Често чуваме, че в наше време има епидемия от самота. Дали обаче наистина положението се влошава и ставаме и все по-самотни далеч не е толкова сигурно.
Като за начало, огромен е шансът в някакъв момент от живота си да се почувстваме самотни. Случва се на всеки. Във Великобритания вече поставят основите на Министерство на самотата, за което ще отговаря зам.-министърът по въпросите за спорта и гражданското общество Трейси Крауч.
Темата е изключително важна, защото е свързана с емоция, която води до нещастие, а то от своя страна рядко остава без последици. Но освен това има много митове по въпроса. Ето пет от най-големите...
Самотата е свързана със (само)изолация
Има огромна разлика между това да бъдеш самотен и да бъдеш сам. Самотата е чувството, че си "изключен" от света, че никой около теб всъщност не те разбира. Че не създаваш онзи тип силни връзки, които би ти се искало да имаш. Изолацията би могла да бъде фактор, но не може да бъде единственият. Все пак е напълно възможно да се чувстваш самотен и сред тълпа и да си щастлив и дори и облекчен, когато останеш сам.
Според изследване на BBC от 2016-а година едни от най-предпочитаните дейности за разпускане в свободното време са такива, които обикновено извършваме без компания. Неоспорим факт е - понякога искаме да сме сами. Проблемите идват, когато искаме да сме с тези, които обичаме и ни разбират, но нямаме възможност.
В XXI-ви век има епидемия от самота
Без съмнение обръщаме повече внимание на самотата, отколкото преди. Само че това не означава, че в момента процентът на хора, които се чувстват самотни, е по-висок от този в миналото. Проучване от далечната 1948-а например показва същия процент хора, които казват, че изпитват хронична самота, какъвто отчитаме и днес.
За всичките 70-години пропорциите варират между 6 и 13%. Вярно е, че броят на самотните е леко нараснал, но и това има своето просто обяснение - броят на хората по света нараства.
Самотата винаги е лоша
Факт - самотата боли. Но добрата новина е, че тя често е временно явление, на което не бива да се гледа изцяло негативно. Вместо това можем да я приемем като сигнал, че трябва да потърсим нови приятели или начин да подобрим връзките си с вече съществуващите.
Нещо повече, според някои невролози човекът е еволюирал така, че да изпитва самота, за да бъде подтикнат да поддържа отношенията си с други хора. Усещането е сравнимо с жаждата - ако си жаден, търсиш вода. Ако си самотен - търсиш контакти с околните. От десетки хиляди години съществуваме сравнително безопасно, защото живеем в кооперативни групи. Въпрос на оцеляване е да търсим връзки със себеподобните.
Нека бъдем ясни обаче - самотата е временна, но ако се допусне да стане хронично явление, последиците могат да са сериозни. Предполага се, че хроничната самота вреди на качеството на съня и води до тъга. Това може да доведе и до порочен кръг, в който човек се чувства толкова самотен, че нарочно се отдръпва от другите, което на свой ред го прави още по-самотен.
А ако човек се чувства постоянно самотен - много е вероятно да стигне до депресия, което насочва към следващия мит...
Самотата води до влошено здраве
Тук нещата са малко по-сложни. Често виждаме информация, която подсказва ефекта на самотата върху здравето. Четем, че тя може сериозно да повиши риска от сърдечносъдови заболявания, инфаркт или удар. Освен това се смята, че самотните хора имат по-високо кръвно налягане и по-ниска продължителност на живота.
Подобен род твърдения могат да уплашат всекиго, но много от проучванията, на които те разчитат, са направени в определен момент, без по-нататък да се проследи мнението на анкетираните.
И още нещо - възможно е нещастните и изолирани хора да са в по-лошо здраве, но е възможно ситуацията да е точно обратната - те да са самотни и изолирани заради влошено здраве, което ги спира да се социализират. Самотата и нещастието могат и да лишат човек от мотивацията да се грижи за здравето си. В повечето случаи нещата далеч не са черно-бели.
Повечето стари хора са самотни
Всеобщо мнение е, че самотата е по-често срещана при по-възрастните. В едно изследване на екип от Университета в Манчестъв обаче се установява, че такъв пик се наблюдава и в първите години след пубертета. Според същото проучване до 60% от анкетираните пенсионери споделят, че въобще не се чувстват самотни.
Всичко това ни показва, че още знаем твърде малко за самотата като емоция. Затова се опитваме да запълним празнините в познанията си с не съвсем доказани твърдения и откровени митове. Факт е, че като всяко човешко чувство, и за самотата тепърва предстои да научим доста повече за в бъдеще.
