Напълно прав е Симеон Дянков да се жалва. Как е възможно една състезателка по борба да взима за сребърния си олимпийски медал премия, по-голяма от четиригодишното му възнаграждение. Коя е тази Станка Златева, след като именно финансовият министър е всепризнатият майстор на задушаващите хватки и смазващите гръбнака хвърляния.
Почти няма обществена сфера, която да не е поставена в положение „партер" и да не е опитала череците, кръстачките и нелсоните на Железния Мони. Така ни е свил сърмите, че тепихът ни се вижда тесен. Едвам дишаме, стегнати в убийствения му фискален туш, а някаква си мома ще получава повече от него, пък на всичкото отгоре не е и шампионка. Ако Дянков беше излязъл да се състезава в Лондон, не само, че щеше да разхвърля противниците, но и щеше да им ореже всички излишни разходи за трико и гуменки. И без скъпи Белмекенски подготовки човекът знае как се спазва режим и какво е свирепа дисциплина.
Уви, екстремното стягане на колани, придружено с високомерни коментари все още не е олимпийски спорт, така че сме принудени да се радваме на успехите на министъра само на местно ниво. Шегата настрана. Единствено богатите страни могат да си позволят да развиват спорт, култура и наука. Вързаните на каишка бедняци само мечтаят за този лукс. След като учените и творците разбраха недвусмислено кой е строгият господар и къде им е мястото на софрата, сега и спортът е напът да си получи заслуженото. И то по същия груб и безцеремонен начин, който се превърна в управленски стил на вицепремиера.
Според министъра съществуват едва 15 федерации, които са полезни и си заслужават инвестицията. Останалите са обречени на финансова смърт. Емблематичният пример е с полумаратона. В представата на човек, който не се е събличал по физическо, думичката „полу" явно е синоним на нещо полвинчато (помните ли Живков и полупроводниците).
За Дянков това не изглеждал сериозен спорт, където България имала успехи. Като го докарат до цял маратон, тогава да се обадят. О, свещено игноранство. Какво значение има, че Световното по полумаратон се провежда за първи път у нас, рекордните 50 страни са потвърдили участието си, ще присъстват над 30 атлета, стартирали и в Лондон, а Каварна взе домакинството под носа на Ню Йорк. Форумът е в серията от пет големи прояви, с които Световната федерация по лека атлетика отбелязва през тази година своя стотен юбилей. Дали това е престижно по някакъв начин за България? „В никакъв случай" - е отговорът на министъра.
Много ни се ще да знаем и отношението му към Европейското първенство по плажен волейбол, което тече в момента във Варна. Поредният излишен разход, предполагаме. Умираме да чуем някой цветист лаф за дамите в изрязани гащета, които тежат на хазната.
В интерес на истината ние бихме могли да живеем без плажен волейбол, полумаратон и цял даже. Чудесно бихме се справяли без борба и бокс. Киното не е жизненоважно, а научната работа е пълна глезотия. Списъкът с нещата, без които можем според вицепремиера е безкраен.
Да бъдеш толкова ограничен и нахален изобщо не е лесно. Изисква се не само огромен труд, но и талант, напълно сравними с олимпийските. Така че най-официално молим самият Дянков да си гласува една премия за самочувствие, а после да си я ореже в знак на финансова дисциплина. Така и вицепремиерът сит, и бюджетното агне - цяло, пък макар и само кожа и кости.
