Сваленият от власт египетски президент Хосни Мубарак, сирийският - Башар ал-Асад и други лидери - паднали или все още на власт, остават с все по-малко възможности за удобно местенце, в което да се оттеглят, защото все повече държави сътрудничат на Международния наказателен съд.
Жан-Клод Дювалие избяга от Хаити във Франция. Фердинанд Маркос прекара последните си дни в Хонолулу.
В добрите стари времена, отстранените диктатори, извършили ужасни престъпления срещу народа си, все още имаха възможност да уредят спокойните си старини в място, удобно за живеене. Маркос, който крадеше от Филипините в продължение на повече от две десетилетия, дори успя да вземе откраднатото със себе си.
Но с края на Студената война и началото на международната система за правосъдие, ситуацията се e променила до неузнаваемост. Съвременните диктатори, търсещи убежище, разполагат с далеч по-малко възможности, повечето от които далеч не са за предпочитане (например Северна Корея).
Мубарак избра съда пред алтернативата да бъде изгнаник в Израел
Тази истина излезе наяве насред странните обстоятелства от миналата седмица, когато бившият министър-председател на Израел призна, че е предложил убежище на Хосни Мубарак. В сравнение с някои други възможности, Израел е направо мечтана дестинация - освен всичко друго разполага с функционираща банкова система и хубаво време.
Но особено за арабските лидери, идеята за благи старини в луксозния град Херцлия, или пък на бреговете на Кинерет, изглежда твърде проблемен вариант. В крайна сметка Мубарак предпочете да остане в Египет, където миналата седмица започна съдебно дело срещу него - по обвинение, че умишлено е наредил на полицията да стреля срещу протестиращите, въстанали срещу управлението му.
Какви са възможностите за обсадените управленци
На първо място хора като либийският държавен ръководител Муамар Кадафи и сирийския президент Башар ал-Асад се налага да се откажат от опити да бягат в която и да е държава, приела юрисдикцията на Международния наказателен съд - тъй като и двамата са извършвали престъпления срещу собствения си народ.
Съдът вече подведе под наказателна отговорност либийския лидер по искане на Съвета за сигурност на ООН. Асад вероятно ще бъде следващият.
Държавите, ратифицирали Римския статут на Международния наказателен съд - повече от 115 на брой - са задължени да екстрадират двамата лидери в Хага. Списъкът им включва държави, които в миналото са предоставяли неведнъж убежище за паднали автократи: Панама (която приюти Жан-Бертран Аристид от Хаити), Чили (убежище на източногерманския лидер Ерих Хонекер), Парагвай (където се спаси Анастасио Сомоса от Никарагуа) и Бразилия (където пък избяга Алфредо Строснер от Парагвай).
"В днешно време нито една от тези държави не би могла да направи нещо подобно," коментира Лорънс Дъглас, преподавател по право в колежа "Амхърст" в Масачузетс. "Щом МНС предяви обвинение срещу някого в дадена държава, непредаването им на съда се третира като приютяване на бегълци от закона, а не просто като осигуряване на комфортни старини на управници".
И Русия и Китай не биха подслонили диктатори - това е политическо самоубийство
На второ място, бъдещите бивши лидери ще трябва да изключат като вариант и държавите, които поне малко се интересуват от международното политическо признание - в това число по-голямата част от Арабския свят, Китай и Русия.
Дори и без да са ратифицирали Римския статут, тези държави не биха рискували изолацията си - и дори известни санкции, в случай че пренебрегнат международните правни рамки. Това поне е тезата на Дейвид Крейн, който бе прокурор на Специалния съд за Сиера Леоне и подведе под отговорност президента на Либерия Чарлз Тейлър. "Просто такива политически рискове изглеждат неоправдани," твърди той.
След това необходимо пресяване остават прекалено малко държави, сред които са Северна Корея, Зимбабве, Сирия и Саудитска Арабия. Само най-отчаяните лидери биха се замислили за Северна Корея, имайки предвид царящата там бедност и практически нефункциониращата държавна власт. Политическата ситуация в Сирия и сега е нестабилна, така че и тази дестинация също изглежда твърде непривлекателна.
Като че ли единствен вариант за Кадафи и Асад остава Саудитска Арабия
Саудитските крале са приютявали мюсюлмански водачи и преди - включително Иди Амин от Уганда и тунизийския президент Абидин Бен Али. Изгодите за саудитските лидери не са финансови (въпреки че за семейство Бен Али се твърди, че е пренесло милиони в наличност и под формата на плячкосани златни кюлчета).
Нещо повече, саудитският режим всъщност дори е плащал на Амин голяма издръжка в продължение на години, за да стои той извън политиката. Преди всичко саудитците искат да предотвратят събития, които смятат за лоши прецеденти в региона, коментира политоложката Шери Бърман от "Барнард Колидж": "Те не искат да допускат колега авторитарен управник да бъде обезглавен - или дори да се случи нещо още по-лошо."
Дали саудитските крале ще приветстват като свой гост Кадафи, с който са имали напрегнати отношение през годините, остава неясно. Асад също не е особено добър приятел на кралството.
Парадоксално, според някои учени именно свиването на кръга от варианти за убежище всъщност удължава страданието на гражданите на двете държави. Когато нямат къде да бягат, на диктаторите им остава единствено още по-упорито да се вкопчват във властта.
