензурно. Сега такива книжки нещо не откривам. Въпреки че за разлика от онова време, днес книжният пазар е залят от купища детска литература. Но точно такива за точно толкова невръстните няма.
(Пишейки този текст обаче, открих, че книжката все пак е преиздадена и струва 6 лева...)
Няма и образователни предавания по телевизиите, а що се отнася до детските градини, не съм чула някоя моя позната с малки деца да ми е споделила, че някой ограмотява децата по тези теми. "Нали си имат родители", би казала някоя възпитателка. Прави са. Първо тези неща трябва да се обяснят в семейството - в една ранна възраст авторитетите за детето са там. Но когато подобни теми се обсъждат в по-голяма група деца и всяко от тях може да попита и да получи отговор, нещата се възприемат съвсем нормално.
Преди време търсех книга на английски език, подходяща за 12-годишната ми племенница. Такава, която да я заинтригува, за да я прочете. Слава богу, намерих. Не на българско издателство. Казваше се "12 неща, които тийнеджърите трябва да знаят" - и отново леко и смислено обясняваше за първите пъпки, менструацията, първата целувка, различните миризми, грижите за тялото, първото окосмяване и даже... мастурбацията.
От моя личен опит мога да споделя, че едно от най-лесните неща да привикнете децата към различните външни полови белези, е, когато ги къпете заедно във ваната - ако имате такава.
Просто я пълните с вода и играчки и ги оставяте да се пръскат с вода и да се замерят с надуваеми играчки. Така фактът, че другият е различен от теб като физиологично устройство се приема като нещо естествено.
Мои приятели бяха завели децата си няколко пъти на нудистки плаж като малки - в смисъл в периода им до 5-6 години, за да свикнат с голотата и да не гледат на това като на извънредна ситуация или "забранения плод". За самите тях, не-нудисти, също си беше откровение и предизвикателство. До ден днешен им завиждам за смелостта.
Продължавам да смятам обаче, че темата наистина лицемерно се пренебрегва от доста семейства и двойки/или единички с деца у нас. Срам, неудобство или просто... оставяш на улицата да ограмоти хлапето. (Провокирана бях и от статията "Отмъщението на гениталиите".)
Не всички имаме учебници по анатомия на човека вкъщи. Но все отнякъде трябва да се започне. Преди Интернет да ни е изпреварил. Мрежата не е съюзник на родителите, когато децата им не са натрупали някакъв критичен минимум познания в културата за половете.
"Лесното" по времето, когато отглеждах децата си, беше, че манията по Интернет я нямаше, нито наличието на PC у дома. И дъщеря ми беше "поправила" нецензурното изявление на неин съученик, който изпсувал в първи клас: "Да ти е... майката!" със "За секс говориш, така ли?!" и го пернала с тетрадка.
Но внимавайте с Интернет. Преди години 7-годишният син на моя приятелка беше пуснал в търсачката "gоli zeni". И ги беше намерил...
