От 25 години насам, щом наближи 9 септември - денят, който злощастно обърна историята на България, вкарвайки я в коловоза на съветското влияние, си задаваме неизбежния въпрос: отиде ли си комунизмът, щом отблясъците му редовно нахълтват неканени (а понякога съвсем открито добре дошли) в настоящето чрез светли образи и мили спомени?
Помните ли истерията по дъвка "Идеал", която се върна уж от "нищото" по щандовете? А помните ли как преди две години на Тодоровден, когато е съборът на град Правец, пуснаха по сергиите тениски с лика на Тодор Живков? Бяха продадени като топъл хляб и нищо чудно.
Да, Правец, чиито девиз "по правия път все нагоре", изписан с огромни букви на разклона от магистралата (с което наподобява по неприличен начин лозунг, взет от времето на комунизма, когато гръмките намерения редовно надминаваха реалността) - е роден град на комунистическия вожд - другаря Тодор Живков.
И това има значение.
Защото както бедната родна къща, изградена допълнително с държавни пари и блестяща сега с двата си реставрирани ката, с миндери и ниски масички в народен патриотарски стил, така и новата резидеция (сега музей), в която Тодор Живков е посрещал Муамар Кадафи, Ганди и други възрожденски лидери - напомнят неизбежно:
градът помни и почита българския Първи.
Като се добави и паметникът, издигнат в чест на генералния секретар на БКП по повод 90 години от рождението му, който е поставен в специална градинка на входа на града, до спортен комплекс "Правец" и който е построен със средства, дарени от благодарните съграждани, става съвсем ясно - комунизмът и спорната личност на Живков живеят в паралелна реалност в Правец, идеализирани.
И свързвани единствено с прогрес и благоденствие.
Ако се абстрахира от провинциалния манталитет на правешките жители, които се гордеят, че Живков е направил толкова много за града им, човек може много да се чуди и мае на загадъчния манталитет, според който е нормално да славиш диктатора.
Ако погледнем психологически на въпроса, но и въоръжени със съответната историческа култура, която не се преподава в училище, бихме казали, че отношението на правенчани много прилича на стокхолмски синдром:
жертвата се радва на насилника.
И ако за местните хора е донякъде обяснимо, макар и до болка тесногръдо, да се радват на личността на Тодор Живков, който е направил от селото им първи в райна по стандарт на живот град, то как, освен с политическо безсилие бихме могли да обясним поведението на обществени личности, които нямат нищо общо с Правец, в публичното пространство, когато стане дума за бившия Първи?
Защото от години наред действащи политици от ляво и от дясно залитат в носталгия по хубавите страни на соца или се изпускат в
славославене на Тодор Живков.
Да разчитаме единствено на слабата си памет и на надеждата, че хората се променят ли, за да простим факта, че тържественото откриване на паметника на Живков в Правец през 2001 година беше под патронажа на бившия президент Героги Първанов и беше придружено от почетна гвардейска рота?
Действително, забележителни са опитите на отделни политици да реабилитират носталгията по онова загубено време - наскоро премиерът Близнашки го определи като светъл идеал с лошо изпълнение, а миналата година тогавашният външен министър Кристиан Вигенин честити 9 септември във Facebook, защото тогава нямало убийства и изнасилвания. Цецка Цачева пък си спомняше високия наратив на прогресивната социалистическа младеж, докато строили път.
Най-последователен със сигурност е Бойко Борисов, който не крие, че уважава "държавника Тодор Живков".
Но е неизбежен въпросът каква другарска комунистическа вярност може да крепи политиците, когато се опитват да се самоубедят, че Тодор Живков бил добър държавник, каква носталгия ги кара да са благодарни, че нашият диктатор тероризираше хората тихомълком чрез ДС и лагерите, вместо шумно и назидателно като разстреляният съседски диктатор Чаушеску?
И не е никак чудно, че новите поколения гледат на соц-а като на фосил от една измислена епоха, в която не биха искали да живеят, но биха искали да познават.
Затова и те нямат нищо против тениските на Тодор Живков, нито против дъвките "Идеал", шоколада "Кума Лиса" или пастата за зъби "Поморин". За тях "Кореком" е любопитен бренд, чиито статут им е трудно да проумеят.
Но за наша всеобща беда, комунизмът се е загнездил дълбоко и лошо в тъканта на обществото, не без угодното му подценяване от страна на политиците и не без умелото предизборно използване на части от идеологията му (като например осигуряването на значителна част на населението на блага, чиито достъп би трябвло да е нормално човешко право - ток, урбанизация, пътища, заводи, технологии...)
И вместо Музей на комунизма, който да показва спомени от трудовите лагери, и стаите за разпит на Държавна сигурност, и висините на хранителната индустрия на социализма, ние създадохме Музей на социалистическото изкуство, показвайки как идеологията може да превърне идеала за женското тяло в едра работничка, изкривена под чувал камъни за "благото на народа".
Затова, колкото и да ни се ще да вървим напред и да "се развиваме", още години наред навярно ще трябва да си спомняме, че два дни преди 9 септември е 7 септември - денят, в който тази година, ако беше жив, Тодор Живков щеше да навърши 103 години.
И така всяка година ще се чудим важен ли е този ден за отбелязване или съвсем може без него, поне докато не изградим еднозначно отношение към историята си като народ.
А за това са необходими повече съвест и кураж. И то в доста по-голяма степен, отколкото проявяваме сега.
Нямам приятни спомени от управлението на ТЖ, но той се издига много над равнището на всички, които го последваха. Между пигмеите и аз бих изглеждал гигант. Е от това е носталгията.
"човек може много да се чуди и мае на загадъчния манталитет, според който е нормално да славиш диктатора." Не е изобщо загадъчен. Целта на комунизма е промивка на мозъка и премахване на националното самосъзнание, заменено с величаенето на група хора (вождовете ). БКП по-късно преиуменувала се в БСП направи всичко възможно да заличи всички нечовешки деяния през своята история. За това сега като отвори човек един училищен учебник по история никъде няма да намери информация за гоненията, за изчезналите хора, за провалените човешки съдби, за трудововъзпитателните лагери и т.н. Нима не знаете - по времето на комунизма е нямало престъпления, нямало е бедност, нямало е недъгави и сираци. Пълна идилия! Благодаря на бога, че българите сме адски твърдоглави и благодарение на това и след петвековното робство у някои от нас остана българския дух. Това важи и за хората по време на комунизма - единици, които не искаха да са част от малоумното, блеещо стадо. В такива хора ни е надеждата. Но докато в България има партии като тези, които са дейни днес, няма как да се оправим. Шапка му свалям на Тато за майсторството, с което накара българите хем да мразят сами себе си, хем да мразят и родината си. Преди време имаше една много трагична анкета по БТВ, в която се оказа, че не малка част от младото поколение милее по комунистическото ни минало и се гордее с бай Тошо. Хора, които нито са били родени тогава, нито знаят какво е било. Комунизмът е бич божи. На хартия може и да звучи примамливо, но на практика виждаме до какво води. Дори китайците разбраха, че само с чист комунизъм няма да стане и за това в момента не са като Северна Корея, която между другото много бих искал да приеме всички българи, които се възхищават от този режим и да им го покаже в най-малки детайли барем им го избие от тъпите кратуни.
Саше дай сега и с малък цитат ,,И вместо Музей на комунизма, който да показва спомени от трудовите лагери, и стаите за разпит на Държавна сигурност, и висините на хранителната индустрия на социализма, ние създадохме Музей на социалистическото изкуство, показвайки как идеологията може да превърне идеала за женското тяло в едра работничка, изкривена под чувал камъни за "благото на народа"." . Както казваш и ти ,,Нима не знаете - по времето на комунизма е нямало престъпления, нямало е бедност, нямало е недъгави и сираци. Пълна идилия!". Не не е била пълна идилия но ... в момента тези които трябва да са в лагерите убиват и грабят , аз поне хора ровещи в кофите за да намерят нещо да се нахранят не съм виждал тогава . В изоставените села къщи на по 2-3 етажа нали не ме убеждаваж че са още от царско време ? Надявам се не ме увещаащ , че от 9.8милиона до 7.3 милина са само емигранти - впрочем ако не бях циганите вместо -30 000 щяхме да намаляваме с 80 000 ( етническия състав проври ти ).Та тогава с гадните текезесета изнасяхме селскостопанска продукция - надявам се няма да ми обясняваш , че работндахме и иците на полето взимат колкото чорбаджията им , докато сега внасяме . Странно тогава произвеждахме и компютри - добри или лоши но май е по-добре от нищото сега ? Та както казваш тогава е било ад а сега е рай .
todor | 07.09.201413:31 Е нали по време то комунизма нямаше престъпления бе ?! Нямаш си представа какъв автогол си вкара с това
Значи твърдиш, че в лагерите в Белене и Ловеч е имало и истински престъпници в истинския смисъл на думата "престъпление". Тогава защо лъжеш, че по времето на Тато се е "живеело по-спокойно" като признаваш, че се е крадяло и убивало.
"... Не не е била пълна идилия но ... в момента тези които трябва да са в лагерите убиват и грабят , аз поне хора ровещи в кофите за да намерят нещо да се нахранят не съм виждал тогава ...." Така е, но аз пък човек с 1000 лева заплата не съм виждал тогава, а ти сигурно сега вземаш толкова. Ако се съгласиш всички да вземаме по 200, независими кой какво работи, ще има пари и за циганите, и за тия да не ровят по кофите. Само че ти не искаш да си дадеш от твоята заплата нали - смяташ че ти си по-умен от другите и затова вземаш толкова колкото вземаш.....а за оня дето рови в кофите някой друг да отдели от своя дял за да не рови
Забравих да кажа, че ако се съгласиш да вземаме всички по 200 лв. без значение кой какво работи, ще останат пари и за "безплатно" здравеопазване. Така де, то едно време нямаше и болни
@ivod, положението в момента е такова поради две прости причини - българския манталитет и това, че преходът изобщо не е и започвал. БКП осъзна, че българската икономика няма да издържи още дълго поради ниската конкурентноспособност и лошото разпределение на труда и наличните ресурси. За това трябваше да се оттегли привидно и да изчака пари от така наречения Запад да дойдат у нас и да напълнят личните банкови сметки на комунистите/социалистите. Преходът у нас не е този, за който мнозина си мислят. Той бе преход между старото БКП и новото БСП ръководено от отрочетата на едновремешните комунисти. Понеже на тези отрочета им трябваше време да поотраснат, управлението в държавата трябваше да бъде хем на лице, но хем и да е лесно да бъде сменено. И така се роди ерата на мутрите в България. Мутрите обаче, поради невероятно ниския си коефициент на интелект и прекалено многото анаболи и бъхтане по фитнес залите, скоро започнаха да нахалстват много и да хапят ръката на господарите си. Колкото бързо изгря, толкова бързо и залезе тази "класа", а и комунистическите деца порастнаха и бе време да се захванат с управлението. Не знам дали помниш, но през 90те години на минали веки публичните разстрели на така наречените бизнесмени-мутри станаха нещо редовно макар и стряскащо за обикновените хорица. Погледни само кои партии и политици са сред най-популярните днес...Сава (Доган), Гоце (Първанов), Московеца (Станишев) и т.н. Така наречените десни пък се самоунищожиха къде зарад собствената си глупост, къде поради нереалните очаквания и от партиите си, и от обществото като цяло. Не казвам, че сега сме цъфнали и вързали, но поне днес имаме правото да излезнем навън без това да обрича семействата, които оставяме зад нас на мизерия, гонения, разпити и затвор. Съветвам всеки, който има възможност да попътува и да опознае света, да го направи. Ще израстнете адски много и ще станете по-качествени хора. А от такива хора България има нужда.
А един мармот... Трябва да охладя револчционния ви плам и политически ентусиазъм. Защото в паметника на Тато в правец няма почти нищо политическо. Въпроса опира много повече до родова гордост и е по близо до... биологията, отколкото до политиката. То е като паметника на Джон Атанасов в онова село от където е рода му. Стремеж да се покаже, че от "нас" е произлязъл някой изключителен човек, в края на краищата идеята е че "ние" споделяме един и същ генетичен материал с някой екстраординарен. Това с какво е бил забележителен е просто подробност. И е по-скоро вярно обратното - на периода, с който този човек е свързан се придава по-голяма важност не поради политическите симпатии към него, а поради това, че издигането на важността на периода издига "нашия" човек а от там и "нас" самите. По същия начин разни патриоти и родолюбци постоянно се опитват да убедят света какви забележителни хора са се раждали в България... Не е политика и с плюене по него от политическа гледна точка влиянието му няма да намалее - не и за тези хора, които се чувстват негова "рода", вий ако някой, роден в Правец получи Нобелова награда даречем - ето това ще намали сериозно стремежа на местните да изтъкват важността точно на Тато.
"Тежката сянка на Тато"! Ама как само е озаглавена статията, а! Като че ли става дума за Дявола за олицетворението на злото, все още надвиснало опасно над главите ни и добре, че е милостта на Всевишния и някои подопечни Нему люде, та все още сме живи /някак си/! Не ми е известно до сега някъде да е имало перфектна организация на обществото. И понеже много се спряга тоя комунизъм, бих попитал - някой знае ли някъде по света някога да е имало комунизъм? Аз поне не знам. Това, дето беше тогава си беше чист капитализъм, но основан на държавна собственост върху средствата за производство. Въобще - играят ли пари, моля, не ми говорете за комунизъм. А ако на някой му бъде предложено да живее в условия на истински комунизъм и той откаже, такъв не би ли следвало да се счита за завършен идиот? Комунизмът е високо хуманна идея, за съжаление не осъществена до сега на практика. В крайна сметка осъществяването му зависи единствено от самите хора. Те, обаче, не желаят да поемат такава отговорност /че как иначе, това хич не е лесно/, за това им е по-удобно да се оправдават с несъстоятелността на тази идея, на утопичността и, ... а бе, най-добре да не се опитваме да го правим, защото ще трябва първо да променим себе си, ама на нас хич, ама хич не ни се ще. Било доказано научно, казват, че човек по природа си е склонен към мързел. За това няма какво да се занимаваме. И я дайте да оплюем и християнството, защото всички сме грешници. Какво има да се уповаваме там, на някакви си идеали, да ходим по църкви .... Айде ... . И все пак подобна хуманна идея се появи отново в наши дни - по-точно през 2008 г. и то не къде да е - а в САЩ. Имам пред вид движението "Цайтгайст".
Dox | 07.09.201423:49 Комунизмът е високо хуманна идея, за съжаление не осъществена до сега на практика. В крайна сметка осъществяването му зависи единствено от самите хора. Те, обаче, не желаят да поемат такава отговорност /че как иначе, това хич не е лесно/, за това им е по-удобно да се оправдават с несъстоятелността на тази идея, на утопичността и, ... а бе, най-добре да не се опитваме да го правим, защото ще трябва първо да променим себе си, ама на нас хич, ама хич не ни се ще. ---------------------------------------------------------------------- Ти ясно, че си един от изкуфелите, за които времето е спряло през 89-та като Чинчифона. Това горното обаче ме издразни. Значи, да, осъществяването на комунизма зависи от самите хора, но не и като става въпрос за съветския комунизъм... НЕ МОЖЕШ, повтарям, НЕ МОЖЕШ да търсиш ВИНА в обикновените хора, т.е. работниците. Те не поемат никаква отговорност, а още по-абсурдно е да твърдиш, че не било лесно да се живее в БНР.... Лесно беше, АКО ти излезе номера за апртамент и кола! Имаш място за живеене, имаш кола, имаш сигурна работа, горе-долу имаш за ядене (няма да умреш от глад, но няма откъде да си купиш ектравагантни неща както сега). Живот като на матрицата. За каква отговорност става въпрос Отговорността беше в партийците, БКП/ДС. Те имаха цялата власт. ТЕ СА ВИНОВНИ за този провал на БНР. По-скоро алчността ги провали. Защото, другарю, алчността е вградена човешка черта. Ако дадеш цялата власт на шепа хора, бъди сигурен, че ще злоупотребят, както и стана. Затова ТВЪРДИМ, че комунизма от съветски тип, е неосъществим. Няма да спорим дали е утопия, защото няма да стигнем до консенсус. И така, решиха да разтурят БНР, да станат ОЩЕ по-богати, да ви ограбят изграденото, пенсионния фонд и да обвинят "демокрацията" и "запада". Будалите като теб им се връзват естествено, даже живеете в заблудата да обвинявате обикновените хора за краха на БНР и СССР (а повтарям, тогава нищо не зависеше от обикновения човек). Ама много ме дразни, че си толкова неосведомен и не търсиш вината у БКП и ДС. Живейте си в заблудата и си гласувайте за вашите БКП/ДС отрочета.
http://www.webcafe.bg/id_44299704 "Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и красноречиви журналистически разследвания за него"
Ако загрижените за правилното тълкуване на историята журналисти периодично не го вадеха от прахта да го оплюят, далеч по-малко хора щяха да се сещат за него...
Ролинс, не си съвсем прав. Тук говорим за чист комунизъм, без лидери и без капитал. Тоест както е бил описан през средата на 19ти век и в който пламенно е вярвал самия Ботев. Този комунизъм е страхотен, а за това дали е утопия или не, всеки може да го тълкува различно. Според мен е утопия, поради особеностите на човешката природа, а именно - дори на 100 човека ще се намери поне един, който да иска да е нещо повече от другите и дори на теория да приемем липсата на социална, етническа, класова, финансова или историческа обремененост, отново ще има такива хора. Обаче смея да твърдя, че за голяма част от хората, при комунизмът беше по-добре от сега - безплатно образование, безплатно здравеопазване, ниска престъпност, ниска(никакава) безработица, ранно пенсиониране и относително по-високи пенсии. Интересно е как повечето хора все още използват като агрумент дългото чакане за автомобил и опашките пред магазините. Като че ли най-важното нещо в живота е автомобила. Сега всеки ден гледам хора, които продават имоти и теглят безумни кредити, само и само да си купят скъп автомобил. А относно опашките - такива имаше само в края на 80те. Колко от вас помнят 60те и 70те? Разбира се, имаше огромни минуси, но тях добре си ги знаем - невъзможност за развиване на бизнес, липса на избор, потъпкване на личност, религия и свобода на словото, дискриминация. Но на народа (особено на село), честно казано му беше все тая. Мнозинството бяха простички скромни хора и нямаха такива възвисени духовни стремежи. Според мен огромната вина на онова управление, а и донякъде на тези след 89та. е, че създадоха общество тотално неподготвено за капитализъм, което беше вкарано в изкуствен капитализъм. Тоест, можеше да се развива бизнес, но на практика не от всеки. Държавните работни места рязко намаляха, особено покрай приватизацията. И много хора със стаж 20-30 години в земеделието, машиностроенето и др. останаха без препитание. Всъщност, написани са много книги по тая тема и да се обвинява един единствен човек за всичко това е абсурдно.
"...Обаче смея да твърдя, че за голяма част от хората, при комунизмът беше по-добре от сега - безплатно образование, безплатно здравеопазване, ниска престъпност, ниска(никакава) безработица, ранно пенсиониране и относително по-високи пенсии..." Е тоя въпрос не го ли минахме вече? Имаше готиния термин "уравниловка" - работиш квот работиш, накрая всички вземат горе-долу едно и също, определено от държавата. Ако се съгласиш сега всички да вземаме по 400 лв., а не един 200, друг 1200, ще има пари и за "безплатно" здравеопазване, и за "безплатно" образование.... Само че ми се струва че не искаш. Ще кажеш, че ти си умен и затова искаш да вземаш повече от оня с 200-те, т.е. не си даваш от твоя дял за да има безплатно.