Поговорихме с д-р Николай Михайлов. Честит празник на събудените...
Кой буди днес българите? И кой празнува днес? Вие почитате ли някого на 1 ноември?
Почит е уместна дума. Почитаме духовното усилие, благородството, саможертвата. Денят припомня имена и лица. Не военни победи, международни договори или външни освободителни интервенции, а лица. Пробудените лица на племето. Тържествено-патетичното преживяване на деня е самоизмама
Националното самочувствие не е проблем на колективно самовнушение, на прекраснодушие и бодър оптимизъм. Будителите не казват "велики сте", а "спите". Будителите не ласкаят. Говорят жестокости (Михайловски).
Денят навява тъга, и нещо подобно на срам, защото не е ясно кого са пробудили будителите. Народите с угаснало съзнание се пробуждат за кратко, често в името на някоя скъпо струваща илюзия. Почитам Стоян Михайловски, заради неговия радикализъм. Над всички е св. Иван Рилски, отшелникът. Вътрешен емигрант, небесен покровител на България. Неразбран, фолклоризиран образ.
Интелектуалците на България будители ли са?
Знанието е припомняне, учи Платон. Памет за вечните истини. Интелектуалецът е консерватор, охранител на ценности. Будител, а не агитатор - или сътрапезник на властта. Номенклатурният интелектуалец е вътрешно противоречие, нонсенс. Не е ясно какво означава думата интелектуалец и в какво се състоят неговите приноси.
Интелектуалецът е човек, чиято глупост не отнема авторитет. Много любопитно. Интелектуалецът е гарантиран от публичното суеверие, името му има магически свойства. Интелектуалец е този, когото наричат така. Глупостите му се възприемат като дързост на интелектуалното въображение, като гледна точка на сложно устроено съзнание. Колкото по-екстравагантно отклонено от здравия разум е неговото слово, толкова по-интелектуално е то.
Неясното е дълбоко, прилича на прозрение. Основното възражение срещу интелектуалеца оспорва претенцията му за универсална оценъчна компетентност. Фигурата на интелектуалеца се възприема различно, не навсякъде е еднакво приветстван, а някъде изобщо не е.
Франция цени интелектуалците, Англия - ги гледа снизходително. Французите са идейно възпламеними, дебатът е страст и даже шик. Изкушава ги остроумието. От френския морализъм до днес. За англичаните интелектуалецът е подозрителен от гледна точка на здравия разум, в по-лошия случай го имат за идиот в старогръцкия смисъл на думата (особен, чужд).
Руският "интелигент" е самата съвест в модус на неутолима жажда, мъченик на духовния копнеж. Вдъхновението му прилича на нетрезво състояние. Има и варианти - нихилист, екзалтиран етатист, староверец, сектант, но никога скептик. На север няма ученици на Монтен. Валидността на тази типология се износва, доминиращият тип на либералния интелектуалец е космополитна фигура , малко или повече национално неразпознаваема.
Българският интелектуалец ми се струва нещастна фигура по дефиниция, човек със силно подкопано самочувствие, мъчително себенеуверен и по тази причина, нерядко арогантно самомнителен. Имитативен по дух, компилатор. Религиозно бездарен. Има и добросъвестни изключения, хора с научен престиж и човешко достойнство, но по правило, те остават встрани от публичното внимание.
Пазарната революция запокити тази категория в глуха линия. Преди живееха с ясен регламент - лоялност за сигурност, лицемерие за привилегии. Властта умееше да ги ласкае, знаеше слабото им място. Загубиха престиж, маргинализираха се. Посегателството срещу БАН е масивен знак на тази дисквалификация. Кой е будител? Дядо Добри от притвора на храма е будител, ако питате мен, интелектуалците са по-проблематични.
Не осъзнаваме ли дефицитите на този ден? Кое липсва повече на България днес: кауза или модел, който да следваме, или личности, които да ни поведат, но не като стадо, а като общество.
България стене развеселена под игото на собственото си бездарие.
Като психиатър, смятате ли, че напрежението, което изпитват мислещите - и критично мислещите хора днес, може да е конструктивно? Опасно ли е критичното мислене в България, страна-член на ЕС и с "победила" демокрация?
Критичното мислене е живот в реалността, обратното на дневното сънуване, което е форма на сомнамбулизъм. Трябва да знаем какво става "вътре" и какво става "вън", за да не отпрашим в света на аутистичните фантазии.
По регресивен път можем да стигнем обратно до утробата. Реалността не е дадена естествено, просто така, тя е постижение на специфичен тип духовно усилие, на вътрешна дисциплина, на аскеза дори. Критичното мислене е осъзнаване, активно присъствие, будност. Внимание. Вниманието е етическо задължение, почит към предмета.
Здрав означава цял, внимателен, "с всичкия си", в реалността. Приспаният човек е вегетативен човек - съществува като зеленчук под слънцето, расте и после увяхва, ако междувременно не стане на салата, за нечие кулинарно удоволствие.
Демокрацията е невъзможна в режим на мързеливо съзнание. Демокрацията е внимателно обществено устройство. Демокрацията е идея на Просвещението, а не на варварството. Демокрацията е мисъл, варварството нагон.
Разсеяният човек е неспасяем - слаб нагон и плитка мисъл. Изчерпаната нация се състои от разсеяни. България е щастливо-нещастна страна, в трудно установима пропорция. Българското нещастие е условие на българското щастие и обратно. Как се променя това фундаментално българско условие не знам.
Знам, че това ще трае дълго, а може и така да се случи, че да си го спомняме с носталгия. Не мисля, че публичната критика на режима е рискована, по скоро не е. Ако не бяха под око, биха се разпасали. Тази власт е много нецивилизована. Говори на диалект и на жаргон. Действа като мутра.
Оказва се, че днес "се разбуждаме" само от крясъците на някой националист, който ни говори за "фундаментализъм, бурки, радикален ислям". Само такава реторика ли може да ни свика под българското знаме?
Българският национализъм ми се струва по-опасен от радикалния ислям, защото е безотговорен и провокира психопатно поведение. Примитив хваща за гушата примитив, в името на истината. Сценарий за кошмар. Държавата трябва да ги разтърве, без да се бави, преди да са се насладили на някакво кръвоизлияние.
Лумпените и ромите на Мохамед трябва да бъдат поставени на място, от актуална гледна точка. Законът трябва да спипа пироманите, преди да сме пламнали и преди да сме изгорели. Законът трябва да свърши тази работа, а не улицата.
Радикалният ислям е глобална заплаха, няма смисъл да се заблуждаваме. Ислямизмът е тоталитаризъм на 21 век, глобална реваншистка идеология, проста, стройна и изключително агресивна. Ислямизмът е основен риск за западната цивилизация. Войната е обявена и тя е в ход. Тази война трябва да се води от вменяеми хора, а не от лумпени, които са решени да прескочат изборната бариера, независимо какво това би могло да ни коства.
За какво да се събудим?
Българското зло е посредствено зло. Полузло. Банална огриженост и безверие. Толерантност към абсурда, гавра с очевидностите. Ако някой се засили днес да формулира национален идеал, ще стане за смях.
Ще спомене брутния вътрешен продукт, но нищо идеално в брутния вътрешен продукт, нищо сублимно. Ако ще трябва да се събуждаме в негово име, по-добре да заспим. Икономиката не подлежи на идеализация. Питаме се има ли смисъл, а не какво става с дребния бизнес. Дребният бизнес е важен, но не е най-важен.
Има нещо друго, но какво е то? Никаква икономика не може да отговори на този въпрос. Изгубили сме спосособност да вярваме. Ентусиазмът е нелеп и слабо вероятен. Идеята за националното събуждане принадлежи на 19 век.
Днес хората живеят в глобален контекст и в частни светове. Със CNN и цената на тока. Не можем да си спестим сражението за нормалност. Конфликтът е принцип на душевното равновесие, без него животът в България става невъзможен. Но тази битка е изтощителна и се води на ръба на отчаянието.
