Наскоро по време на среща на високо равнище в Блед, Словения, Никола Димитров, министърът на външните работи на Северна Македония, изрази надеждата си, че преговорите за членство в Евросъюза ще започнат този октомври.
Освен това посочи, че началото на дискусиите ще помогне на младите хора да останат в страната и да се откажат от емиграция в преследване на "европейския начин на живот".
Това е един от редките случаи, в които топ политици от Западните Балкани посочват емиграцията като проблем и изразяват надеждата, че тенденцията може да бъде обърната след влизането в ЕС.
Въпреки това големият въпрос си остава дали началото на преговорите с Брюксел и дори бързото приемане на тези държави в Евросъюза ще помогне на младите и добре образовани жени и мъже да останат в региона.
Отговорът на този въпрос става по-сложен, когато шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - се сравнят със съседна Хърватия.
Там процентът на емигранти скочи до небесата от и въпреки приемането на страната в ЕС през 2013 г. Много хървати се надяваха, че членството в Европейския съюз ще осигури достатъчно инициативи за хората, за да останат в родината си, но нищо подобно не се случи.
Може ли малко магия с произход Брюксел да помогне в случая?
За повечето наблюдатели ситуацията около потока на емигранти от Балканите към Западна Европа е доста мрачна. По последни данни на Евростат около 230 хил. души са напуснали региона през последната година. Най-голям е броят на емигрантите от Албания - 62 хил. души. След нея се нарежда Босна и Херцеговина с 53 хил. души.
На трето място по емиграция е Сърбия с 51 хил. души, следвана от Косово (34 500), Северна Македония (23 400) и Черна гора (3 хил.).
Междувременно проучване на "Галъп" показва, че 46 на сто от жителите на Сърбия на възраст между 15 и 29 години искат да напуснат страната и нямат никакво намерение да се връщат, ако емигрират на Запад. 29 на сто от сърбите с по-висока степен на образование също искат да заминат и да не се завърнат никога повече.
Цената за подобен поток на емиграция обаче плащат родните държави на тези емигранти.
Според доклад на фондация "Уестминстър" от 2019 г. четирима от петима млади сърби обмислят да емигрират, а ако тенденцията се запази, това потенциално ще струва на Сърбия около 1,2 млрд. евро на година. Никоя държава и никой регион не могат да си го позволят, но в същото време се случва.
Ситуацията е подобна и в съседните страни, като тези статистики би трябвало да докажат на всички колко спешно е положението.
В сравнение с икономиките на Западна Европа, страните от Западните Балкани нямат много какво да предложат. Шестте държави от региона все още са най-бедните в Европа и темповете им на доближаване до европейските стандарти е твърде бавен.
По-голямата част от политическите елити от своя страна са фокусирани върху личните облаги и интересите на частния бизнес, отколкото върху обществените блага.
Добре платените работни места са малко.
През 2018 г. 1,5 млн. души в региона са безработни. Цифрата е по-малка в сравнение с 2017 г., но спадът се дължи най-вече на емиграцията, особено в страни като Босна и Херцеговина и Косово. Движението на човешки ресурси от изток на запад намалява работната сила в тези държави.
По данни от последния доклад на Световната банка от 2019 г. за Западните Балкани, ако проблемът бъде оставен без решение, предизвикателствата пред човешкия капитал ще ограничат сериозно перспективите за икономически растеж и намаляване на бедността.
А и не всеки напуска по чисто икономически причини.
Мнозина си тръгват заради "токсичната" атмосфера и смазваща липса на перспектива. "Повече Европа" на Западните Балкани може да промени нещата. Макар и разочаровани от празните обещания на местните елити, гражданите в региона все още споделят визия за членство в Евросъюза като дългосрочна перспектива за промяна.
Във всичките шест държави жителите са по-склонни да вярват, че членството повече ще помогне на страните им, отколкото да навреди. Поне четирима от петима запитани казват, че присъединяването към ЕС ще има ползи за страната им или за региона като цяло.
За много от тях процесът по присъединяване към Европейския съюз идва под различни форми. Гражданите в региона свързват членството с повишен жизнен стандарт, повече работни места, по-добро образование, по-чисти градове, разделно събиране на боклука и по-цивилизован политически дискурс. Свързват го с по-добро ежедневие.
Досега обаче усилията на Европа да предаде методите си за трансформация не водят до съществена промяна.
Те не успяват да повлияят на държавните процеси и на политиката. Освен това гражданите остават до голяма степен изключени от политическия дискурс в собствените си държави.
Що се отнася до Европейския съюз, разширяването му не е първа точка от дневния ред от години. Липсата на амбиция за присъединяването на нови страни членки не е изненада за никого, но и кара жителите на Западните Балкани да вярват, че техният регион никога няма да стане част от ЕС.
Затова същите тези жители избират друга стратегия, а именно да емигрират към ЕС.
Могат ли настоящите послания на Брюксел да вдъхнат нова надежда? По думите на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, Западните Балкани са много важен за Евросъюза регион. Тя подчертава, че на практика това е Европа и затова подкрепя колкото се може повече нарастващото сътрудничество между държавите от Западните Балкани и ЕС.
Фон дер Лайен официално поема ръководството на изпълнителната власт на ЕС на 31 октомври - денят, в който е предвидено Великобритания да напусне блока.
Колко Европа ще успее новото ръководство на ЕС да донесе в региона пряко ще определи съдбите на мнозина, които обмислят емиграция.
Както Западните Балкани са виждали много пъти, липсата на убедителни наративи, представени от открити, честни и отдадени личности, води до неуспех, а в това време енергичните и компетентни хора, които могат да доведат до пробив, напускат държавите си.
Внимателният избор кой точно ще ръководи процеса по разширяването на ЕС е от изключително значение.
И най-мощните инструменти на Евросъюза са с ограничено действие. От сравнителни анализи и мониторинг до техническа помощ и присъединителни фондове, успехът в Западните Балкани ще изисква много усилия.
Залогът е огромен и то не само за региона.
Освен ако скоро не се случат значителни подобрения, Западните Балкани почти със сигурност ще се изправят пред тежки демографски предизвикателства. Емиграцията ще доведе до масова липса на работна ръка и експерти, а това ще има както незабавни, така и дългосрочни последици.
Но най-трудно ще бъде да се помогне на обезлюдените държави, които най-ярки умове отдавна ще са си заминали.
