Майка ми я мрази. Сестра ми се притеснява за нея. Моят агент смята, че се крия зад нея. Притеснен приятел предполага, че тя подкопава професионалната ми репутация. Но в средата на живота си - аз си я харесвам. Което говори много за всичко, което става в моето 55-годишно тяло.
Харесвам си косата.
Имам дълга коса. Не говоря за достатъчно дълга, за да докосва леко рамото ми, когато наклоня глава. Не говоря за това да съм позакъсняла с няколко седмици да посетя фризьора. Говоря за наистина дълга. Достатъчно дълга за полюшваща се опашка. Достатъчно дълга, за да я затискам, когато седна на стол. Достатъчно дълга, за да я вадя от пуловера, който нахлузвам през главата си. Достатъчно дълга, за да я сплитам на плитка.
Още по-лошо (според моите критици) е, че косата ми посивява. Ами естествено, че посивява. Косата на всички посивява. Но някои от нас не са готови още за това. Аз нямам проблем с това - не упреквам другите, че се боядисват.
Всъщност смятам, че гамата и разнообразието от синтетични цветове на косата са впечатляващо свидетелство за нашата безкрайна химическа изобретателност. Особено съм очарована от това нещо на ивици, което някои блондинки си правят, което изглежда като козината на сърна. За моята собствена глава съм леко параноична към миризливи, причиняващи сърбеж еликсири.
Но изглежда никой няма проблем, когато жена на определена възраст си отреже косата. Това се смята за нещо подходящо, което трябва да бъде направено - сякаш да си отрежеш косата е начин да се освободиш от кичурите от миналото.
Мога да разбера привлекателността на тази идея - и в някои моменти от живота си съм поемала по този път. Някои жени искат да отмият мъжете (или работните си места) директно, заедно с косата. Други от нас се налага да ги махат с ножица. Отново ще кажа - не съдя никого. Ако искате, давайте, бъдете 60-годишна фея.
Така че защо хората съдят косата на жените на средна възраст толкова строго? Чула съм достатъчно досега, за да съставя цял каталог от многобройните оплаквания, попадащи в няколко общи категории.
"Държиш се неприлично"
Дългата коса не е подходящ избор за възрастни хора. Тя заявява бунт. Хилари Клинтът омекотява прическата си - и предизвива странен вой на сърдитите за дължината й, сякаш е изменила на някакво социално споразумение. Е, моята дълга коса наистина е декларация за независимост.
Бунтувам се поред срещу Procter & Gamble, майка ми, Conde Nast и - без съмнение - корпоративна Америка, като цяло. Докато някога късата коса беше знак, че си свободна жена - спомняте ли си феминистките прически? - аз ги помня, и съм ги правила - в наши дни дългата коса е знак за освобождение.
Майка ми може да каже много за външния ми вид: Откъде намери тази блуза? Да не си си забравила грима? Тя наскоро предложи, размахвайки ръце в близост до ушите си, да се скъся "съвсем малко".
Сякаш тя си мисли, че би могла и сега да ме подмами да седна на фризьорския стол, за да изживея отново една от най-големите травми на моето детство. Тогава бях отведена във фризьорски салон (значи ето къде ходят майките?) с коса до талията и излязох като обидено, потресено, обезобразено 7-годишно момиче с елегантна, безкрайно противна момчешка прическа.
Любимият израз на майка ми към мен е "направи усилие". Това, което тя не разбира, естествено, е, че просто защото нещата не са станали по начина, по който тя смята, че трябва да бъдат, това не означава, че не съм направила усилие.
Невероятно е как родителите и децата никога не изоставят старите навици във взаимоотношенията си. Майка ми все още ме кара да се чувствам като 15-годишна. Тов обаче вече не изглежда като нещо лошо, ако разбирате какво имам предвид.
"Все още живееш в 70-те години"
А защо не? Харесва ми да бъда на 55 и да се чувствам на 15. Що се отнася до мен самата, никога не сме има по-добри ролеви модели от онази тълпа момичета, които изпяваха душите си за нас през буйните дни и копнежните нощи: Бони Райт, Джони Мичъл, Линда Ронщад, Шер.
Емилу Харис все още е богиня за мен, с този и ореол от посребрена коса, развяващ се около раменете й. След това щяхме да започнем да носим кожени ленти с гривни на челото. И трябва да добавя, че те ни стояха добре.
Ако искате да добавите принцеса Грейс, Бриджит Бардо, Ингрид Бергман, Пуси Галор, София Лорен, Шарлот Рамплинг, Изабел Юпер, Джули Кристи и Катрин Деньов, нима бих могла да възразя? Докато тези секси дами са някъде наоколо, трябва да отбележа с известно учудване, че европейците се чувстват много по-комфортно при вида на дългата коса при жените на една определена възраст.
Но пък и те въобще се чувстват по-комфортно при вида на жени на една определена възраст. Може би би трябвало да се преместя в Париж. Като се замисля, това би било такъв тип усилие, което би направило майка ми щастлива.
"Дългата коса значи повече грижи"
Да, признавам, че това е вид коса, който изисква внимателни грижи и любов. Невъзможно е да караш сърф, без водорасли да се оплетат в нея. Невъзможно е да я изсушиш напълно, когато бързаш да отидеш на интервю за работа или на среща с непознат. Невъзможно е да си забравиш четката за коса, когато пътуваш. Невъзможно е да работиш в градината, или фермата, или да плетеш или готвиш, без косата да ти попречи.
Вплела съм много сиви нишки в много шалове. Което, между другото, смятам за нещо прекрасно. Всички, които не са съгласни, могат да ми върнат коледните си подаръци. Невъзможно е да зарежеш прахосмукачката задълго, за да не станат топките от косми достатъчно големи, за да се задави с тях и тигър.
Бихте си помислили, че да имаш дълга коса означава да харчиш много пари за продукти за коса. Няма дори да ви казвам какво моят фризьор от Медисън Авеню - Джоузеф - ненадминат професионалист в най-добрата грижа за косата - ми каза и защо не би трябвало въобще да използваме всички тези пълни с химикали шампоани.
Добре де, ще ви кажа: тези шампоани премахват защитните масла на косата, след което се налага да ги заменяте с други химически формули. Той препоръчва редовно отмиване с топла вода и масажи на скалпа с края на пръстите. Необходимо е малко търпение, докато естествените масла на косата се пребалансират отново и - готово - лъскави, гъсти кичури, безплатно.
Не е ли изключително секси начинът, по който нашите баби, жените на прерията, или на каменните каньони, са сплитали косата си на сутринта, и са позволявали на своите каубои да я разплитат нощем? Не съществуват ли прекрасни начини да укротиш дългата коса при силен вятър? Какво е по-привлекателно от това да спреш, за да увиеш копринен шал около гъстата си грива, преди да седнеш в бърза открита кола?
"Мъжете харесват дълга коса"
Чакайте. Казвате го, сякаш това е нещо лошо? Дългата коса е нещо архетипно. И всички знаят, че архетипите са здраво оплетени с желанията. Има си причина русалките, селките и вещиците да имат дълга коса. Балерините също.
Всички знаем приказката за Рапунцел, как тя си седяла на върха на самотната й кула, като дългата й коса висяла през прозореца, докато накрая един принц се покатерил по нея като по въже, за да я спаси. Или да я оплоди - в зависимост от това коя версия четете. И в двата случая това е свършило работа.
Мъжете обичат да играят с дългата женска коса. Те обичат да прокарват пръстите си през гъстите кичури. Те обичат да разплитат гъсти плитки. Те обичат дългата коса да покрива лицата им по време на страстни целувки. Истината е, че дългата коса е секси. (Късата коса също, разбира се, но по различен начин, и това засега няма да го разясняваме - поне в този момент.)
А казано накратко, дългата коса означава, че винаги има, ако не друго, надежда.
