Не е ли показателно за нивото на обществения разговор, че един банален паметник успя да генерира толкова много разделение, сблъсък на "компетентни" мнения и напрежение по патриотичната жила на българщината, колкото твърде малко други социални проблеми успяват да възбудят?
Погледнато отстрани, циклонът на истерията около Цар-Самуиловия паметник не е нищо повече от поредната буря в чаша вода.
Но когато родният монументален спор се постави в по-широк контекст, тогава вече става забавно.
По същото време, в което цяла София тупти от емоция заради 4-метровата бронзова отливка на Александър Хайтов, в Москва тече съвършено идентичен скандал - но много в по-мащабен, типично руски стандарт.
Ще се удивите колко много си приличат българската и руската паметна епопея:
- и в Русия честват 1000-годишнина от смъртта на исторически значим владетел - княз Владимир I Велики, светец и покръстител на Киевска Рус;
- и в Русия са счели за най-адекватно да отбележат събитието, като вдигнат поредния мегаломански паметник на видно място в столицата - само че техният гигант на класическия реализъм ще бъде висок 25 метра на площадка от близко 300 кв.м., с гранитен постамент и барелефи (малко по-нисък от 30-метровата статуя на Христос Спасител на хълма Корковадо в Рио де Жанейро).
- и в Русия парите за изграждането на паметника се събират с "волни пожертвования" под организацията на Руското военно-историческо дружество, ръководено от министъра на културата - само че техният проект струва не 100 000 лева, а близо 2 500 000 евро (150 000 000 рубли);
- и в Русия има люта битка между привърженици и противници на монумента, като споровете стигнаха дотам, че миналата седмица полицията трябваше да разтървава агитките от физически сблъсък;
- и в Русия проблемът изобщо не е естетически, а политически - Кремъл прегърна средновековието, за да го употреби в контекста на конфликта с Украйна. Впрочем, още от 1853 г. в Киев има паметник на княз Владимир на брега на Днепър, обаче московският си е поставил за цел да "надскочи" шест пъти скромните му четири метра височина.
Нищо, че Москва дори не е съществувала по време на живота и управлението на княз Владимир.
В инициативния комитет влизат "православни общественици", личният изповедник на Владимир Путин архимандрит Тихон и любимият му рокер - Александър Залдостанов-Хирурга, лидер на мото-групировката "Нощните вълци"...
За капак на всичко - столичното кметство дава разрешение за издигането на гигантския паметник върху наблюдателната площадка в парка на Воробьовите възвишения до брега на Москва река.
Проектът не просто променя цялостния вид на едно от емблематичните места в руската столица, като хвърля тъмно петно върху сградата на Московския държавен университет, но и побиването на 330-тоновия паметник в зона с висок риск от свлачищни дейности заплашва както парка, така и самия паметник - "символ на държавната мощ".
Представяте ли си как руските медии съобщават с прискърбие, че "Владимир се срина от върха"?
Самите власти осъзнават проблема, защото отделят от бюджета на Москва близо 405 млн. рубли за "укрепителни работи по наблюдателната площадка" - без обяснения защо. В крайна сметка, законите на природата надделяват. До 14 юли трябва да бъде избрана нова площадка за монумента, евентуално - на още по-централно място...
Връщане назад няма, гигантският княз Владимир ще трябва да го бъде.
Конкурсът е проведен без много шум и при закрити врати, има избран проект - фигура в цял ръст, държаща кръст в десницата си и меч в лявата ръка (само ако и очите му светеха...).
12-метров "макет" вече се произвежда в ателието на скулптора Салават Шчербаков, изваял паметника на бившия азербайджански диктатор Гайдар Алиев в Баку.
"Видях, че в интернет има петиция, но изобщо не се изненадвам. Има една категория хора, които вечно са "против". Противниците винаги крещят по-силно, отколкото защитниците. Обаче, ако поискаме мнението на мнозинството от руснаците, съм сигурен, че ще подкрепят проекта ни", отсича Шчербаков пред "Известия".
Трогателно е, че дори опорните точки си приличат: всеки, който изказва негативно мнение срещу паметника, е заклеймен като "толераст", анти-патриот, народен нихилист, незачитащ историческата истина.
Съответно, онези, които харесват проекта, са - без вина виновни - прикачени към "антимайдановците", които бранят кремълската линия по устав.
Машинариумът на троловете поема дебата и го потопява до низини, до болка познати и в България.
Иронията е, че по план монументът ще бъде официално открит на 4 ноември - Денят на народното единство в Русия.
Някъде в периферията остават мненията, че в епохата на интернет паметниците на исторически личности са обречени на отрицание, защото са изчерпан модел на обща памет, защото монументалният жанр е отживелица, нищо повече от ландшафтна атракция (по думите на журналиста Дмитрий Губин).
Здравият разум и опитът за водене на трезв разговор се дави в приливната вълна от пропаганда, политическа целесъобразност и нелечими обществени патологии.
А приликите с действителни лица и събития от българския контекст не са никак случайни.
Първо, паметникът на Самуил изобщо не е "злощастен". Злощастни са хулителите му. Кой е този анонимен автор, че ще си позволява да дава оценка за неща, от които нищо не разбира? И на всичко отгоре неграмотен, след като пише "побиването на 330-тоновия паметник", а не 330-тонен паметник. Защото въпросният паметник тежи 330 тона, а не е изпълнен в 330 тоналности. Но къде ти? Той да пише не умее, а тръгнал да налага мнението си за произведения на изкуството.