Тази година завършвам гимназия. Сметката е вярна - част съм от щастливото поколение. Поколение - родено и израснало в свободна демократична държава. Догодина... ами, то е ясно ще се махам. Не ми минавайте само с номерата, че бъдещето на младите хора е в България.
Хич не ми пука. Искам да живея добре, бе хора, толкова ли е много? Какво ще стане, ако всички млади хора мислят като теб и решат да емигрират. Ами трябва да съм най-големият глупак, за да мисля нещо различно нали? Айде стига за мен, аз не съм важният тук - това не е начало на роман на Дикенс.
Филмът е следният. Днес (вчера - бел.р.), като се прибрах след училище, разгледах, както винаги, какво вълнува държавата. Днес било 10 ноември. Позната картинка.
На всеки 10 ноември, който помня, чета едно и също. Разкази, спомени, анализи на участниците в тези отначало велики, а после трагични събития. След второто всички ти звучат еднакво. "Ама как викахме, как се радвахме, как мръзнехме по площадите и за какво? Бяхме едни заблудени мечтатели, дето си мислехме, че започва промяна, а после действителността ни смаза. Ако знаехме какво ще стане после... ехе... Обаче късно е вече, отиде ни младостта..."
Искам сега да се обърна към всеки таксиметров шофьор, който припознава свои мисли в горните редове: "Ей, брат, страшно ти завиждам, да знаеш. Аз не съм викал никога като луд: "Свалиха го, свалиха го", не съм се редил на опашка за банани, не съм мятал павета по площадите и никога няма да направя тези или всички онези нещо, които вие, хората, преживели "оня 10-и ноември", сте правили.
За какво толкова ме е яд ли? Яд ме е, защото, ти, дето сега псуваш, че младостта ти отмина в преход, макар и за кратко, беше господар на света. Ти, беше тъп, наивен мечтател, който си мислеше че държавата ще се оправи и бъдещето ще бъде светло.
Ти сега си отчаян и ти е писнало от живота, защото мутрите убиха мечтата ти. Да, ОБАЧЕ, нали все пак я имаше. Нали поне за няколко мига живя с нея. Е, аз и това нямам.
Завиждам на всеки таксиметров шофьор, който нямаше свобода, но имаше мечти, който бе част от онази велика идея. Аз и всеки смотан тийнейджър, дето по цял ден кисне във фейсбук, имаме цялата свобода на света, но нямаме мечти.
Ако още не е станало ясно, ето затова ти завиждам, мамка му: "И ние сами, съвременници на описуемата епоха - отрезнели вече от цял ред исторически примери, - се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа...
Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път... ("Под игото" - Иван Вазов).
Ей, пишлегарче, к'во си се разциврил, че нямаш мечти? Заради това, че ти е бедна фантазията и се ограничава с айфончета и айпадчета, ние трябва да те съжалим ли? Или твърдиш, че няма за какво да се мечтае ли? И к'ва е тая злоба към тези, които изнесоха промените на гърба си? Зарад тия "таксиджии", ти можеш да си позволиш да кециш в нета и да пишеш такива бълвочи. Искрено ти пожелавам да успееш да се намърдаш в някое университетче на запад, че да се разкараш от тука, щото точно такива копеленца кат тебе не мога да ви търпя. Незнайно защо си милслите, че всичко ви се полага ей така, само защото сте... кви? Какви сте вие? Едните трябваше да кецят на опашки за банани, за да ни нахранят (не съм много по-голям от теб), някои трябваше да си изкарат детството в квартали, в които всеки ден се стреляше (че и са също), а на тоя му липсвали мечти. И от какво точно ти е накипяло, можеш ли да ми кажеш? Нещо парички за храничка ли нямаш? Дечица ли трябва да гледаш? Животът ти се е разпаднал тотално и се е наложило да седнеш зад волана на таксито, изхвърляйки на боклука дипломата си за висше образование, стажа, опита и мечтите, които си ИМАЛ, за да можеш да задържиш глава над засмукващата тиня на прехода ли? Тоя недоклатен цинизъм все още ли е модерен? Малко бунтче, идващо от пръстетата на момчето без мечти. Сега се зачудих дали беше правилно да те редя така, ти си за съжаление. Ама няма да трия нещата, които написах... Да си знаеш, ще земе да ти дойде идея за някоя мечта... ПС: Кафето... Кво става бе? Неква кофеинова криза ли ви удари? Как можахте да пуснете това говно? Баси.
Теа, то имаше и определени часове, в които можеше да си стоплиш вода, заради режима на тока... Ама за телефоните онова време ми липсва, са всеки може да те потърси по всяко време на денонощието и да ти прецака кефа и почивката...
"...Завиждам на всеки таксиметров шофьор, който нямаше свобода, но имаше мечти..." Авторчето заслужава да му прасна една по сладката муцунка и да си самозавижда после за времето преди да съм му я праснал! А лошото е, че по-големите от него понякога бъркат носталгията по младостта (детството или някоя изгубена любов) с това как виждаш било си хубаво и тогава. Е НЕ БЕШЕ ХУБАВО! И не промивайте мозъците на 22-годишните келеши да пишат глупости така
Ваня, не съм писал, че съм гладувал. А за стрелбите - истината си е истина. Една от най-известните стрелби на прехода стана на 30 м. от моя блок. Рос Кемп като идваше у нас да си снима предаването направи едно интервю в другия край на улицата, на която живея. Наистина не са били секи ден (и сега не са), но са достатъчно често явление. И наистина не се набиват много на очи, но все пак ги има. Да не разправям колко лесно можеш да си намериш определени субстанции или определени предмети. И кой точно държи цялата сергия. Даже не трябва и по телефона да звъниш, както и да е. Честно казано не ме огрочи това, че пишлемето не може да си представи какво е било и аз не мога да знам какво е било в Ленинград по време на Втората Световна, колкото и да ми разправят преживелите тези събития. Ядоса ме това, че с най-наглия възможен за него тон (убеден съм, че повече не може) заявява как няма мечти и едва ли не хората, преживели събитията, за които пише са му виновни за това.
еее, стига сте увиквали детето. искал е просто да каже, че ние поне имахме надежда, че нещо можем и ще променим в тази държава. те израснаха в тотална безнадежност и единственото, което им се набива всеки ден в главите е „учи за да се махнеш“, което е еквивалент на социалистическото „учи за да не работиш“ .. заливаме ги с огорчение и безнадежност всеки ден и какво очакваме после от тях? хубаво е, че поне търси себе си и разсъждава. откакто се помни това поколение слуша само за крадци и престъпници във властта, безработни, мизерни пенсии, гладни пенсионери, кризи и как нищо в тази държава не се променя и не може да се промени (щото видиш ли ние опитахме, ма не стана) .. голям мазохизъм се иска за да ти е кеф да останеш при тези обстоятелства май.
Ваня, дано реши да спасява нещо и си намери цел в живота. Честно казано не ми се коментира повече, продължавам да мисля, че написаното по-горе не става. Причините са много - най-малкото, щото въпросът не трябва да е поставен по тоя начин. Тоя директно казва "Аз се махам от тука, щото тука нямам за к'во да се боря, а искам по-добър живот"... има ли нужда да обяснявам за какво точно може да се бори един човек в тая държава? Ама не, на него му трябва да е част от масата, да може да се събере с авери и да дига революции... Не става така. Революциите се дигат от непознати един за друг хора, обединени от някакви каузи... Затова са толкова жестоки, затова беше и толкова жесток и резултатът от нещата, които се случваха тук през 90-те. Сички бяха по площадите, но всеки беше сам за себе си (изключвам психологията на тълпата и обединяващите лозунги, никой не е отишъл на паветата, защото е бил сит и не е имал проблеми). Та тоз като е такъв революционер да земе да остане тука и да търси пътища нагоре, вместо да го е яд, че се е родил с няколко годинки по-късно. ПС: Между другото, аФторе, усещам, че ще имаш удоволствието да участваш в подобни събития. Ако не след празниците, то със сигурност следващата година някъде по това време... Ако не си се изнесъл към "по-добрия" живот... ;)
Авторчето да не го играе мечтател, ми да се благодари, че не е закачил от годините на истинската мизерия (90-92, 96-97). Щото ако нямаш мечти ше си намериш, ама ако нямаш ядене, бензин, ток, топла вода, тоалетна хартия и т.н. е малко по-сложно..... А ако няма с какво да си осмисля живота освен с висене У Бука, да събира марки....или кибритени кутиики или капачки от Кока-Кола нея поне винаги я е имало по магазините
До Теа - Нашите купони бяха по - различни и имаха печат. На всеки пишеше за какво е - брашно, сол, захар, олио, сапун, веро и т.н. Сигурна съм, че са някъде вкъщи тези, които останаха, но ги нямам на снимка. А купоните за хляб бяха отделно и съвсем различни. Не мисля, че сега няма място за мечти и търсене на промени. Дори си мисля, че трябва да са много по - обмислени и дълбоки. Трябва да е нещо много по - голямо и фундаментално. И не само у нас. Целият свят има нужда от промяна според мен. Затова, който иска може да е част от нещо грандиозно само трябва да го измисли. Аз все още не съм го измислила, но се опитвам Мисля си, че назрява момент "Елита" да даде на обикновения човек нещо ново, благо до което има достъп само той. Така както през 19 век четенето и писането са станали достъпни и постепенно дори задължителни за всички.
Като нямаш мечти - намери си! Мечтай си за комшийката например
Абе Доби, къде видя момчето да обвинява предишните поколения??? То пише за бездуховността на съвремието- толкова ли ви беше сложно да го разберете!??
Део, много ми харесваш- 99% от коментарите ти- все едно аз съм си ги помислила ;)
Ебати тъпото - да имаш всичко, ама да си нямаш мечти! Е и мечти ли да ти дадем сега бе, малкия? Е тва се вика мързеливо поколение Предложих му вече на автора да си мечтае за комшийката....щото ако му кажа какво е да си мечтае да има кабелна телевизия например, няма да ме разбере... Най-лошото е, че преминаваме към поколение, което може да каже на следващите "Да ви имам проблемите"
Браво за статията! Коментарът е излишен. А тази философка Тея Атанасова почва доста да ме дразни. Значи аз систематично и несекващо съм грабена, лъгана, крадена, използвана от една върхушка с постоянно присъствие, обаче това, че имам телевизор, и че мога да си купувам хляб, месо и яйца трябва да ме успокоява, така ли?? Патко, спри да пишеш.
Авторче, според мен дете, не е чак толкова въпрос на държава. Всеки играе в собствения си симулатор на реалност. Каквато реалност си сътвориш сам, вътре в главата си, в такава ще живееш. Ако се възприемеш като човек който живее в прекрасен богат свободен свят, лека-полека реалността - онази навън дето някои я наричат истинската - около теб тя се пренарежда сама и заприличва на вече съществуващата вътре в теб. И обратно - ако си измислиш ужасен зандан, пълен със страшни капани и отровни животни, които те дебнат, или с ужасни мутри които всичко са ти взели - точно в такъв свят ще живееш, и най-добре да глътнеш ключа да не би някой да го намери и да ти покаже че можеш да излезеш. Общо взето, всеки материализира това, което желае, спомни си притчата за Пигмалион - повече от вярна е. Така работи света - само създай вакуум, дай му някаква задача, и гледай какво става.
Trellian, в това, което казваш има много истина. Поглеждането на живота с едни по-светли очи е първата стъпка към това той наистина да стане една идея по-добър. Обаче има един проблем, и това е, че създаването на този вакуум води до изолация и егоцентричност. Това, че един човек е успял да трансформира своя личен живот в една добра приказка, не променя положението на множеството други хора, които се намират в безизходна мизерия. А устоите на цивилизацията се крепят именно на това да не се самодоволяваш със собственото си благополучие, а да ти пука за останалите.