Със Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк", разговаряме за предложените промени в Закона за ГМО. Ако бъдат приети новите правила, България ще загуби не само пазари, но и ще накърни имиджа си на производител на екопродукция. Всичко е в ръцете на парламента, който гледа законовите промени. Предишното Народно събрание тихомълком пусна за отглеждане в България генно модицифиран памук - напук на всички забрани. 70% от гражданите на ЕС са против ГМО.
От Министерството на околната среда и водите твърдят, че законовите промени за генно модифицираните организими (ГМО) са нужни заради европейска директива. В случай, че не бъде приложена, ни заплашвали санкции. Има ли начин да бъде приложена директивата и да бъде защитен националния интерес?
Има основание, че европейската директива препоръчва регулиране, търговия. Има основания, с които да се твърди, че трябва да се направят такива промени, но те се отнасят най-вече за това, че има тотална забрана за всички плодове и зеленчуци, пшеница, тютюн, роза. Това обаче е директива, а не регламент и всяка една страна-членка би могла да се съобрази и същевременно да намери регионално приложение на директивата, така, както е направено в много страни. Тоталната забрана на всички плодове и зеленчуци според директивата не е приложима, а трябвa да се решава случай по случай. И ние бихме могли да се възползваме от това - за конкретен хибрид и конкретна култура. Така, случай по случай има решения в редица страни, например забраната на монсантовия хибрид MON 810.
А защо точно този хибрид?
Защото само той е разрешен за отглеждане в ЕС. След като са направени редица експерименти в унгарската Академия на науките, във френските и германските университети, е установено негативното влияние на този хибрид върху околната среда, здравето и затова този хибрид е забранен засега в шест страни от ЕС. Един от проблемите на България е, че ние нямаме независима научна оценка за рисковете, но бихме могли да се възползваме от натрупалите се научни доказателства в другите страни, където са събрани резултатите от лабораторните опити и разрушаването на околната среда.
Има ли възможност между първо и второ четене на законопроекта за промяна на Закона за ГМО да се стигне до промяна в текстовете?
Да, защо не? Ние го усещаме по реакцията на депутатите от ресорните комисии. Много от тях не осъзнаваха за какво става дума. Същевременно ми направи впечатление, че депутати от Комисията по земеделие дойдоха на заседание на Комисията по околна среда, за да се информират по-добре. Те научиха повече неща за ГМО. Мисля, че дебатът тепърва предстои. Самите депутати казаха, че между първо и второ четене ще има сериозни дебати и обсъждане - нещо, което не бе направено преди внасянето на закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО. Един от депутатите каза по време на дискусиите, че България като страна членка в много отношения трябва да се съобразява с националните си интереси, а не само с директивите на ЕС. Европа е раздвоена в момента по отношение на ГМО. България, въпреки че е малка страна, би могла да отстоява по подобие на Австрия националните си интереси. Очевидно не можем да се конкурираме на големи пазари с евтина храна. За да запазим своето земеделие и екологична продукция, по-добре е да заложим на качеството, а не на количеството.
В кои европейски страни се отглежда модифицираната царевица MON 810?
В индустриални количества се отглежда само в Испания. Отглежда се в малки площи и в Чехия, Словакия.
Ако законът бъде приет с текстовете, които се предлагат към момента, какви са опасностите за българското земеделие? Какво би могло да се случи?
Опасностите за българското земеделие са свързани най-вече с пазарите. Защото в ЕС няма търсене на ГМО. България ще загуби не само пазари, но и имидж. Ако ние искаме да бъдем страна с развит туризъм, не би било добре за имиджа ни. Още през деветдесетте Австрия например забрани много мутанти с аргумента, че иска да развива туризма, който неминуемо е свързан с качеството на храната. Същите аргументи са и в Гърция. В Австрия и Италия искат да развиват едно земеделско производство, което не би накърнило традиционното производство на земеделски продукти. Това са аргументите, поради които те отхвърлят каквато и да е употреба на ГМО.
Нашите политици обичат да ни сравняват със северната ни съседка. Как е разрешен там проблемът със законовото регламентиране на ГМО?
В Румъния, още преди да стане членка на ЕС, се отглеждаше в големи количества генно модифицирана соя. Тъй като обаче тя не е разрешена за отглеждане в ЕС, след като страната стана член през 2007 г., трябваше да унищожи цялото количество и по този начин претърпя 300 млн. евро загуби. Същевременно в момента там има и проблем със замърсяването. То продължава няколко години, след като е преустановено отглеждането на ГМО. В Канада например от 1998 г. е започната сеитбата на модифицирани рапица и соя. В момента обаче цялата земя е замърсена и там не е възможно да се отглеждат тези конвенционални култури. В Канада вече не се внасят никакви генно модифицирани продукти, но това е лош опит.
Как се развиваше отглеждането на ГМО в България до момента?
През 1999-2003 г. МЗХ бе разрешило да се провеждат т. нар. широки полеви опити. Не беше обявено обаче точно на кои места ще са те. По-късно министерството беше осъдено по Закона за достъп до обществената информация. През 2001 г. опитите достигнаха до 190 хил. дка - доста голяма площ като за опитно поле и експерименти. По време на тези опити условието бе тази продукция да се изнесе извън страната. Това обаче не се случи, има документирани във филми случаи, че продукцията е давана за фураж на животните. Освен това не са се спазвали необходимите буферни изолации между ГМО и другите полета.
Първоначално при приемането на Закона за ГМО през 2005 г. тези буферни зони бяха много по-големи. През 2007 г. обаче бяха намалени до смешни размери. Установено е, че полените политат на много големи разстояния. Пчеларите твърдят, че една пчела може да пренесе семена на 7-10 км. Така че тези разстояния от 20 до 50 метра, които са предвидени, са направо смешни.
През 2007 - 2008 г. в България имаше предложение към консултативната комисия към МОСВ да отглежда генетично манипулиран памук. Но той не е разрешен от ЕС и затова това не можеше да се приеме. Предложението тогава бе отхвърлено поради недостатъчните съпътстващи документи. Въпреки това законът бе променен от предишния парламент и забраната за отглеждане на модифициран памук отпадна.
Изглежда, че големите биотехнологични компании с интерес в ГМО навлизат по-лесно в новите членки на ЕС. Какво е Вашето мнение?
Твърде интересен е фактът, че точно сега, по време на промените на нашия закон, са предложени и промени в полския закон. А Полша бе една от страните, в които имаше почти тотална забрана - не само за отглеждане, но и за внос. Там също е внесен нов проектозакон. В Румъния има сериозен натиск от страна на големите биотехнологични концерни. В Чехия и Словакия се отглеждат пробно царевица, докато страните от стара Европа, с изключение на Испания, са по-резервирани. Говори се също, че „Монсанто" има сериозни намерения да отвори отново офис и предстставителство тук.
С какво точно модифицираната царевица е вредна за човека?
Има много аспекти, като се започне от икономическите - загубата на пазари. Същевременно малко се говори за правата на фермерите. Те стават зависими от тези концерни. Дори в страна като Канада този проблем е много сериозен - „Монсанто" съди фермери за това, че случайно семена са прелетели в техните градини. Хората в България не са свикнали да говорят за своите права, какво остава за земеделските производители! Те имат правото да ползват тези семена, които те желаят. Когато обаче закупването на семена е свързано без избор - да продължиш да купуваш само от един концерн, това не е коректно.
Генетичното инженерство в земеделие обаче е съпроводено не само със семената, но и със съответния пестицид. Въпреки че тези концерни обещават, че с използването на ГМО-семена намалява нуждата от пестициди, фактите са други. Там се използват дори повече от конценционалното земеделие. 15-кратно са се увеличили количествата пестициди след 13 години промишлено отглеждане на генетично модифицирани организми.
Другият мит е увеличаването на добивите. Няма нито една ГМ-култура, която да е създадена за увеличаване на добивите. Две са основните направления засега, които са постигнати чрез генното инженерство: устойчивост към определени неприятели и вредители и устойчивост към плевели. Например в Bt царевицата има вкарана бактерия, която убива вредни насекоми. В конвенционалното земеделие тази бактерия се използва като се влага в пестиците, а в генното инженерство е вкарана в самите семена. Но ефектът е, че тя убива не само целевите организми, например стълбопробивача, но и полезни насекоми.
А пораженията върху здравето на хората?
Много аргументи са свързани с това какви щети са нанесени върху екосистемите. ГМО остават в почвата и подпочвените води.
По отношение на здравето на хората и животните категорично има доказателства, свързани с алергиите.
Във фармацията, преди да се пуснат лекарствата в мрежата, се правят широки тестове и изпитания, понякога продължават дълги години. Тук обаче на практика всички хора биват подложени на един грандиозен експеримент, защото никой не е правил тестове, преди да бъдат предлагани за храна. Тук каруцата е пред коня, защото първо ни се предлага храна, а после започват да се правят експериментите и в момента тези неща вървят паралелно.
Всеки продукт с над 0.9% съдържание на ГМО, трябва да уведомява потребителя за това според европейска директива. Същевременно обаче някои членки са приели по-драстични ограничения и по-ниски прагове. Във Франция и Австрия прагът е 0.1%. В нашия закон първоначално ограничението бе 0.5%, но през 2008 г. бе увеличено на 0.9% (Проверки обаче показват, че производителите и дистрибуторите не смятат за необходимо да уведомяват върху етикетите за наличие на ГМО над допустимата норма, а често и изобщо за наличие на ГМО в стоките - бел.а.). И ние бихме могли вместо да либерализираме закона, да се синхронизираме като двете държави.
Не е ли твърде хлабав контролът върху търговията и продуктите с ГМО?
Контролът е разхвърлян между много агенции и институции и или няма капацитет, или воля. Това, което ни притеснява, е, че има фирми, които например през 2007 г. са произвеждали храни със съдържание над допустимото и не са указали наличието на ГМО. Същите фирми през 2009 г. отново са произвели такава храна. Никъде в доклада на РИОКОЗ обаче не става и дума за глоби и санкции. Ние сме подготвили закон и ще изискаме информация за глобите. По закон глобата е между 15 и 30 хиляди лева. Притеснителното е, че докладът е само описателен, а никъде не е казано нищо за санкции. За много от продуктите, които са анализирани, не е посочен производителят. Тук не може да важи принципът на търговската тайна. Идеята на европейската директива и на указанието на етикета е потребителят да има избор какво да купува.
Наясно ли са потребителите в България с опасността, която представляват ГМО?
„Агролинк" започна да се занимава с темата ГМО, след като през 2004 г., когато на първо четене бе приет законът. Ние продължихме тази тема, защото я смятаме за важна. През 2004 г. потребителите не бяха наясно с опасностите. Сега според мен хората поне са чували за ГМО. Вижда се, че има обществен дебат. По-голямата част от българите, както и 70% от жителите на ЕС, са против ГМО. Дори и хора, които не бяха чували за ГМО, след като се информират, се обявяват против.
