Хайде да поспорим за гей парада, искате ли?! Нека сблъскаме гледните точки, да се скараме разгорещено, да изпаднем в крайност, да напишем серия от обидни коментари, да се отдадем на дълбок и проникновен медицинско-сексуален или либерално-естетически дебат и да се насладим на усещането, че светът е полудял (от хомофобия или нравствено разложение - което от двете намирате за по-страховито), но ние сме от правилната страна, от другата са лошите. Готови ли сте да го направим с целия хъс, на който сме способни? Да, нали?!
Ама вие сериозно ли?! Шегувахме се. Във втората декада на 21 век гей парадите в европейските столици са точно толкова актуална и смислена за дебатиране тема, колкото кърменето в молове, връщането на казармата, ланския сняг и качествата на Копринарката и Селямсъза за епитропи. Много може да се каже, ама усещането за абсурден анахронизъм си седи - и у онези, които смятат, че сексуалността е прилепчива и се предава чрез възпитание, и у другите, които държат да афишират половите си предпочитания, за да покажат, как афиширането не би трябвало да има значение в едно смислено общество.
Темата е толкова безинтересна, че е достойна единствено за сутрешни блокове в началото на астрономическото лято, когато спасение от скуката се намира главно в новините за смъртоносни болести, пренасяни от комари-пришълци, климатичните аномалии на съвремието или авангардните идеи за справяне с "войната по пътищата". На този фон парадът с всичките му за и против е манна небесна за сериозно обществено напрежение, понеже ние умираме да се караме за глупости, а в тази поне на пръв поглед има хляб.
Даваме си сметка, че тук рискуваме да попаднем под смесения обстрел и на самоотвержените бойни правозащитници, и на радикалните консерватори, болезнено притеснени за неприкосновеността на колебливата си мъжественост. И за двете групи темата е от жизнена важност, тя дава уникалната възможност да се изприказват куп старовремски баналности, опаковани като обществена загриженост.
Но истината е, че у нас нито едно от двете противостоящи парадирания не се ползва с живототрептящ интерес у обикновения гражданин. Той възприема всичко като един гигантски сеир и нито веселяците в изрязани гащета, нито разпенените бранители на традиционния морал го печелят за каузата си.
Първоначалният смисъл на идеята отдавна е трансформиран, побългарен и превърнат в някакъв вид чуждо подражание, в което ние сме много добри. И това най-ясно си личи от факта, че темата не присъства в публичното пространство извън дежурното заяждане в навечерието на събитието. А и то обикновено е доста по-вяло от желанието и на привържениците, и на противниците му.
Спокойно, „не ме интересува" всъщност съвсем не е лоша позиция в случая. Тя не бележи пословичната ни незаинтересованост по ключови социални проблеми, а показва, че сме абсолютно толерантни в апатията към демонстрацията на сексуална принадлежност и нелепите страхове от възможността насилствено да я променим. Но ако държите да спорим по въпроса, разбира се, че може да го направим. Освен ако не смятате, че е по-добре да бяхме обсъдили Копринарката и Селямсъза. Искате ли да се скараме стават ли за епитропи?
