Онзи ден, докато си купувах кафе, пред погледа ми попадна нещо странно. Видях българската дъвка с името Ideal (точно така написано), но в опаковка на... дъвка "Тurbo".
Преди да се запитате защо ви занимавам с нещо така банално и ежедневно, нека обясня какво значи това, особено за днешните подрастващи, които няма как да си спомнят дъвките "Тurbo" - този турски символ на качество от 90-те години.
Това бяха дъвки, всяка от които съдържаше картинка на някой "як" автомобил. Децата събираха тези картинки и всички знаеха, че те са готини и идват от Турция, а на опаковките им пишеше Kent - най-големият производител на сладки неща от южната ни съседка.
Сега дъвките "Идеал" - битовият символ на българско детство при социализма, се предлагат с надпис на латиница и с картинки на автомобилчета, точно както "Turbo" навремето.
Приликата е толкова голяма, че човек няма как да не се възхити на широкия размах на търговците.
Ами да - ако нещо може да прескочи граници, епохи, да обедини спомени, студени войни, възродителни процеси, социални отношения и културни навици в едно - то това е маркетингът.
Кой друг по подобен жизнеутвърждаващ начин ще успее да използва емоциите на потребителите, за да ги накара да си купят нещо, пък било то и ужасяваща мимикрия успешни продукти от различни десетилетия - каквато е колекционерската серия с автомобили на дъвките Ideal?
Именно поради своята жизнерадост, маркетинговото мислене постепенно замени, да не кажем и че напълно припокри, историческото възприемане изобщо на времето отпреди 10 ноември 1989-та година.
Замени го - най-малкото, защото за периода отпреди "промените" наистина съществува маркетингово мислене в България.
И го припокри - защото историческо, рационално, градивно осмисляне - не се забелязва - поне не и извън ограничени и не особено влиятелни - политически и обществено - интелектуални кръгове в страната.
И все пак денят 10 ноември, когато върхът на пирамидата, изразен във фигурата на генералния секретар Тодор Живков - беше свален от пиедестала - се оказа важна и преломна дата за всички българи. Както често става с изключително значимите дати обаче, дори самото споменаване днес - точно 26 години по-късно - звучи банално и непривлекателно.
Съвсем друго си е да облечеш датата в лъскава опаковка - както дъвките Ideal се смесват с опаковката на Turbo, за да изглеждат по-добре.
Периодът на социализма - поне погледнат в перспектива от днешната гледна точка, звучи ужасяващо скучно и дори архаично, особено сравнено с буйните 26 години, които последваха.
Изобщо - как да отбележиш тържествено началния час на вакханлията?
Кой иска да помни кога точно е започнало "партито", ако по средата му всички участници са (или се държат като) пияни, размахват пищови, рушат мебелировката и се борят за централното място пред музикалния пулт?
Все пак има някои проекти у нас, които будят уважение чрез своето отношение към близката история - към тази отпреди 26 години - и независимо, че някои от тях я комерсиализират, те успяват и да се абстрахират от нея, без да я осъждат, нито възвеличават.
Факт е, че не е възможно напълно осмисляне на българската история единствено чрез елементарно наблюдение на бита, но, дори на битово ниво - историческото знание никога не вреди.
В крайна сметка, за разлика от Русия, където съвсем наскоро се появи часовник на Apple с лика на Ленин; където червената звезда все още си е неотменен символ, украсяващ вратите на всички метростанции и на хиляди сгради в столицата Москва - у нас петолъчки вече трудно могат да се видят на живо, освен върху изоставените камиони или фабрики в провинцията, които фотографът Христо Узунов така упорито издирва.
Но дори това е достатъчно, за да ни даде светлата надежда, че вече сме вникнали достатъчно в шмекерията на комунизма и на неговите рожби, за да не я мултиплицираме, дори когато грозните й следи са навсякъде около нас.
В галерията може да видите проекти, сайтове и автори, които представляват същински етнографски музеи на социализма - такива, каквито чакаме вече години наред да се създадат в реалността и в столицата.
За разлика от множество неграмотни сайтове, които подменят историята в полза на някакъв свой интерес - показаните места в мрежата (и една книга) са ако не друго - то най-малкото гарантирано добронамерени.
Сегашните дъвки "Идеал" са с картинки на известни забележителности от България, а вкусът и формата нямат нищо общо с дъвките Турбо (пък да имаха няма лошо). Авторката можеше да "жертва" 10ст. и да си купи поне една дъвка, преди да напише цял безсмислен роман.