Тихата война за климата

На 27 септември група учени от цял свят, свързани в Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), ще се съберат в стара тухлена пивоварна в Стокхолм и ще обявят с почти абсолютна сигурност, че човешката дейност променя планетата по фундаментален начин.

Петият доклад за оценка на IPCC предлага категорични доказателства, че изгарянето на изкопаеми горива е причина до голяма степен за повишението на температурите през последните десетилетия.

Документът предупреждава, че морското равнище може да се повиши с почти метър до края на века, ако хората не променят поведението си. И ще подчертае, че базовите факти около климатичните промени са по-потвърдени от всякога.

А последиците от засилване на замърсяването с въглероден двуокис вероятно ще означават, както наскоро писа New York Times, че "родените сега бебета ще доживеят ранните етапи на глобална катастрофа".

От извора

Изтекла до медиите чернова на доклада изтъква, че връзката между изгарянето на изкопаеми горива и климатичните промени вече може да се наблюдава видимо.

Там пише: "Изключително вероятно е човешкото влияние върху климата да е предизвикало повече от половината наблюдавани повишения в глобалните средни повърхностни температури от 1951 г. до 2010 г. До голяма степен сме уверени, че това е причинило затопляне на океана, разтапяне на снегове и ледове, повишаване на глобалното средно морско равнище и е променило пределните стойности на климата през втората половина на XX век".

Ако погледнете отвъд таблиците, диаграмите и графиките, които изпълват докладите, можете да видите изчезващата Арктика, наводненията в градове като Маями и Шанхай, засуха, причиняваща глад в Африка, и милиони бежанци, бягащи от свързани с климата катастрофи.

Ръководителят на IPCC Раджендра Пачаури наскоро заяви пред група климатолози, че ако желаем да избегнем тази съдба, правителствата трябва да действат незабавно, за да понижат замърсяването с въглероден двуокис. Или както тя се изрази: "Имаме само пет минути, преди да настъпи полунощ."

Това много добре го знаем

През 2007 г., когато IPCC разпространи четвърти доклад, също беше почти гарантирано, че човешката дейност затопля планетата, при това със сериозни последици за бъдещото благосъстояние на човечеството. Шест години по-рано, когато IPCC публикуваха третия си доклад, учените бяха не по-малко уверени в същите изводи.

Но фрази като "голяма увереност" за ненаучните среди не предизвикват голямо доверие в докладите, тъй като намекват за наличие на съмнение, без значение колко малко е то. "В климатичните войни съмнението е това, от което се възползват отричащите затоплянето", казва Боб Уотсън, бивш шеф на IPCC през 1997 - 2002 г.

Окончателният доклад дори още не е публикуван официално, но вече видни блогъри от отрицателите - като Антъни Уотс, го наричат "мъртвороден".

Нова фаза в климатичните войни

Вероятно най-значимото в новия доклад на IPCC не са научните констатации, а че излизането на доклада бележи началото на нова фаза в климатичните войни - такава, в която учените и активистите са се научили да отговарят на ударите.

IPCC, основана през 1988 г. от ООН и Световната метеорологична организация, е водещата и най-авторитетна институция в света по въпроса с климатичните промени.

Противниците й често я характеризират като огромна, безлична бюрократична система, но всъщност тя е с доста ограничен състав. Цялата организация се побира само на един от етажите на Световната метеорологична организация в Женева и има само 12 постоянни служители, както и годишен бюджет от само $9 млн.

Експертната група не извършва сама каквито и да е изследвания - ролята й е просто да оценява и интерпретира научни, технически и икономически данни. Същинската работа - оценките - се извършва от учени по цял свят, които доброволно отделят време, за да извличат и обобщават информация от хиляди проучвания и академични публикации.

С усложняване на климатичната наука докладите стават все по-обширни. Четвъртият доклад за оценка беше с дължина над 3000 страници и по него бяха работили над 800 учени и 2500 експерти. Петият доклад вероятно ще е дори още по-голям.

Когато учените се захващат с първия доклад на IPCC в края на 80-те години, се е смятало, че ако фактите бъдат потвърдени в достатъчна степен, политиците ще действат.

Думи, а действията след тях? По-скоро удари под кръста

"В началото целта на докладите беше да се осигури основа за глобално споразумение за климата", казва Уотсън. Първият доклад, публикуван през 1990, води до Рамкова конвенция на ООН за климатичните промени - международен договор, който е основата за глобално споразумение.

Вторият доклад, излязъл през 1995, се е очаквало да послужи като основа за Протокола от Киото. Но Киото, естествено, беше мъртвороден, донякъде и защото САЩ така и не го ратифицираха.

Отричащите климатичните промени винаги са били на нож с IPCC, донякъде заради параноята на консерваторите в САЩ, които приемат климатичните промени като заговор на ООН, отнемащ свободи от държавите.

От самото начало те играят грубо, атакувайки не само научните констатации, но и самите учени. След като IPCC публикуват Втория доклад през 1995, отрицателите са вбесени, че текстът директно свързва глобалното затопляне с изгарянето на изкопаеми горива ("Балансът на доказателствата показва сериозно човешко въздействие върху глобалния климат", пишат тогава специалистите).

Така че те атакуват един от водещите автори на доклада - Бен Сантер, експерт по атмосферни науки в лабораторията "Лорънс Ливърмор". Лобистка група на хората в бизнеса с изкопаеми горива, наречена Global Climate Coalition, обвинява Сантер, че е премахнал упоменавания за "несигурност", за да накара глобалното затопляне да изглежда по-сигурно, отколкото е всъщност.

Разследване показва, че така нареченото "научно прочистване" на Сантер е било просто за уточняване на понятия на някои места, предложени от колеги-учени. "Нищо в научната ми подготовка не ме беше подготвило за нещата, пред които бях изправен след излизането на този доклад," казва сега Сантер.

Години по-късно той отваря външната си врата и намира пред нея мъртъв плъх. А на улицата жълт "Хамър" тръгва с бясна скорост, докато шофьорът крещи цинизми към учения.

С нарастването на популярността на климатичните промени и засилването на доказателствата за тях, атаките ескалират. През 2009 г. - седмици преди конференцията по въпросите на климата в Копенхаген, хакери разбиват защитите на сървърите на Центъра за изследване на климата към университета "Ийст Англия". Публикуваха бяха стотици лични имейли от климатолози, ангажирани с Четвъртия доклад за оценка на IPCC.

Отричащите климатичните промени се опряха на тези съобщения, цитирайки няколко хапливи коментара извън контекста. Например, в един от тях Сантер пише, че ако попадне на Пат Майкълс - известно подставено лице на бизнеса с изкопаеми горива - се изкушава "да го спука от бой").

Критиците получиха основания да заявят, че имат доказателства за глобална конспирация сред учените за укриване на информация, която не отговаря на тезите им за затопляне на Земята. Съдържанието на имейлите впоследствие бе анализирано от пет агенции и всички те оправдаха учените по всички обвинения за неподходящо професионално или лично поведение. Не особено изненадващо, хакерите, откраднали имейлите, така и не бяха заловени.

"За много учени "Климатгейт" беше пробуждане," казва историкът Наоми Орескес, съавтор на книгата "Търговци на съмнение", която е хроника на дългогодишната битка на бизнеса с изкопаеми горива и климатологията.

"Ясно беше, че ако ще работиш по темата за климатичните промени, вече си публична фигура. И вече не е достатъчно просто да си вършиш научната работа. Трябваше също да излизаш сред хората и да им обясняваш - и да защитаваш тезите си.", изтъква той.

Към този момент Сантер вече е получавал безброй заплахи за убийство

"По-голямата част от света няма проблем с масово отрицание на климатичните промени," казва Антъни Лайзеровиц, директор на проект за комуникации във връзка с климатичните промени към Йейлския университет. "Проблемът реално съществува само в Австралия, Канада и най-вече САЩ".

Въпреки че американското население постепенно върви към приемане на факта, че има климатични промени, Конгресът на САЩ остава място на научен застой. Скорошен анализ на Центъра за американски прогрес установи, че една трета от 535-те членове на Камарата и Сената отричат климатичните промени.

Не е съвпадение, че тези 161 представители са получили над $54 млн. дарения за кампаниите си от представители на бизнеса с изкопаеми горива.

Напоследък климатичните активисти обаче не се притесняват да изобличават отрицателите. Organizing for Action, наследник на кампанията за преизбиране на Обама за втори мандат, наскоро раздаде Награди за климатичните промени на 135 конгресмени за "изключителен екстремизъм и игнориране на непреодолимата научна реалност."

Естествено, донякъде от полза е и фактът, че Обама наруши мълчанието си за климатичните промени и изглежда решен да го превърне в част от дневния си ред през втория си мандат.

Да, Земята върви към катастрофа

Най-голямата промяна обаче е в публичното поведение на самите учени. Начело на борбата е Майкъл Ман, ветеран от IPCC и директор на Научния център за Земята като система към университета в Пенсилвания, който редовно участва в токшоута и е автор на популярна книга за политиката на климата - "The Hockey Stick and the Climate Wars".

Ман предприе безпрецедентната стъпка да съди консервативното издание National Review за клевета, след като блогът на списанието цитира публикация, наричаща Ман "Джери Сандъски на климатичните промени", защото е "изтезавал и манипулирал данни в услуга на политизираната наука."

Ман коментира, че "организираните, финансирани от бизнеса с изкопаеми горива атаки срещу научните ни изследвания" са мобилизирали много учени да отвърнат на удара. Според Ман "Климатгейт" и други кампании са целенасочено замислени да подкопават убедителността на тезите на учените.

"Социологическите проучвания показват, че учените са сред най-надеждните източници, когато става въпрос за теми от типа на климатичните промени. Така че видимо има опит от лобистки групи на индустрията за изкопаеми горива да се борят с това. Това е дълбоко циничен опит да се подкопае вярата на обществото в учените и науката", казва той.

Войната около Петия доклад на IPCC официално започна през август

По това време чернова на раздела "Обобщение за политиците" на Работна група I изтече в медиите. Отричащите климатичните промени незабавно се захванаха с два проблема, за да предизвикат скандал и да подкопаят доклада като цяло.

Първият проблем е свързан с "равновесната климатична чувствителност" - степента, в която климатът е вероятно да се затопли в резултат на нарастващите нива на CO2 в атмосферата.

В изтеклата чернова на Петия доклад учените леко понижават нивото на потенциалното затопляне спрямо предишната оценка. Някои медии, включително Economist, които не би трябвало да реагират така прибързано, се възползваха от тези данни, за да обявят, че това е "знак, че новата оценка може би няма да е толкова плашеща, колкото се очакваше".

Всъщност, тези сложни и крайно технически цифри са по-безинтересни от факта, че сме много отвъд нивата на емисии. И че бавната реакция в реални условия все пак ще допринесе много сериозно за затоплянето през този век. Казано с други думи, в реални условия климатичната чувствителност има доста малко значение.

Но точно така работят тези, които отричат глобалното затопляне. Те вземат малките грешки или непоследователни фактически разминавания в едно климатично изследване и ги използват, за да дискредитират самите научни изследвания, да убеждават хората, че климатичните промени не са сериозен риск.

В доклада през 2007 г. авторите и рецензентите са допуснали изречение, твърдящо, че хималайските ледници биха изчезнали през 2035 г. - очевидна грешка, която отричащите климатични промени вземат и заявяват, че цялата оценка е несъстоятелна.

"Не е нужно да бъдете учени, за да осъзнавате, че не е така," казва Уотсън. "Беше просто грешка, която е минала незабелязана, но бе използвана като средство да се обезсмислят констатациите на целия доклад". Все едно да намерите печатна грешка в телефонния указател и да заявите, че целият указател е безполезен.

Вторият проблем е въпросът за "хиатуса" - паузата в повишаването на повърхностните температури. Сенаторът от Тексас Тед Круз, носител на "награда" за отричане на климатичните промени от тексаските еколози, наскоро заяви, че "няма регистрирано затопляне от 1998 насам". Всъщност не е точно така.

Според черновата на доклада на IPCC темповете на затопляне на повърхността на планетата са по-ниски през последните 15 години, но затоплянето не е спряло. Всъщност, от 50-те години насам всяко последващо десетилетие е по-горещо от предишното, а периодът около 2000 е бил най-горещото десетилетие от началото на съвременното отчитане на температурите през 1880.

Учените имат различни обяснения за това, включително факта, че повече топлина се пренася дълбоко в океана и вулканичните изригвания блокират слънчевата светлина. "Никога не сме очаквали затоплянето да бележи линеен ръст," казва Кевин Тренберт, старши анализатор в службата по климатични анализи към Националния център по атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо.

Жизненоважно е тези критики да не останат без отговор

"IPCC трябва да има отговор. Трябва да бъдем подготвени" заявява Боб Уотсън. Според Сантер обаче климатологията бързо наближава точката, в която тя ще е имунизирана срещу подобни критики: "Досега критиките бяха, че климатологията е като направена от карти къща, и ако бъдат извадени от основата й един-два набора данни, тя ще се срине. Това вече е опровергано".

Петият доклад за оценка показва, че затоплянето има физическа и вътрешна последователност - затоплят се долните слоеве на океанските води, средните нива на океана и долните слоеве на атмосферата. Морското равнище се покачва. Ледът в Арктика намалява. Доказателствата и наблюденията за предизвикано от човека затопляне са необорими, непреодолими и несъмнени.

Това може и да е истина, казва Орескес, "но ако има нещо, което да сме научили през последните години, то е, че климатичните промени не са само научен проблем. Те са и политически, социален и културен проблем."

Антъни Лайзеровиц от Йейл казва, че е проблем, за който 40% от хората по света въобще не са и чували. "Ако можем да стигнем до тях, може и да ги убедим," коментира той. Но за това е нужно нещо повече от добре написани прессъобщения и лъскав уеб сайт.

"Мислете как действа Coca-Cola, когато лансира нов продукт на глобалния пазар. Те харчат милиарди долари за пазарни изследвания, подготовка на реклами и таргетиране на аудиторията. Те знаят какво е нужно, за да преминеш през планината от медийно съдържание в момента. Засега движението за борба с климатичните промени не е узряло за мислене как да комуникира в такива мащаби", изтъква Лайзеровиц.

За добро или лошо, Петият доклад за оценка за може да се окаже последният мащабен климатологичен доклад от IPCC. "Мисля, че тези доклади вече са надраснали полезността си", казва професорът от Харвард Дейвид Кийт, наскоро подал оставка като автор на Петия доклад, който изразява мнението и на други прочути учени. "Ако докладите спрат, учените може да се реорганизират по по-ефективен начин."

В по-рационален свят, естествено, не биха били нужни допълнителни оценки от IPCC. Бихме се вслушали в учените, бихме постигнали глобален консенсус и бихме подписали международни споразумения за намаляване на замърсяването с въглероден двуокис и преодоляване на риска от климатична катастрофа.

Но за 25-те години от създаването на IPCC глобалното замърсяване с въглероден двуокис нараства по-бързо отвсякога. Бъдещите читатели може да приемат докладите на IPCC не като повратни точки в научните изследвания, а като самоубийствени писма от една изгубена цивилизация.