Има много и разнообразни видове изкуство. Има живопис, музика, театър, кино. Има кулинарно изкуство, бойно изкуство, ораторско изкуство... Ние обаче ценим най-много едно друго изкуство - умението да говориш много и да не казваш нищо.
Такива мисли изпълниха плешивата ми глава, докато прелиствах поредните клишета, посветени на отминалия вече 24 май.
Не, че не слушаме и четем такива и по Коледа, Трети март, Втори юни, Нова година и всякакви възможни поводи.
Даже понякога имам чувството, че ако забраним националните празници със закон, половината държавни институции ще се саморазпуснат, защото няма да имат поводи за активност...
Например за какво ни е президент, при положение, че единствената му функция е 5 минути преди полунощ на 31 декември да се покаже по БНТ и да произнесе поредната си гениална реч, започваща с гробовното "скъпи сънародници".
Днес обаче не смятам да бъда особено сериозен и да правя някакви страхотни анализи за липсата на език в българският език. Още повече, че езикът у нас има 2 смисъла - език като реч... и език като кулинарен термин.
Така е справедливо - някой от нас може да няма богат език...но да готви страхотен език пане.
Днес аз ще се опитам да направя един експеримент - да си представя как би прозвучал един анонс за светлият празник 24 май, пречупен през призмата на родния елит и родните медии.
Нека да видим какво ще се получи:
24 май в реч на премиера - задължително съвпада с откриването на нещо и прерязването на лента. Например - премиерът е открил къде е загубил любимия си чифт обувки и медиите отразяват тържественото откриване. Там генерал Борисов прерязва лентата, казва нещо забавно - като, че смята да предложи на министър Цветанов да повиши в чин всички полицаи, носещи имената Кирил и Методи. Всичко приключва ведро, в шеги и закачки...
24 май според БСП - тук нещата са опозиционни и умерено гневни. Според това колко силно искат да прозвучат, социалистите могат да използват или тон в стил Румен Петков, или пък да пуснат Георги Пирински, който да говори над 2 часа без никой да разбере за какво. Знаем, че столетницата има винаги много варианти. Останало й е от времето, когато някои мандри са били трудно превземаеми...
Няма да говорим за Атака и ДПС... Те от 2 седмици не говорят, а действат. Даже заместиха футболните агитки в сърцата ни.
24 май според Яне Янев - това е сложен въпрос, чийто отговор се пази на флашка, която лидерът на РЗС ще огласи когато му дойде времето.
Като казахме „когато му дойде времето...", да споменем и бившия законен престолонаследник и бивш премиер Симеон Сакскобургготски. Той би произнесъл кратка и пълна с убийствени термини реч, от която на всички би ни станало още по-неясно какво всъщност празнуваме. Впрочем всяка реч на горкия бивш цар бе огромно мъчение както за него, така и за горките българи. Даже се чудя защо не му позволяваха да държи речи на испански и просто да му вземат някой добър преводач...
А дали да не включим малко телевизии.
Да започнем с бTV. Сутрешният блок е посветен изцялo на празника. 15 минутен репортаж за това как актьорите от „Стъклен дом" поднасят цветя на паметника на светите братя Кирил и Методий. След това - Ани Салич и Юксел почистват градинката около народната библиотека. Спонтанно почти цяла София (всичките 150 000 души, които не са си отишли по родните места) излизат да подкрепят телевизионерите...
„Нова" удря всички под кръста, като пуска празнично издание на „Стани богат", където за първи път участник печели 10 000 лева. Грандиозният успех е отразен дори от вечно скептичният Карбовски, който заявява: „Да го е*а, защо аз не взех ш*баните 10 бона". Печелившият е на гости и при Венета Райкова, която е поканила и астроложка. Астроложката разкрива, че горкият печеливш е далечен роднина на светите солунски братя...
„Канал 3" провежда разследване, след което се оказва, че 24 май е въведен у нас от византийските тайни служби, за които има данни, че са инфилтрирали свои хора и в БФС, БЗНС, ТКЗС и където още са могли. Открити са и незаконни залагания в един тайландски сайт кой пръв ще се покаже пред Народната библиотека в сутринта на 24 май. Най-много са залозите за Бойко, но изведнъж се оказва, че Цветан Цветанов го изпреварва. Сашо Диков обаче е там преди всички...
Мисля да спра до тук. Ако съм успял дори за секунда да ви разсмея с този опит за наподобяване на стил, ще бъда истински щастлив. Опасявам се обаче, че езикът и стилът станаха толкова клиширани, толкова предвидими и толкова еднакви, че всичко това не е никак смешно.
Само още няколко думи на финала. Тази година в писанията по повод празника на славянската писменост се прокрадваше една нова модна тема. В поне 2 статии и дори в едно телевизионно шоу видях материали, в които се говореше за пълния член. И как не умеем да го използваме.
За това смятам да кажа следното в заключение...
Пълният член се използва тогава, когато... има какво да се членува...
А ако обратното на пълен член е непълен член...
Езикът ни спешно трябва да поеме своята Виагра...
Или своята порция език пане...
Ами това е...
И честит 24 май на патерици...
