Изразът 'thinking out of the box' днес добива все по-голяма популярност и почитатели в България. В чужбина вече е нещо като "стандарт". Той означава да излезеш от стериотипите и предразсъдъците, независимо в коя сфера твориш, и да измислиш, изработиш нещо нестандартно, нещо за което на никой не му е хрумвало и не е правено досега.
Разбира се, полезно, ползотворно и с положителен ефект. Това означава, че необикновеното се приема и дори е предпочитано пред продукт излязъл като от калъп. Ако говорим в сегашно време, обаче, излизането от стериотипите вече е стериотип.
Да си различен и да мислиш по друг начин, отличаващ се от този на останалите, от този на масите, е предимство. Да виждаш и осъзнаваш неща, които другите не могат все още да доловят. Но да парадираш тази своя различност, и да я представяш като своето най-ценно качество си е чист недостатък.
Та нали всички сме различни. Човечеството е една невероятна цивилизация, общност от хора, които са се обединили, работят заедно и правят чудеса с общи усилия и на която са се възхищавали и продължават да се възхищават. А най-интересното е, че всеки един неин представител е неповторим и уникален. Има ли на тази земя двама човека, които да са напълно идентични. Въобще имало ли е някога?
Пък и вече толкова много станаха различните и отличаващите се, че се чудя, кое всъщност е общоприетото. Кое е правилото и кое - изключението. "Това, че си различен не те прави по-ценен." беше текстът под един плакат, който видях миналата седмица. Едно момиче веднъж ми каза с бунтарската гордост на битник, че й харесва да вижда учудването в очите на хората. "Обичам да шашкам хората, да предизвиквам реакция...", ми каза тя.
Това е лесният път. Просто заявяваш чрез дрехите, поведението, интересите си - "Аз съм различен/на и правя нещата по друг начин, различен от вашия." и не полагаш грам усилие. Биеш отбой преди да си се опитал да бъдеш като другите. В това ли е голямата сила, да пренебрегнеш стериотипите, защото не искаш да си като останалите?
Или по-скоро защото не можеш да си като останалите и усилията да покриеш нивото на обществото и да влезеш в стериотипа са прекалено много и непосилни за теб? Като размишлявам по тази тема в главата ми изниква следният пример - ученик, който не може да покрие нормативите по лека атлетика в час по ФВС и казва: "Аз обичам баскетбол, а не лека атлетика. Различен съм, трябва ли да бъда съден за това."
"Нормативите" на обществото са сериозни, не се "покриват" лесно и от всички, летвата е висока, а перфектният скок се постига с много усилия и труд.
Колкото и да си различен, все ще попаднеш в някоя маркетингова целева група. Дори най-върлият бунтар и отцепник се оказва определен тип консуматор. В крайна сметка всички ни програмират да работим по определени алгоритми, може да си мислим, че ситуациите са различни и съответно нашите реакции са различни, но те всъщност са различни варианти на един и същ алгоритъм.
Един и същ алгоритъм бива използван всеки път, когато решаваме проблем, всеки път когато сме изправени пред трудност. Едни и същи формули са "инсталирани в софтуера ни", са внедрени толкова надълбоко в мозъците ни, че дори не осъзнаваме наличието им, мислим си, че всяко решение и действие са резултат от нашия личен избор, от нашата собствена, неприкосновена воля.
Но не са! Ние работим по вградени от медиите, влиятелните и богати корпорации, правителствата и дори от училището(скритата учебна програма - внедряване на политически и културни ценности в структурата и съдържанието на образователната система, с цел промяна на младите умове и създаване на грамотна, послушна, дисциплинирана работна сила, която да удовлетворява нуждите на капитализма) алгоритми и формули. Обществени, морални и духовни алгоритми и формули. Действаме напълно безусловно.
Сигурно е хубаво да си различен... никога не съм била. Защото съм просто поредният робот-идиот. Робот съм, защото изпълнявам поставените ми задачи, без да възразявам, без грам неодобрение или несъгласие. Идиот съм, защото съм човек, а се държа като робот. Аз съм робот-идиот.
