Шаманизъм, НЛП (невролингвистично програмиране), друидизъм, орфизъм... Както и да се нарича, обозначава търсенията на пътищата отвъд, комуникацията с други състояния на съзнанието. Някои ги предприемат, други се страхуват, трети го смятат за съвършена глупост. Не се наемаме да съдим. В тези търсения всеки е сам за себе си.
Стана 9-ти. От няколко години чакам този 9-ти. Планът е Б - отиваме на церемония с Аяуаска. Това, че е извън София, е още едно предимство. Пътуваме - всеки с причина защо иска да е там.
Харесвам подбалканския път. Баба продава сладко от диви ягоди в отбивката. На юг е топло, а в София валя сняг предния ден. Пътуваме към Казанлък. Там, близо до село Копринка, ще бъде церемонията. С шаман от Испания.
Силно място. Севтополис е наблизо, под водата на язовира. Караме по черен път към тракийска могила, полуразрушена от иманяри. Къщата е зад могилата. Дървена, бяла "малка къща в прерията". Изглежда спокойно в нивите. Има вече няколко коли отпред. Дворът е голям, а наоколо обикалят кокошки и куче.
Знамена свързват къщата с дървена беседка на двора. Знамена с мантри. Къщата гледа на юг. Хора копаят дупка, поздравяваме се, май никой не познава никого. Жени строят олтар от пръст и вода в средата на долния етаж. Веднага виждам шамана. Прилича на баща ми. Дошъл е от Испания за две церемонии. Днес и утре. Виждам и българския му колега. Прилича на Коцето Калки, но в по-млад и суетен вариант. Не ми харесва.
Събираме се. Олтарът е готов. Платихме капаро по банков път - 60 лева. Още по 70 - на място. "Стойте си по местата, ние ще минем", организират плащането шаманите. Всичко става на ръка. Ордер + 70 лева. Платено. Калки е усмихнат. Доста мисли рестото. Церемония, шаманизъм, тъмна светлина.
По време на церемонията, ще се приема Сан Педро и Аяуаска. Поглъщам топче Аяуаска. Хм. Има вкус на тютюн за наргиле. Следва 50-грамов шот със Сан Педро. Мескалито. Раздават ни торбички. За повръщане.
Около 50 души сме. Има хора с "Адидас", семейство с 16-годишна дъщеря, лелки, млади. Всеки е неслучайно тук. Има добра вибрация. Чакаме. Медитираме. След 2 часа са повърнали над 95% от хората. Силно. Тихо. Повръщане. Масово. Като след отравяне. Не повръщам. Смея се. А нямам право. В церемония съм. Казват ми, че тези хора повръщат заради моите грехове. Доста има да повръщат.
Има персонал. Сменят торбичките и ти подават салфетка. Шаманът не спира да пее. Харесва ми. Има обстановка. Чакам вибрацията. Не идва. Предлагат ми още един шот. Този е с Аяуаска и вино от нея. Пия. Вкусът е друг. Всички повръщат. Аз не. Чакам. Идва. Шаманът е с кожен тъпан. Влизам във вибрация.
Лежа на дъските. Усещам къщата и хората. Силно. Тъпанът на шамана спира. Коцето запява кришнарска мантра... и всичко отива по дяволите. Отварям очи. Изкара ме много грубо. А уж е шаман. Менте. От шаманизъм и Аяуаска се оказах упоен на псевдокришнарски ритуал. Ужас.
Кришнарите са ми скучни. И сега к'во? Дреми. Сигурно има 5-6 часа до изгрева. А онзи пее ли, пее. И всички не спират да повръщат. Не повръщам. И Ирина не повръща. И тя е тук, не е във форма. Попитах я как е. Каза, че не е тук. Супер, поне един от нас е на място, различно от това и странства в главата си.
А той пее. И хвърля "кедър" в жаравата на олтара. Хвойна. Абе нали са от едно семейство, смърдят еднакво гадно. Не се вижда добре. Светлина няма... Анализирам ситуацията. Упоен съм.
Това не е Аяуаска. Това е нещо друго. Нещо познато отпреди. Морфин. Мразя го. Продължавам да мисля - нещо на макова основа са ни дали. Мамка му. Прецакаха ни. Поглеждам към другите хора. Трябва да измъкна Ирина и себе си от тук. Пфф. Кришнари. А всичко така добре започна. Goddamn hippies!
Няма да стане сега. Нямам особен контрол над тялото си. Скапаният морфин. Не съм дошъл тук да ми дават упойки. Още няколко часа до изгревa. Има вече разни хора в трипа. Калки се умори от хипи изпълнения за слънцето с пресилен английски и странен акцент.
Шаманите пиха от друга бутилка. Мамка му, оставих се някакви псевдо-кришнари-хипари да ме упоят. Сега остава вятърът да каже на шамана да ни даде отрова и ето ти масово самоубийство. Глупости. Не издържам вече и се смея. До мен Павел повръща. Гол е до кръста. Не съм видял кога се е съблякъл. Goddamn hippies.
Смея се. Постил съм два дни преди церемонията. Дехидратиран съм. По време на церемонията нямаш право да пиеш, ядеш или пушиш. Ирина се движи. Мрънка. Млъква. Испанецът избухва с песни. Добър е. Земя. Огън. Вода. Вселена. Има от Познанието. С него влизам. Минаха доста часове. Не съм губил представа за време.
Съмва се. Ирина се надига, ама по-добре не. Какво ми дадоха? Морфин. Ужас! Споко. Трябва да се измъкнем. Още сме доста неподвижни. Не си усеща тялото. Смее се. "Телефонът. Русен. Чантата", подреждам всичко механично в главата си, за да не загубя контрол.
Изгрев. Красив. Слънцето излиза над тракийската могила. Наистина е силно. Ще събера облаците и се махам. Изнасям Ирина навън. Добре е. Няма сили, но се държи. Не мрънка. Държи шоколад и се опитва да преглътне парченце. Събрах облаците. Яж. Не мога. Телефонът. Русен. Вътре шамани продават бижута. Заредени са с енергията около олтара. Зомбясали хора протягат ръце към тях. Усмихват се отнесено.
Трябва да се измъкнем. Нямам добра координация. Нямам кръвно, но поне стоя прав. "Колата. Телефонът. Русен", продължавам да си повтарям. Ръцете не ме слушат. Студено е. Battery low. Ееее, наистина, като в "Децата на царевицата". Смея се. Сутрешна истерия. Тъпи кришнари с фалшив гуру. 130 лева за морфин. Перорално - "супер". Обаждам се на Русен. Вдигна. Идва.
Искам само легло и баня. Ирина прилича на изкарана от гроба - с торбички под очите. Рошава. С тъмни петна по лицето, сбръчкана кожа от дехидратацията и черно под ноктите. От пушилката цяла нощ. Смее се. Преебаха ни. Супер коледен подарък за нея. Мразя Коледа. Какво ли да й подаря за Нова година?
Русен не може да намери пътя, а е местен. Времето е спряло. Ние също. Идва. Смее се. Много. Пея мантри в колата. Сутрешна истерия. Трябва ни хотел. Ужас! Приличаме на таласъм и детско трупче. Влизаме в хотела. Стая. "Тежко пътуване. А закуска? Утре. Ключ. 202 стая", обясняваме се на рецепцията с тъмни очила. Смърдим на хвойна. Баня.
Още сме зле. Баня, припада ми се вътре. Сън, храна и още много сън. После пак в колата и обратно към София.
Харе Кришна, поне отказахме цигарите.
