България, някъде в далечното бъдеще, когато всички хубави неща за изборната система и правила бъдат реалност, а не празни приказки
Леля Гина от Пазарджик сяда пред компютъра, въвежда кода от четливо написана бележка и отваря два списъка с имена и номера. Щраква няколко пъти с мишката и застива в очакване. „Благодарим Ви, че гласувахте", отвръща й екранът, секунди по-късно автоматичен SMS я уведомява, още невярваща, че данните й са успешно регистрирани в системата.
О, чудо! Колко лесно било с компютъра. Няма как да не се похвали, тя, която се вълнува от политика откакто се помни, затова пуска Skype и позвънява на едничкия си син в студената Германия. „Маме, вече гласувах по новия начин. И ти да гласуваш". Синът веднага изстрелва опашатата лъжа, че вече го е направил. Покрива го фактът, че електронното гласуване тече предварително в срок от две седмици.
„Стига бе, мамо. Не е кой знае какво. Хората по белия свят отдавна гласуват дистанционно. Не се радвай все едно е паднал комунизмът". Думите долитат бавно, но Гина няма да ги пропусне покрай ушите си. „Ей, неблагодарно детенце си остана. Нали заради вас, имигрантите, въведоха по компютъра да гласуваме, щом станахте два милиона, че да не губите връзка с България".
„А ти си наивна. Въведоха го, защото няма кой да гласува. Избирателната активност на последния вот беше 20 процента, помниш ли? Едни хора се бият за кокала, другите гледат отстрани. Политиците са един дол дренки, не го ли проумя толкова години и още им вярваш", отвръща синът с леко пренебрежение и очевидна досада, защото знае, че майка му няма да спре да говори за „чудото" поне до следващите избори.
„Не си прав. За тая демокрация толкова страдахме. Даже трябваше да приемат задължително да се гласува, ама не мина в парламента. Сега само двама ще имаме от нашия район, нали съкратиха половината депутати и сега са 120, че много струват заплатите и колите им. Половината ги избираме по партии, другата половина ги избираме независимо, дето му викат мажоритарно", обяснява майката в захлас, с тържествуващо европейско самочувствие.
Гина изпада в състояние на подробно описание - как е избрала първо любимата партия, после гласувала за Илко от общината, много свястно и честно момче, който се явил сам срещу всички. Разбира се, дългогодишната касиерка е проверила всички кандидати - знае кой е стока и кой е обикновен крадец. Тя е най-прилежната домакиня в блока, има отговор и рецепта за всичко - знае етикетите на продуктите наизуст и никога не забравя да провери срока на годност.
Така и гласува сега, защото в интернет вече всичко може да научиш
Гина свиква в хола дамската дружина, за да се похвали и на тях. Кани съседките и братовчедката Маргарита, тарторът на групата, най-млада и най-запозната с технологиите, та затова най-много нея слушат. „Да знаете колко е лесно. Няма да се буташ по опашки, да чакаш да те извадят от списъка, да се криеш зад черни платнища все едно крадеш нещо", изрежда Гина оборотно, преди да са я затрупали с нелепи въпроси, например трябва ли да влезеш в интернет.
Този път не спорят кой е по-виновен сред виновните за прекършената им младост и прогонените им деца зад граница. Жените зяпат Гина и погледите им стават все по-одобрителни. Докато рязко не се намесва братовчедката: „Да, бе, аз им нямам вяра. Откъде да съм сигурна, че като гласувам по интернет всичко ще е точно. В днешно време е толкова лесно да ти разбият пощата, даже профила във Facebook, какво остава за такива сериозни работи. Лични данни са това, животът ти".
„Е, Гитке, все на теб не може да се угоди. Дъщеря ми как купи онези хубави ботуши по интернет. Всеки месец плаща тока и телефона от София. Пари ми превежда в картата. Всичко вече е там - в интернет", прекъсва я Славка от първия етаж. Маргарита я скастря на секундата: „Я, всезнайке, да те питам къде ти е електронният подпис и защо ти не гласуваш по интернет, след като си толкова сигурна?".
След това се обръща към останалите и започва тирада: "Вие знаете ли, че двама хакери могат да сложат на първо място най-неизвестната партия. Сега, ако искам, изтеглям една програма и ви влизам по компютрите И телефоните мога да ви подслушвам. Знаете ли, че сайтът на ЦИК не е обновяван от 20 години и като тръгнеш да се проверяваш, свят ще ти се завие. Влезте вие да поровите вътре. Все едно амазонската джунгла прекосяваш".
Жените се споглеждат виновно, защото вече си представят срещата с това страшилище, наречено сайт на ЦИК. Славка има истински опит с изборната администрация и прави ново включване: „Нали ги видях на предишните избори как товариха бюлетините и проколите в чували. За 20 лева един ден и една нощ не спах, докато предадем всичко от секцията в училището. Много знаем и ти, и аз после какво ги правят и как ги броят"
Настъпва кратко мълчание, в което Райна, учителка по литература пред пенсия, налива вода върху посятото зрънце на съмнението: „Какво значение има и без това. Обсъждаме средството, а не целта. Неслучайно се говори, че в шивашката фабрика всички жени ще гласуват под строй за номер 138. Винаги е било така и винаги ще бъде".
Домакинята Гина опитва да върне оптимизма, като казва, че точно електронният вот дава възможност повече хора да гласуват и така да ограничат ефекта от грешките и купуването на гласове. След тази реплика братовчедка й се чувства поканена да сложи край на спора: „Именно. Злоупотреби има по цялата верига. Но аз личните си данни няма да им дам наготово. После някой може да ги използва срещу мен. Помните ли онзи бездомник, който се оказал длъжник на милиони".
Изпаднала тотално в студения полюс на емоциите, Гина призовава в главата си образите на президента и премиера, които непрекъснато повтарят, че няма да има засечки. През нощта така и не можа да заспи.
Три дни след раздумката в хола, ЦИК получава анонимен сигнал за пробив в системата с електронните бюлетини. Медиите тръбят, че гласовете на 2.5 милиона българи са публикувани в интернет. Все още не се знае дали са хакери, дали е технически проблем в сървъра или просто някой програмист е оставил „мина" в кода.
Мярка се главният прокурор, който съобщава, че започва масово разследване срещу неизвестен извършител за нарушаване на тайната на вота и вредителство. Всички знаят как ще приключи.
А Гина открива, че според „разкритите" данни не е гласувала за Илко.
В този шокиращ момент една средностатистическа домакиня от Пазарджик си спомня думите на своя единствен син: „Ако наистина изборите имаха някакво значение, отдавна щяха да бъдат забранени".
