"Преизбирането на Обама е въпрос от жизнена необходимост. Америка на Обама - това е пътят към бъдещето, който нашата страна заслужава. Макар и труден, този път води към прогрес, към социална справедливост, към толерантност и равенство".
Този малко патетичен за нашия вкус призив е на либералния The New Yorker, едно интелигентно и умно издания в Съединените щати. Заедно с The Economist, NYT и други издания той е част от близо 4-те милиона тираж, които "гласуват" за Обама срещу 3.5-те милиона тираж на изданията застъпници за Ромни.
По традиция от средата на XIX век днес, първия вторник след първия понеделник на ноември, Америка избира своя президент. Двегодишната скъпа и сложна изборна процедура е на път да произведе своя резултат - отново демократа Обама в Белия дом или напористия му съперник - републиканецът Мит Ромни. В разгара на кризата Америка прави най-скъпите избори за $6 милиарда, а също и най-оспорвани и нажежени в историята, твърдят анализатори.
Картината е следната: по време на първия си мандат Обама не успя да постигне съществено намаление на безработицата - въпреки разкритите 5 милиона места в частния сектор, публичният дълг на САЩ е астрономичен - надмина БВП, стигайки $16 трилиона, мерките за намаляване на дефицита биха подействали в следващия мандат, а икономическият ръст е твърде слаб, за да му се възлагат големи надежди. Здравната реформа, ключово обещание от първия му мандат, беше блокирана.
Ако остане в Белия дом, Обама ще трябва да приеме горчивия факт на поражението в Афганистан - наред с облекчението, че прекратява най-дългата война в историята на САЩ - тъй като е очевидно, че след изтеглянето на американските войници страната отново ще бъде превзета от талибаните.
Въпреки това
Макар и с крехка преднина в рамките на статистическата грешка (около 3%), все пак именно Обама се очертава като фаворит - свенливият, мек на пръв поглед и харизматичен настоящ президент.
По принцип американските държавни глави се избират с много малка разлика, така че и този път не трябва да сме изненадани от изравнените рейтинги. По-важното е, че американските избиратели ще гласуват повече прагматично, отколкото подвластни на идеологеми или партийни програми.
Най-важни и този път ще са т.нар. пасивни избиратели, които определят своят фаворит непосредствено преди вота. Тази непредсказуемост само на пръв поглед заплашва да катурне удобната постановка, която Обама си изгради, за да остане в Белия дом.
Проучванията на общественото мнение показват, че за избирателите най-важни са икономиката и заетостта. Обама успя да наложи мнението, че Мит Ромни ще работи в полза на едрия бизнес, загърбвайки средната класа и американците, които са свикнали да разчитат на помощите на държавата. Всъщност - точно срещу тях. Да не забравяме и жените, които биха могли да загубят възможността да вземат самостоятелни решения относно контрацептивите и бременността (правото на аборт).
Основната нападка на Ромни - несправяне с кризата и слаба икономическа политика - Обама върна като бумеранг в лицето на републиканците и неговия предшественик Джодж Буш.
За момента цветнокожият лидер спечели два от трите предизборни дебата, събра повече хора на митингите си, подкрепата на повече медии и известни личности, води в ключови щати (Охайо, Айова и Уисконсин), както и в избирателните колегии.
Цифрите
Според американската избирателна система президентът се избира от т.нар. електори, излъчени от всеки щат - общо 538 души влизат в Избирателна колегия. Победител се излъчва при получени 270 гласа, а при равенство решаващата дума има Конгреса, където мнозинството принадлежи на Републиканската партия.
Тук действа мажоритарният принцип - кандидатът с най-много гласове печели щата, а от там - всичките му електори, които се разпределят пропорционално на населението на страната.
Сметките показват, че за момента Обама има нужда от около 30 гласа в Избирателната колегия, за да спечели, а Ромни - от около 50.
Най-колебливият щат традиционно е Охайо, като победата там може да се окаже решаваща, защото носи 18 гласа в Избирателната колегия. За момента Обама има преднина там.
Надеждата
Първия си мандат демократът спечели с ключовата дума "надежда" (Hope!). По-късно тя се превърна в химера за промяна и по-добър живот, отстъпила на предизвикателствата на кризата. Не без значение е и мнозинството на републиканците в Конгреса (долната камара на парламента) - важна предпоставка за блокиране на ключови реформи на Обама. Дежа вю от първия му мандат.
Ето защо за много избиратели истинската промяна ще се случи във втория мандат на Обама. Още повече, че последните данни за намаляване на безработицата засилват тези оптимистични усещания.
В последните си медийно-предизборни изяви президентът вкара в реториката си нова дума - "последен" ... дебат, среща, разходка с избиратели и т.н. Това показва, че той не само е решен да спечели втори мандат в Белия дом, но и че времето да се правят реформи е наложително.
Няма как да остави и вторият мандат в плен на голи надежди.
Харизматичният лидер
Барак Обама е личност, която умее да печели симпатии. Посланията му са внимателно балансирани, достатъчно меки, но и дипломатично резки, когато е необходимо.
Той е абсолютен фаворит за жените - и необвързаните, хората от средната класа, бедните, младите. Не е за пренебрегване и фактът, че латиноамериканската общност също го подкрепя.
Мит Ромни се ползва със симпатиите на богатите, по-възрастните, белите, християните. Основната му таргет група са мъжете. Той зачеркна с лека ръка избирателите на Обама като мързеливи хрантутници. Обяви се категорично и срещу гей браковете, което Обама прегърна като кауза.
И още нещо - Обама е типичното олицетворение на т.нар. "американска мечта", докато Ромни е мормон и мултимилионер.
Но основната разделителна линия между двамата е именно в разбирането им за ролята на държавата и държавните разходи. Ромни и кандидадът за вицепрезидент Пол Райън са за рязко намаляване на държавните разходи чрез орязване на различни социални програми и намаляване на данъците.
За разлика от тях Обама стои на позицията, че в днешните трудни времена държавата е длъжна да се нагърби с по-големи отговорности, следователно - и по-големи разходи. Вече стана ясно, че той смята да продължи тази политика и по време на втория си мандат. Заради което беше иронизиран от Ромни, че се вдъхновява от Европа...
Външната политика
Първият мандат на Обама ще се запомни с убийството на терорист №1 Осама бин Ладен, както и с изтеглянето на американските военни от Ирак, което се понрави на доста американци на фона на нуждата от икономии и раздутия военен бюджет.
Скорошното убийство на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс, невиждано покушение за последните 30 години, администрацията на Обама замаза с публично поемане на вина от страна на държавния секретар Хилари Клинтън. Както стана ясно, тя ще напусне поста си в Държавния департамент след изборите, дори и Обама да бъде преизбран.
Барак Обама не се поддава на натиска на Израел за по-твърди действия срещу Иран, а също така пази и дистанцирана (на пръв поглед) позиция за Сирия.
За разлика от него, Мит Ромни е по-поляризиран, по-краен и решителен кандидат. Той с лека ръка обяви, че би се впуснал във военна авантюра в Иран на среща с едрия бизнес, както и че ще втвърди тона спрямо Русия. Тази реторика от 80-те години като че ли не пасва на днешните реалности.
Освен това в този век мнозинството американци изглеждат по-разтревожени и притеснени за собственото си благополучие и бъдещето на децата си отколкото за величието и предопределената роля на Америка. Държавата, която е последната най-голяма надежда на човечеството, както казваше Рейгън.
Надеждата изглежда и този път е на страната на Обама. Но вече е ред на реформите.
