Преди няколко седмици 25-годишен мъж от Торонто на име Алек Минасян се заби с микробус в тълпа от пешеходци, в резултат на което загинаха 10 души и още 16 бяха ранени.
Подобно на стрелбата през 2014-а в Исла Виста, Калифорния, атаката с микробуса постави така наречените "принудителни въздържатели" в центъра на обществения дебат.
Това е неособено сплотена група мъже, които се смятат за подложени за принудително въздържание от секс.
Сега журналисти и учени се опитват да предложат решение на проблема с "принудителното въздържание" в западния свят.
Тъй като тези мъже вярват, че са неоснователно лишени от женско внимание и изначално заслужават секс, те превръщат своето неудовлетворение в гняв срещи жените, които "ги лишават от секс", вместо да се замислят как би трябвало да постъпват във взаимоотношенията си.
Според някои феминисти обаче реалният проблем е неспособността им да контролират жените.
Междувременно икономистите отбелязват, че хората с ограничен достъп до секс страдат в същата степен, в която и тези с ниски доходи.
Решението? "Преразпределение" на секса - странна нова версия, основана на марксистката концепция за преразпределение на богатствата.
Тези дни в дискусията се включи и колумнистът в New York Times Рос Дутат, като описа някои странни хипотези как обществото би могло да се адаптира в отговор на проблема си с "принудителните въздържатели".
Той очаква да бъде използвана съзнателно логиката на търговията и технологиите, за да се реши проблемът с неудовлетворението, независимо дали то прави мъжете гневни и опасни, или просто депресирани и отчаяни.
Нарастващата амбиция проституцията навсякъде да се превърне в регулиран и легален труд може да се погрижи косвено за решението.
Не твърде изненадващо, визията на Дутат за бъдеще, където секструженичките реализират нуждите на мъжете, които не могат да получат секс по друг начин, разгневи мнозина.
Въпреки че по-късно той разясни, че никога не е имал предвид с думите си, че това е желан резултат, от тази идея лъхаше на нещо още по-потресаващо: тезата, че по някакъв начин е отговорност на секструженичките - общност, която не само е постоянно маргинализирана и стигматизирана, но и особено уязвима на тормоз и насилие - да предотвратяват преориентирането към насилие на самотните мъже-женомразци.
Това не е първият път, в който платената женска компания се предлага като лек за неуместно или вредно мъжко поведение.
След като The New York Times доказа отдавнашните слухове, че Луи Си Кей редовно е упражнявал сексуален тормоз с навика си да мастурбира пред жени без тяхно съгласие, много хора подметнаха, че е могъл просто да си наеме момиче на повикване, пред което да задоволява този си "фетиш".
По подобен начин, след като Харви Уайнстийн беше разкрит като сериен изнасилвач, някои зададоха въпроса защо не е наел "професионалистки".
Този възглед "Ако не можеш да го получиш, плати си за него!" по смисъла си означава, че работата на секструженичките е безрезервно да удовлетворяват мъжките сексуални нужди, до голяма степен като секс-робот, което Дутат също предлага като възможно решение.
Но ако попитате въпросните жени какво е тяхното мнение по въпроса, идеята те да се намесят като спасители на "принудителните въздържатели" е не само абсурдна, но и опасна.
Въпреки че срещите със секструженички могат да спомогнат за досега на хората с интимността по приемлив начин, това не е начин за преодоляване на мъжкото неуважение към жените.
За много хора, които имат трудности с изграждането на връзки чрез общоприети сред обществото начини, секструженичките категорично са начин да изразяват сексуалността си в безопасна среда, където няма да се опасяват от чужда критика.
За тези, които имат вредни представи, че им се "полага" секс обаче, препоръката да се ориентират към платена компания е изключително опасна.
Цялата дискусия е показателна за възприятие за света, в което се приема, че секструженичките нямат никакъв контрол и е доразвиване на дехуманизацията и обективизирането, с което те се сблъскват като цяло.
Идеята, че принудителните въздържатели трябва да се ориентират към проститутки, залага на принципа, че последните не могат или не бива да отказват.
Значи или те трябва да имат възможност да отказват като всички други човешки същества, или се приема, че една група жени заслужава да бъде смятана за веш.
Тезата, че търсенето на услугите на секструженичка е решение за сексуалната незадоволеност на тези мъже, е въплъщение на идеята, че има някакъв тип "амортизатори" между насилието от мъже и особено сексуалното насилие и ‘добрите' жени, които не се занимават със сексуслуги.
В глобален план, между 45 и 75 процента от секструженичките са се сблъсквали с физическо насилие. Заради незаконността и стигматизацията на сексуслугите, те често избират да не съобщават в полицията за престъпления, извършени срещу тях.
"Принудителните въздържатели" може и да не са организирана общност, но ако атаката на Минасян и реториката на неговата общност учи на нещо, то е, че има мъже, които вярват в тази идеология и не виждат проблем в прилагането на физическо и сексуално насилие срещу жени.
Насърчаването им да плащат за секс няма да постигне нищо, освен да изложи секструженичките, и без това маргинализирана група, на още по-голям риск.
Според мнозина за "принудителните въздържатели" наемането на професионалистки няма да помогне, защото въпросът не е в липсата на секс, а във властта, контрола, усещането, че сексът ти се "полага по право".
И най-вече това е въпрос на ярост - абсолютна, насилствена ярост - която стои в основата. Те ще ви го кажат в прав текст: те се хвалят как ще навредят на други хора.
Реториката им обикновено представя сексуалността в мъгляво икономически понятия, като твърди, че мъжете и жените имат "сексуална пазарна стойност", която определя кой с кого може да прави секс.
Скорошен пост в тематичен форум например обяснява причината, поради която "мъжете не получават секс, защото жените със сексуална пазарна стойност, равностойна на тяхната, изкуствено "завишават" стойността си като носят грим и разкриващо тялото облекло, за да се "забиват мъже над тяхната категория".
Решението според въпросния пост е в преразпределение на секса, не много по-различно от предложението от жените да се изисква да правят секс с мъже с "равна" пазарна стойност, а някои жени, включително самотните майки и тези с повече от девет сексуални партньори, " да бъдат заставени от държавата да излизат и да правят секс със самотни мъже".
Въпреки че "самотните мъже" приемат секса за продукт за широко потребление, те като цяло имат негативно мнение за секструженичките.
Те ги мразят, защото взимат пари за секс, и естествено за тях това е анатема. Преди да започне безразборна стрелба в Исла Виста през 2014 г., Елиът Роджър засяга тази идея в 141-страничния си манифест, озаглавен "Моят извратен ум".
Наемането на секструженичка, постулира Роджър, носи "временно приятно усещане за момента, но впоследствие кара човек да се чувства като жалък смотаняк, защото се налага да наема момиче, когато други мъже получават това изживяване безплатно."
Дори и тези мъже да започнат да плащат за секс, базовият проблем с насилието срещу жени няма да изчезне обаче. Негодуванието от необходимостта да плаща за сексуални услуги от жените, съчетано с начина, по който секструженичките се приемат за лесно заменими от обществото като цяло, не е добра комбинация и само ще допринесе за пренасочване на насилственото женомразство.
Богати, влиятелни мъже като Уайнстийн извършват сексуално насилие срещу жени не защото нямат достъп до секс по взаимно съгласие, а защото сексуалното насилие е форма на упражняване на власт над тези жени.
В същия дух, актовете на насилие, извършени от "принудителни въздържатели" като Роджър и Минасян, не са резултат от несправедливо разпределение на секса - те произлизат от общество, в което мъжете имат свободата да налагат собственото си усещане за неадекватност върху жените.
В крайна сметка, правилата на уважението и съгласието важат за всички форми на сексуален контакт, независимо дали са свързани с размяна на пари.
Въпреки разменното естество на сексуалните услуги, никога не можете да си купите нечие съгласие. Плащането за интимни услуги не означава, че те са достъпни винаги, когато на който и да е му хрумне да ги пожелае.
